Националната заплаха на "историческия триумф"

Присъединяването ни към Шенгенската зона по въздух и вода бе раздуто от повечето ни медии като едва ли не исторически триумф. Но то може да се окаже трасиране на националната ни гибел, въпреки чисто човешката привлекателност и бизнес ползи на това начинание.
Присъединяването ни към зоната, както и всички други действия на властта и обществото ни, трябва да се преценяват през съдбоносния за България ъгъл - демографският. Официално на 10 ноември 1989 г. отчетохме близо 9-милионно население в страната ни. Спомням си публикация на в. "Труд" малко по-късно, че се е родил 9-милионният българин. Сега кретаме с 6,9 милиона, за 30 години сме се стопили с около 2 млн. души. Това не е просто демографски срив, а

национална катастрофа

Тя избуя чрез малоумното раздържавяване и криминална приватизация, чрез отварянето на икономиката ни към свободния пазар, чрез безработицата, високата смъртност и антисоциалната политика, чрез евроинтеграцията и цялостната преориентация към Запада. Носителите на катастрофата са правителствата на СДС и на царя, тройната коалиция, накрая на ГЕРБ и на Борисов, който с мутренската си политика много бойко прогони 800 000 българи в чужбина за 10-на години.
Но и това не е всичко. Наши и авторитетни международни прогнози вещаят към средата на века да изчезнат още над 2 млн българи и да останем между 5-5.4 млн. население. А към края на века жителите на страната ни ще се стопят с още 2 млн. или до 3-3.4 милиона. При това българският етнос ще стане малцинство след циганите и турците. Ние с евро- и прозападно заслепение сме запрашили към етническа гибел и зубрачески пишем некролога си.
Както призна миналата седмица по програма "Денят ОN AIR" добре запознатият с темата журналист и преводач Мажд Алгафари, в момента по границата ни минават дневно между по 600 и 1000 мигранти при благоприятно време. Те са от Сирия, Афганистан, Пакистан и Мароко. Регистрирани или не, те ще бъдат върнати в (полу)шенгенската ни страна, след като неизбежно бъдат хванати в която и да е друга шенгенска държава, най-близките от които са Румъния, Хърватия или Унгария. Това прави съответно 219 000 и 360 000 мигранти на годината. За 10 години това ще са съответно 2.1 млн. и 3.6 млн. мигранти, а за 20 години съответно 5.08 и 7.2 милиона.
Тоест в страната към 2044 г., което е почти средата на столетието, мигрантите у нас ще бъдат наравно и дори повече от онези 5-5.4 млн. българи, които ще останат от демографския погром по пътя ни към по-цивилизования и по-комфортен свят. Това крие риск България просто да изчезне без война, да бъде подложена "на сеч" мигрантски, хибридно, "цивилизовано".

Заплахата се удвоява

и заради налагащата се идеологема сред чуждопоклоническия ни елит, че само с мигранти ще излезем от демографската катастрофа. Добре, че съм напред с годините, та няма да доживя тези времена. Но двете ми деца най-вероятно ще ги доживеят и кой знае дали няма да съжаляват.
Съмнявам се, че управляващите ще калкулират споменатите числа в решенията си. Допускам и причините защо го правят - 2044-та е много далеч, а дотогава я камилата, я камиларят. Дотогава толкова много вода ще изтече, че тя може да отнесе споменатите числа и аргументи. Това обаче означава да играеш на тото с политиката и националната съдба. Всъщност, като хора от центъра надясно и от либералния сектор, всички те носят такъв недъг на демокрация като мандатното мислете и решения "на парче". Те са отвикнали да мислят стратегически, дългосрочно. Но точно по това ще познаете истинския  държавник от еднодневния политикан. Пък и 2044 г. не е през девет планини в десета,

20 години са секунди
за часовника на историята

Да допуснем, че въпросните числа са таванът, но той може да се окаже и по-висок. Както се очаква, нито българите ще се увеличат дотогава, нито мигранти ще намалеят до средата и дори до края на века. Просто защото цивилизацията ни навлиза в много конфликтна фаза на развитие, която ще се подклажда не само от традиционните геополитически или локални сблъсъци и войни, но и от настъпващото тектонично разместване на геостратегически пластове, включително от климатичните промени, които само ще засилват масовия глад. Просто благоденстваща все пак Европа ще бъде заливана с мигрантски вълни от бедстващи държави в Африка и Азия.
По данни на еврограничната агенция "Фронтекс" през 2023 г. без документи в ЕС са пристигнали над 1 млн. души - най-големият брой от 2015 г. насам. През 2022 г. също близо 1 млн. души са подали молби за убежище.
Вече трета година ЕС разработва Пакт за миграцията, който ще замени провалилия се и изтичащ през март Дъблински регламент. В края на година стана ясно, че е постигнато съгласие европейските институции по 5 важни регламента. Най-важните от тях са квотният принцип за разпределение на мигрантите и  т. нар. "задължителна солидарност" с държавите, подложени на засилен миграционен натиск. За всяка държава всяка година ще бъде определяна квота за броя мигранти и бежанци, които може да приеме. Ако не приеме отредената им квота, съответната държава ще изплаща финансови компенсации на приемащите страни.

Капанът на квотите

Тук разковничето е как ще се фиксира годишната квотата за отделните страни членки. Ако се приеме дори временно за годишна квота нивото между 219 000 и 360 000 мигранти (като заварено положение), демографската ни гибел е вързана в кърпа, дори този квота да намалее с годините. Надявам се, в Брюксел все пак да не са глупаци, макар че ние, българите, идва ли сме им слабост.
Ако влезлите в ЕС мигранти се "разхвърлят" по броя на страните-членки, то от онези 1 млн. души през 2023 г., на страната ни ще се паднат грубо 37 000 мигранти на годината. До 2044 г. те ще станат 740 000. Ясно е, че тази квота, макар и по-ниска, е демографска бомба със закъснител за страната ни.
Същият резултат ще се получи при квота от количество мигранти по съответните маршрути.
През 2021 г. по балканският маршрут към Европа са минали 61 735 нелегални мигранти за една година. Ако се поделят поравно между шенгенските еврочленки България и Гърция, ще се получи горе-долу същата картина, както при предишната сметка с известна разлика надолу, която обаче няма как да ни устройва. Да не говорим, че чиновниците в Брюксел могат да ни вдигнат българската квота с мигранти от най-западния маршрут през Испания или от централния средиземноморски маршрут през Италия. Няма логика, но като нищо ще го направят заради "задължителната солидарност"
Според някои прогнози, годишно у нас ще влизат и ще живеят, включително чрез Шенген, над 100 000 мигранти. До 2044 това ще означава 2 млн. или без малко наполовината от населението ни, което според прогнозите ще остане към средата на века. След още 20 години те вече ще бъдат повече от коренното население по земите ни. Знаем, че мигрантите са хора  от друга религия, друга ценностна система и от друга цивилизация, което не вещае безоблачни дни за малцинственото коренно население. Нищо чудно тогава мигрантите  да се държат като властелини по нашите земи.

Отечеството или евролоялността

За нас най-добра ще е годишна или "плаваща" квота, съобразена с населението ни и демографските ни дадености. Но дали управляващите ни ще успеят за защитят такава квота. Отделно дали ще успят да защитят изплащането на приемлива за България сума, която е най-бедната в ЕС, ако тя откаже прием на мигранти.
Имаме основания да се съмняваме в това. Върхушката от центъра надясно и от либералния сектор е евродрогирана и слугинажки приема всяка даденост, която идва от Центъра, дори тя да е опасна за собствената й нация. Това е започнало от времето на Соломон Паси и Меглена Кунева като министри от кабинета Сакскобурготски с т. нар. "Йес политика" към Брюксел, която продължава до днес. Както мюсюлманите се навеждат доземи в джамиите, молейки се на своя Пророк, така и нашите еврофили се навеждат чак до заплахи за страната си, когато се "кръстят" в безпогрешността на Брюксел (или Вашингтон). Нищо чудно да вярват, че Европата не може да допусне нещо лошо на България. Те слагат олтара на Отечеството върху кантара на европейската лоялност и брюкселската политкоректност. Само дето заради тях ще се окаже, че копаем гроб на нацията си.