Сърбия разиграва "Генералски гамбит"

Евгений Еков

Полицията претърсва три обекта в столицата, в акцията са включени четири полицейски автомобила и един джип, всички пътуващи в тях са с качулки, проверката продължава близо три часа...
Не, това не е поредната показна акция на подчинените на Цветан Цветанов. Става дума за операцията за издирване на Ратко Младич, която сръбската полиция проведе на 2 ноември 2010 г. Както предаде АФП, униформените са издирвали бившия военен лидер на босненските сърби, срещу когото има започната международна съдебна процедура.
Два от обискираните обекта се намират в Белград, а третият е в комплекса "Байка". От сръбския трибунал за военни престъпления съобщиха, че полицията е претърсила частна къща и ресторант в Белград, както и селище, наречено "Етно село", близо до Аранджеловац. Същият източник уточни, че сградите, които са претърсени в сръбската столица, се намират в два квартала в югозападната периферия на града. Според неофициалните информации полицията е арестувала собственика на комплекса Горан Радивоевич.

Спецакцията за издирване на Ратко Младич

е част от мащабните усилия на властите в Белград за демонстриране на ново отношение по случая с него. То бе предизвикано, след като само седмица по-рано, на 25 октомври 2010 г., страните-членки на Европейския съюз (ЕС) приеха да разгледат кандидатурата на Сърбия за членство. По този начин се позволява на Белград да премине един символичен етап от интеграцията си в блока, съобщиха във връзка с решението дипломатически източници. На срещата си в Люксембург външните министри на държавите от ЕС решиха да поискат от Европейската комисия (ЕК) да предостави мнение относно кандидатурата на Сърбия с оглед присъединяването й към съюза.
Важно е обаче да се знае, че това все още не означава придобиване от Сърбия на статут на страна-член. Той може да стане факт, ако бъде одобрен предложеният от Еврокомисията въпросник с над 3000 питания и ако се работи активно по основните препоръки към Сърбия. А те са партньорство с трибунала за военните престъпления в Хага, залавянето на генерал Ратко Младич и Горан Хаджич и

започването на преки преговори с Косово

Белград разполага с една година, за да покаже, че е достоен за член на "Клуба на 27-те".
Веднага след вземане на решението министър-председателят на Сърбия Мирко Цветкович заяви, че придвижването на кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС към Европейския парламент (ЕП) е потвърждение, че страната се намира на правилния път и че е направено много в процеса на нейната евроинтеграция.
Сърбия, подчерта още той, ще работи за попълването на въпросника и за реализиране на всичко, което е необходимо за получаване на статут на страна-кандидатка за членство, включително и сътрудничество с трибунала.
Европа възнамерява да продължи да прилага натиск за арестуването най-вече на бившия сръбски генерал Ратко Младич и това се разбира чудесно в Сърбия. Показа го не само спецакцията в Белград, но и това, че властите увеличиха наградата за главата на бившия военачалник на босненската сръбска армия.
Решението на сръбското правителство да увеличи наградата за откриване на Ратко Младич на 10 млн. евро има за цел в акцията да бъдат

включени и професионални ловци на глави

писа по този повод белградският вестник "Блиц".
През 2007 г. правителството предлагаше за информация за Ратко Младич едва 1 млн. евро. "Високата награда представлява и натиск за близките сътрудници на Младич", посочва пред изданието неназован правителствен източник. За главата на Ратко Младич 5 млн. евро дава и Държавният департамент на САЩ.
Трибуналът за военни престъпления в Хага веднага приветства решението на сръбските власти за увеличаване на наградата за информация. "Приветстваме всяко решение, което може да доведе до ареста на Младич, а в тази връзка и увеличаването на наградата", заявиха от кабинета на главния прокурор на трибунала Серж Брамерц.
От своя страна сръбският прокурор за военни престъпления Владимир Вукчевич заяви, че  решението показва политическата воля на Сърбия да изпълни ангажиментите си към Хага. По думите му увеличаването на наградата увеличава и шансовете да се чуе някаква информация за Младич и той да бъде открит.

Интересен нюанс в казуса "Търсен от Хага"

внесе тези дни лондонският "Таймс", който писа, че бившият шеф на разузнавателната агенция БИА Раде Булатович и експремиерът Воислав Кощуница са виновни за това, че Младич не е арестуван досега. "Таймс" се позовава на изявление на Вукчевич. Според прокурора Младич е можело да бъде арестуван още през 2006 г. в Нови сад.
Увеличаването на наградата за залавяне на Ратко Младич увеличи и броя на гражданите, които се обаждат на специалния телефон на агенция БИА - 9191, за да дадат информации за залавянето на обвинения от трибунала за военни престъпления ексгенерал.
"Информациите не са без никаква връзка, а имат смисъл. Никой не каза точно къде се намира Младич, но има определени следи, които не са безинтересни", заяви по този повод пред сръбския вестник "Политика" анонимен източник от службите за сигурност.
Едва ли е случайно, че акцията в Белград последва появилите се няколко пъти напомняния и споменавания в различни анализи и коментари, че Сърбия трябва да бъде подтикната към една по-активна работа по отношение на залавянето на Младич и Хаджич.
Арестуването на Ратко Младич и Горан Хаджич е най-добро доказателство за

сътрудничество със съда за бивша Югославия

заяви тези дни и холандският външен министър Ури Розентал, цитиран от сръбският вестник "Блиц". По думите му всяка следваща стъпка на Сърбия по пътя към ЕС ще бъде възможна само със съгласието на всички страни-членки и с изпълняване на ангажиментите към Трибунала за военни престъпления в Хага.
Освен "Генералския гамбит", който е принудена да разиграва, за да убеди Европа в своите най-искрени намерения да издири и арестува Ратко Младич, Сърбия трябва да реши и един друг, не по-малко лесен проблем. За да изпълнят условията на ЕС, сръбските управляващи трябва да започнат преки преговори с Косово.
Проблемите в случая обаче идват от факта, че Косово преминава през най-тежката си политическа криза от обявяването на независимостта си. Тя започна с изненадващата оставка на бившия президент Фатмир Сейдиу в края на септември. А в същия ден, когато в Белград полицията издирваше Ратко Младич, депутатите в косовския парламент гласуваха вот на недоверие на кабинета на Хашим Тачи.
Пред депутатите временно изпълняващият длъжността президент Якуп Красничи съобщи, че с 66 гласа "за", един "против" и два "въздържал се"

парламентът в Прищина гласува недоверие

на правителството на република Косово. Въпросът за оставка възникна заради разпада на управляващата коалиция, в състава на която влизаха Демократичната лига за Косово начело с Фатмир Сейдиу и Демократичната партия на Косово с лидер Хашим Тачи. Вотът на недоверие бе внесен след събирането на нужните 40 подписа на депутати, което бе инициирано от партията "Алианс за ново Косово".
Предсрочните избори за косовски парламент ще се проведат на 12 декември 2010 г.
По всичко личи, че те могат да отложат предстоящия диалог със Сърбия, който ЕС и сръбските представители искат да започне възможно най-скоро. Все още не е определена дата за преговорите, които трябва да се проведат под егидата на ЕС. Двете страни трябва да обсъдят практически въпроси, засягащи както албанците, така и косовските сърби.
Но независимо дали ще има преговори или не, отсега нататък, както заяви и докладчикът на ЕП Йелко Кацин, Сърбия трябва да бъде подготвена за все по-трудни задачи, които ще бъдат давани от ЕК, за да може да напредва към ЕС.