На седмия ден
/ брой: 165
И реши Господ на седмия ден да си почине. Според едни в този ден отишъл на вилното си място - туй да прекопае, онуй да полее. Обаче нито копал, нито полял, защото бил много уморен от шестия ден. В него ден създал ветеринарното обслужване, за да бъде добре котката, която създал още на първия ден от съзиданието, както и останалите животни, които пък създал на третия ден.
А какво стана у нас на седмия ден? В този ден инкубационният период изтече и един човек се гътна от антракс. Щото ветеринарното обслужване решило да си почине. Не на седмия ден, а изначално. Много важно, че в селото преди време е имало огнище на антракс. Много важно, че спорите може да си стоят по стените на оборите и при подходящи условия може да се развият и след 100 години, поради което в този район ваксинацията е задължителна. Ваксинация обаче няма. Важното е да се почива с идеята, че за всичко ще се погрижи Господ.
Впрочем, когато дошъл следващият седми ден, Господ пак решил да си почине, но не можал - трябвало да чисти тоалетната на котката, заради която създал ветеринарното обслужване.