Поставяме капани на природата

Пламен Трендафилов

Проливните и буреносни дъждове през пролетта на тази година наводниха американските щати Нова Англия, Нешвил, Арканзас и Оклахома. Дъждовните порои и свлачищата пометоха къщи и постройки, оставяйки без подслон и покрив над главите им повече от 20 000 000 души в Пакистан, хвърлиха в смут и напрежение световната общественост. Летните топлинни вълни опожариха източното Калифорнийско крайбрежие, огромни площи от Африка и Източна Азия; незапомнена суша и бушуващи пожари в Русия унищожиха горски масиви и пшенична реколта, високите температури счупиха всички предходни исторически рекорди.
Без да правим аналогия и връзка между всички тези произтекли събития, връхлетели планетата ни като огнен метеор, не може да не си задаваме въпроса дали тези крайни аномалии на времето не са свързани с глобалното затопляне... Отговорът на този въпрос се свежда до една-единствена дума - вероятно. Джо Лоримър - шеф на Института по климатични промени към град Ашвил, Южна Каролина, разказва следното: "Аномалиите и крайностите във времето се дължат на по голяма честота и интензивност, разгръщащи се на широк фронт в атмосферата, а това допълнително се улеснява от изгорелите токсични газове. Това пък от своя страна допринася за интензивни дъждовни бури и снежни виелици, респективно за високи температури и трайни суши. За съжаление това все по-често се случва". Много от изследванията показват, че този процес е започнал преди много години с изгарянето на течни горива и вредни въглеродни емисии, причиняващи парников ефект в атмосферата. Кевин Смит, научен изследовател от института на НАСА (Американския институт за ядрени и технологични изследвания), казва следното: "Ако ме попитате дали горещата вълна, обхванала Русия, има нещо общо с климатичните промени, отговорът ми е да". А в момента има и друг сериозен екологичен проблем - непрекъснато затоплящите се необятни Сибирски площи...
Температурните изследвания показват, че Земята се е затоплила с 1,4 градуса по Фаренхайт от времето на индустриалната революция, когато хората започнаха да пълнят атмосферата с карбонов диоксид и изгорели вредни емисии, поставяйки по този начин капани на природата. Според доклад на Американския научноизследователски институт в Ню Йорк от 2008 година се отбелязва, че през последните няколко десетилетия жителите на Северна Америка са преживели необикновено горещи дни и нощи и много по-малко студени дни и нощи, което е твърде необичайно за тези географски ширини. Статистиката сочи, че източните американски щати са много по-влажни, а западните са много по-сухи.
Промените в циркулацията на валежите и океаните довеждат до неочакван ефект. Това се утвърди с периодичните изменения в Тихия океан, причинени от Течението Ел Ниньо, липсата на валежи и трайните засушавания в най-сухите Калифорнийски части. През пролетта на тази година в продължение на две седмици в американските щати Нешвил и Арканзас се изсипаха поройни дъждове, като в продължение на две седмици средното количество на падналите дъждове бе 48,26 л/кв.м! Високите температури и водните изпарения допринасят за по високата интензивност на влажността на въздуха и за това дъждовните бури са много често срещано явление. Доктор Марк Гренбърг, който от доста време работи по случая с урагана Катрина, връхлетял тихоокеанските крайбрежни щати Луизиана и Тексас, казва: "Възникват два въпроса - дали случващото се в природата се дължи на недобросъвестната човешка дейност, или е резултат от климатичните промени, аз бих казал , че всичко това се дължи и на двете". А ние, жителите на тази земя, вече живеем в страх от неизвестното.
Разбира се, чак такива ужасяващи климатични катаклизми България засега не преживява. Природата ни се поизчисти след ликвидирането на повечето промишлени предприятия. Може би това ни успокоява и ние почти не реагираме като общество на неща като поголовната сеч на горите и горските масиви например. Очевидно искаме да предизвикаме "свои" си катаклизми. Порои, свлачища, пресъхващи извори, затлачени корита на планински реки - това са част от последиците, чийто горчив хап тепърва ще опитаме ние и нашите потомци. Не е ли добре като начало отговорните институции да поръчат на специалисти и учени подробно изследване за горите в България и да оповестят пред обществото с колко от тях вече сме се разделили безвъзвратно?