Малчуганите не са опитни зайчета

Проф. Петър Атанасов

Семейното възпитание не може да бъде заменено с нищо друго. Впрочем, може - и резултатите ги наблюдаваме в последните 23 години.
Основната задача на училището е да обучава и естествено да има косвен възпитателен ефект, без обаче да може да изземе семейните функции през първите 7 години от живота на детето. През тези първи години детето научава хиляди неща. Какво може да прави и какво не може да прави, от какво да се страхува и от какво да не се страхува. Дали да обича себеподобните си или да ги мрази. Дали да се отнася с уважение към околната среда или да я руши, дали да се научи да лъже или да има достойнството да каже истината. Примерите са стотици. Пак заради липсата на контакт с родителите, когато контактът се получава от улицата или от медиите, децата могат да станат агресивни, безжалостни, егоистични, жестоки.
Всеки ден вече изобилстват новини за ужасяващи примери на детска жестокост, умопомрачителна неграмотност, липса на хигиенни навици, омраза към околните и към училището като институция. Пълно неуважение към родителите и учителите и тотална липса на национална принадлежност. Това трябваше да имат предвид авторите на новия закон за училището, който е добре, че не мина през НС, когато намаляваха възрастта за задължителното предучилищно образование. 
 Ако новото поколение притежаваше

биологичния отпечатък на първите години

то нямаше да крещи по улиците и в превозните средства. Нямаше да хвърля опаковката от закуска или от напитка на улицата. Нямаше да драска безобразно по сградите и новите автобуси. Нямаше да пие алкохол, нямаше да минава с колата си със 100 км през пешеходните пътеки. Щеше да знае, че трябва да спазва правилата и че демокрацията е никога да не правиш на другите това, което не искаш да правят на тебе.
 Когато новият закон тръгна в парламнта, въпреки сериозните и аргументирани възражения, беше наложено децата на 4-годишна възраст задължително да започнат предучилищно обучение. Замислен е и абсурдът родители, които не изпращат децата си на тази възраст, да бъдат санкционирани със значителни суми. Подобно нещо, засягащо семейството, няма в нито една държава на земното кълбо. Дори тоталитарните режими не са си позволявали такова посегателство върху децата. В страни като Германия, Австрия, Франция и др. децата могат да посещават детски градини от най-ранна възраст, но това не се вменява като задължение на родителите. Напротив, създадени са редица улеснения и привилегии за майките, за да могат по-дълго време да възпитават децата си според техните индивидуални потребности.
От чисто икономическа гледна точка този начин на възпитание спестява на държавата милиарди евро. Не е трудно да се изчислят загубите в България само от поведението на млади хора и деца, които не са били възпитани на отговорност в семействата си. В известна степен разбирам логиката на това "държавно" задължение, тя е свързана най-вероятно със статуса на малцинствените групи у нас. Този аргумент би изчезнал обаче, ако се създаде поне минимален жизнен стандарт и децата бъдат принудени чрез техните родители да посещават училище от I до VIII клас, както повелява Конституцията.
 От друга страна,

унифицираното възпитание е рисково за обществото

Всяко човешко същество има специфична генетична характеристика и затова хората са различни. Но всички те трябва да знаят, че са част от обществото и ако искат да просъществуват, трябва да съблюдават неговите правила. За малкото дете родителят е авторитет и по-продължителният контакт с него създава у детето по-хуманни обществени нагласи. Унифицираното възпитание от страна на страничен човек, какъвто е учителят, дори унифицираното хранене на такава възраст, биха създали по-скоро подчиняемост, обществено еднообразие и чиновнически светоглед.
 Днешните ученици са тежко стресирани. Редица експерименти от последните 20 години, направени уж да модернизират образованието,

на практика го съсипаха

Учениците от I до IV клас не трябва да имат повече от пет часа учебна натовареност. След няколко часа почивка те трябва да отделят час-два за подготовка на уроците си и отново да получат време за игра. Днес заедно с часовете, прекарани в занималнята, малчуганите имат повече от осемчасов работен ден без прекъсване. Вторият стрес идва от невъзможността детето да поговори с родителите си, понякога за повече от 30 минути време на денонощието. А то би искало да им зададе много въпроси.
Третият стрес идва от вида на учебниците. Разглеждал съм различни учебници по различни дисциплини от I до ХII клас. Изумявал ме е начинът, по който те са написани. Например в учебниците по математика няма подробно словесно обяснение защо определена задача трябва да се реши по един или по друг начин. Липсват най-елементарни обяснения, които карат ученика да се научи да мисли. Достатъчно е да направите проста съпоставка между един днешен учебник и един отпреди 30 години - сравнението не е в полза на днешния.
Като се имат предвид отчайващото състояние на българското образование и катастрофалната демографска характеристика на българската нация, могат да се дадат някои препоръки. Крайно време е реформата в българското образование да се изрази в

спиране на потока от безсмислени "реформи"

и патологични експерименти. Българското образование трябва да се върне към своите традиции в контекста на съвремието. Един народ, който за десетина години след Освобождението от турско робство буквално посява училища в най- малките паланки и села, не може да няма афинитет към образованието и науката. Този народ не би допуснал да се самоунижава. Всички деца, независимо от своя етнос и социален статус, трябва да бъдат адекватно образовани.
Ето защо на първо място трябва да се гарантира на семейството възможността да възпитава децата си. Да се осигури шанс на майката да има по-продължителен контакт с децата си. Да се въведат нови държавни изисквания за учебния материал в средното училище като съдържание и обем. Всяка учебна дисциплина да се изучава по един утвърден учебник, без това да пречи на издаването на стотици учебни пособия и книги.
 Категорично, така както е в целия цивилизован свят, трябва спешно да се възстанови авторитетът на училищната институция и да се повиши уважението на обществото към нея, без от това да пострадат справедливите демократични правила. Бях неприятно изненадан от "иновативността" на една учителка и директорка в софийско училище - на начални ученици (от 7 до 9 години) се предлага изучаването на бизнес, свързан с хитроумно и бързо печелене на пари. Смятам, че подобен експеримент не бива да бъде поощряван. Той би възпитал едно малко дете в егоизъм и меркантилизъм, стремеж към тарикатлък, така както го разбира Алековият герой.
Образованието и възпитанието се нуждаят от спасение. Те трябва да се издигнат над това блато от полуграмотност и посредственост, защото в противен случай с тях ще потъне и България.