Накъде след разпада

Доц. д-р Евгений ГЕНЕВ*

Дълго време се колебаех дали да се влея в общия хор на даващите мнения и препоръки за реформа в здравеопазването, но след като наблюдавах и изслушах пренията по вота за недоверие по здравеопазването и всичко след това, реших да взема думата.
Оставам с впечатление, че на много хора, включително в правителството и парламента, не им е ясно какво искат да се реформира и дали това, което те предлагат, ще доведе до по-качествено, по-добро, по-ефективно здравеопазване, в резултат от което в някаква по-близка или по-далечна перспектива българите ще станат по-здрави, ще боледуват по-рядко, ще се лекуват по правилата на медицинската наука и практика, а не по някакви измислени клинични пътеки и в крайна сметка ще живеят по-дълго при подобрено качество на живота в сравнение с настоящия им живот.
Първо, нека да изясним понятията, защото от там следват грешните ходове. Здравеопазването е обобщаващо понятие на всички дейности, тяхното кадрово, финансово и базово осигуряване, които трябва да осигуряват добрия здравен статус на населението. В значителна степен това понятие се покрива с понятието "здравна политика", която се формулира и провежда от тези, които управляват държавата - парламент и правителство, а се осъществява практически от различни държавни и обществени структури - министерства, обществени или частни осигурителни здравни фондове, професионалните гилдии, синдикатите, аптечната мрежа, общините и много други фактори, които по някакъв начин съучастват в тази политика. Особено важно, дори решаващо място в тази дейност има здравната система.
Здравната система се състои от всички онези звена и участници в практическото реализиране на здравната политика. Трябва да започнем с подготовката, обучението и непрекъснатата квалификация на изпълнителите на медицинските дейности (не услуги!), на тяхното разпределение в трите нива на здравната система.
Първо ниво - доболнично здравеопазване, в което участват семейните лекари и специалистите от доболничната помощ. Второ ниво - масовите болнични заведения - общински, областни и частни болници, в които се диагностицират (!) и лекуват масовите остри и хронични заболявания. Нарочно подчертавам медицинския факт, който явно някои лаици не разбират, че в определени случаи е необходимо пациентът да влезе за няколко дни в болница, за да бъде диагностициран, а след това и лекуван. Според СЗО в света няма двама еднакво болни от една и съща болест -

всеки пациент е индивидуален

Колкото и невероятно да звучи в ушите на някои, това е медицински факт! Дори при еднояйчните близнаци се наблюдават разлики в боледуването от една и съща болест. Ето защо казваме, че медицината е трудна професия - най-продължителното обучение, борави се със здравето и живота на хората, а не с някакви зеленчуци или машини. Съвременната медицина е сложна наука, но в същото време тя е и изкуство, и занаят. Не всеки, завършил медицина и взел дори специалност, става добър лекар. Добрият лекар има и онзи "трети (вътрешен) поглед", за който пише видният виенски лекар Едвин Ризак в своята чудесна книга "Третият поглед". И накрая, третото ниво - високо технологични, модерно оборудвани, наситени с добри и достатъчни на брой специалисти и добра база многопрофилни, специализирани, държавни или частни болници.
Което и да е от тези звена на  системата, ако не работи добре, резултатите за здравеопазването като цяло няма да бъдат добри. Официално беше съобщено, че в около 1000 (хиляда!) населени места у нас няма лекар. Да сте чули коментари по въпроса? Дори да приемем, че в съответното населено място има лекар или фелдшер, ако най-близката аптека е на 50-60 км, за какво качество става въпрос? Подобни проблеми са една от многото причини за повишената хоспитализация през последните години на "реформиращото" се здравеопазване. Потънах от срам, когато лекар от ГЕРБ от трибуната на парламента заяви, че думата реформа означава връщане назад към социалистическото здравеопазване! Да ни пази Господ от такива законодатели!
Здравната система е

тотално комерсиализирана

работи в пълен хаос и със спадаща ефективност благодарение точно на реформата, започната по чисто политически причини от правителството на Иван Костов в края на 90-те години на миналия век. Оценката за нашата здравна система преди реформата ще илюстрирам с два примера. През 1997 г. по програмата PHARE и по линия на Европейския консорциум по обща медицина групи от преподаватели от петте медицински вуза бяхме изпратени в различни европейски градове за запознаване с преподаването на дисциплината Обща медицина. Преди това бяхме събрани в гр. Сандански за предварителна подготовка. В една от дискусиите защитих с факти и сериозни аргументи достиженията на нашето здравеопазване до 1989 г., което представителят от Испания разкритикува непрофесионално и без аргументи. Ръководителката на групата - англичанка, каза следното: "Да, вашата система е много добра и е ориентирана към пациента, но вие сте малка и бедна държава и не можете да си позволите да поддържате такава система. 85 процента от проблемите трябва да се решават в доболничната помощ от общопрактикуващия лекар, само 10% от тях - от специалиста в доболничната помощ, и едва 5% да постъпват в болница." Втората оценка я даде английско джипи от Манчестър, когато месец по-късно му обяснихме как е организирано доболничното здравеопазване у нас - поликлиниките, в които работеха както участъковите педиатри и интернисти, така и всички останали специалисти - невролози, кардиолози, офталмолози и т.н., плюс лаборатория и рентген. Оценката си джипито изрази така: "И вие ще разрушите тази система? Вие сте луди!" Трябваха ни 10 години, за да разберем, че сме луди! В края на м.г. в пресата се появи съобщение, че министърът на здравеопазването в Англия е предложил в страната да се разкрият 150 здравни центъра по подобие на нашите някогашни поликлиники, в които "...английските пациенти да получават своевременна компетентна медицинска помощ..." Дори англичаните са разбрали, че съвременната медицина е много по-различна от времето на д-р Кронин. Съмнявам се, че сега можем да възстановим загубеното, за каквото се чуват някои призиви. И все пак какво трябва да се направи, за да се стабилизира системата и да заработи по-ефективно?
* Ревизия на медицинското образование, за да произвежда много по-добре подготвени за общата медицинска практика лекари. Медицинските вузове да минат под шапката на Министерството на здравеопазването, защото произвеждат кадрите на това министерство и то трябва да отговаря за качеството на това производство.
* Задължително разпределение на новозавършилите лекари поне за една година. Така се прави в съседна Гърция.
* Промяна в законодателството - лекарят не може да бъде "едноличен търговец", а болниците "търговски дружества". Сериозно стимулиране на груповите практики в доболничната помощ. 
    * Разработване на гъвкава и ефективна система за поддържане и повишаване квалификацията на лекарите и останалия медицински персонал в доболничната помощ. Който се квалифицира, следва да получава някакви бонуси.
    * Ефективна система за контрол върху качеството на медицинската дейност и ефективното използване на средствата в цялата система на здравеопазването.
* Активно въвличане на експертите на научните медицински дружества при обсъждането и решаването на конкретни проблеми на здравната политика. Така се прави в САЩ и в Европа. Не бива един единствен човек, пък бил той и най-добрият специалист, да налага своето мнение на цялата система. Народът е казал, че две глави мислят по-добре от една, а три - още по-добре. Сега много често проблемите се решават от един-двама министерски чиновници или се налагат лобистки решения.
* Разумна разлика между най-ниското и най-високото заплащане на лекарите от различните специалности - не повече от трикратно. Не мога да правя сърдечни операции, но и кардиохирургът не може да лекува моите детски пациенти. Ако педиатърът в детска клиника получава брутна заплата от 1500 лв., то кардиохирургът да получава максимум 4500 лв., а не 30 и повече хиляди. Такова чудо няма никъде по света в държавните или общинските болници. В частните болници, където нормално може да има кешово плащане, да си определят каквито искат заплати. Във Франция лекар, който работи в държавна (общинска) болница, не може да има частна практика. Само професорите имат право на т.нар. частни консултации на територията на болницата, в която работят.
* Стимулиране на изчезващите специалности, без които медицината не може да функционира нормално - анестезиолози, патологоанатоми, педиатри.
* Държавата да осигурява само децата и пенсионерите и да спре да осигурява всички категории държавни служители, които следва да се осигуряват сами. 
    * Да се създаде най-после прословутата лекарска камара (не камера!), която да бъде законодателно упълномощена и с контрол върху качеството на медицинската дейност на всички  нива на здравеопазването.
    * Поради лошата демографска ситуация и проблемите в майчиното и детското здравеопазване предлагам на новия министър на здравеопазването да възстанови отдела по майчино и детско здравеопазване в МЗ и да му възложи наблюдението над тази дейност в сътрудничество с научните дружества на акушер-гинеколозите и педиатрите.
Сигурно могат да се дадат и други предложения, но всички те следва добре да се обмислят, оценят финансово и разположат във времето от 3-4 години по най-добрия начин. В случая бързината не гарантира най-добрия резултат. Напротив!
И накрая. Всички - парламент, правителство и граждани, трябва да са убедени, че за качественото здравеопазване са нужни много пари. Така е в цял свят. И лекарите трябва да се уважават повече, но и да се стимулират да работят добре.

---------
* Авторът е председател на Българската педиатрична асоциация. Има 43 години стаж като педиатър