Какво ще правим с парите от ЕС

Прочетете проекта за Споразумение за партньорство за използването на еврофондовете в периода 2014-2020 г., приет от МС, пожела завчера министър Зинаида Златанова. От предоставените справки се разбра, че средствата за всички оперативни програми (ОП) на България са сведени до 6 млрд. евро. Парите за новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" са малко повече от тези, определени в сценариите на Томислав Дончев и ГЕРБ. Записани са общо 508,04 млн. евро за следващите 7 години - 151,56 млн. евро за инфраструктури в науката, 21,12 млн. евро за достъп до ИКТ в училище, 316,08 млн. евро за включващо образование и учене през целия живот и 19,28 млн. евро за техническа помощ.     
Какво казва проектът на споразумението с редакция 13 август т.г. в частта му конкретно за средното образование? Ето дословно основните текстове.


България е класирана на 98-мо място по качество на образователната система общо, на 67-мо място по качество на основното образование, на 63-то място по качество на висшето образование и обучението. Държавните разходи за образование остават относително ниски и варират между 3.8-3.5% от БВП за последните три години, като показателят за ЕС е 5.4%. Това съотношение обаче не трябва да се разглежда само в абсолютни стойности, тъй като анализите показват, че реално системи с по-малки средства за образователната система често работят по-ефективно. Частните разходи за образование за 2010 г. по данни на Евростат са 0.65% от БВП.
Проблем е обвързването на

образованието с потребностите на пазара на труда

и причините са, от една страна, че нямаме определени приоритетни области за развитие на българската икономика и приемът във ВУЗ не е обвързан с нуждите от специалисти в тези области, а от друга страна - качеството на самото образование, особено на средното специално и висшето, не е на нужното равнище. Друг ключов фактор е качеството и мотивацията на преподавателския състав. Страната е сред последните 30 в света по "ниво на подготовка на персонала" в образованието.
През 2011 г. сред населението на възраст 25-64 г. с основно и по-ниско образование са 19.9%, със средно - 56.5%, и с висше - 23.6%. Тенденцията трябва да е завършващите висше образование да се увеличават, а хората с основно и по-ниско образование да намаляват. По данни за 2011 г. 40.1% от населението в селата е със средно и висше образование, докато в градовете този процент е 71.6%. През 2011 г. рано напуснали образованието са 11.8% от населението на 18-24 г. В най-неблагоприятно положение по образователно ниво са Югоизточен и Южен централен район. Има също ръст на неграмотните и на непосещаващите училище. 1.2% от хората над 7 г.

никога не са посещавали училище

а 1.5% от хората на 9 и повече години са неграмотни.
С разумни инвестиции и целеви мерки България може дори да подобри тези стойности до 2020 г., като съсредоточи реформите и използването на европейските фондове за по-добро продължаващо участие в образователната система. Цел в новата ОП е отпадащите от училище да са 11% през 2020 г., като обучението започва на все по-ранна възраст.
По данни за 2009 г. България е на последно място в ЕС по грамотност на учениците на възраст 15 г. - 41% показват слаби резултати в четенето, математиката и природните науки при средно за ЕС 19.6%. Това потвърждава необходимостта от повишаване на качеството на образованието и подобряване на системите за оценка на учителите и на знанията и уменията на учениците. Подобряване на базовата грамотност и повишаване на компетенциите на учениците по природни науки са ключови фактори за по-нататъшна реализация на пазара на труда. Необходими са повече инвестиции в научно оборудване и специализирани обучения по математика и науки, за да може повече и по-добре подготвени млади хора да следват професионален път във високотехнологични сектори в Европа.
Има значителни разлики в дела на неграмотните по етноси. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската група - 4.7%, и при ромската - 11.8%. 23.2% от ромчетата до 15 години не учат, 11.9% - от турската група и 5.6% - от българския етнос. Едва 0.5% от ромите имат висше образование, почти половината от тях са с начално и незавършено начално образование. Основните причини за това са затрудненият физически достъп до училището, финансови и битови проблеми в семейството, културна изостаналост. Необходимо е да се търсят подходи за задържане на децата в образователната система, включително чрез целодневно обучение, както и за подпомагане на грамотността на населението от групи с висок риск от маргинализация и социално изключване.
Следва да се обърне специално внимание и на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП) и достъпа им до образователни услуги. В България са интегрирани повече от 70% от децата със СОП, които имат равни възможности и достъп до образованието, но проблем остава те да имат равен шанс за получаване на знания и умения за реализирането им след това като пълноценни граждани. Основна бариера за децата със СОП е липсата на достъпна архитектурна среда в повечето учебни заведения и на подходяща материална база в класните стаи. Друг проблем е недостатъчният брой квалифицирани педагози за работа с деца със СОП.
В предучилищното образование през 2012 г. са обхванати 81.5% от децата до 6-годишна възраст. На практика обаче малките и отдалечени селища постепенно остават без достъп до тази социална услуга поради липса на достатъчен брой деца за гарантиране на издръжката, а пък в големите градове, където основно се концентрира населението на страната, местата в детските градини не достигат. Усилията следва да се насочат към разработване на по-дългосрочни политики за развитие на образователната инфраструктура и нейната модернизация.
И за предучилищната, и за училищната инфраструктура мерките за оптимизация ще бъдат насочени не към закриване на училищни сгради, а към въвеждането на интегрирания подход за управление и поддържане на инфраструктурата. В текущия програмен период основните мерки бяха за енергийна ефективност. Целта в новия програмен период е

обновяването на сградния фонд

включително за безопасна среда, за достъпна архитектура, за чиста и здравословна среда и др.
При стратегическите реформи в средното образование се има предвид намалението на броя на учениците от I до XII клас за последните 5 години с около 100 хил. След 2007 г. по финансови и демографски причини над 400 общообразователни училища са закрити и към момента имаме 2062 училища. За малките селища закриването трябва да се съчетава със създаване на интегрирани схеми за обучение и с развитие на културни институции, читалища, библиотеки, младежки центрове. Има нужда и от засилване на ролята и практическата насоченост на специалните училища и професионалните гимназии, които създават път към заетост за хора без висше образование. Основен акцент на реформите остават качеството на учебното съдържание и фокусът върху кариерно ориентиране и достъп до партньорски мрежи с работодатели.
Ученето през целия живот (УЦЖ) е ключовият фактор за постигане на общата за ЕС цел - конкурентна и динамично развиваща се икономика, базирана на знанието. ЕС залага целта 15% от хората на 25-64 г. да участват в УЦЖ към 2020 г., сега в ЕС този показател е 8.9%, а за България - едва 1.5%.
Друг сериозен проблем за квалификацията на човешките ресурси е ниското ниво на компютърни и интернет умения, което е основна предпоставка за широкото използване на ИКТ и базираните на тях услуги. България продължава да изостава от средните показатели за ЕС. През 2011 г. само 42% от населението имат някакви компютърни умения и 50% имат интернет умения при средни стойности за ЕС съответно 67% и 73%. Хората с високи компютърни умения са 11% при 27% за ЕС, а тези със средни умения са 27.7% при 52.5% за ЕС. Лицата с високи интернет умения са 9% при 11% средно за ЕС, а тези със средни интернет умения са 30.8 % при 42.6 % за ЕС. Много от техническите средства и в просветата, и във ВУЗ, и в науката са физически и морално остарели. Към момента е осигурена 100% свързаност на всички училища в България към интернет, но последната мащабна кампания за реновиране на компютрите в училищата е в периода 2005-2007 г.
***

Сред 8-те приоритета на националната политика за развитие първият е "Подобряване на достъпа и качеството на образованието и обучението, както и качествените характеристики на работната сила". Съответно първият сред 4 стратегически приоритета е "Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж".
Основният проблем е определен като незадоволително качество на образователната система, нарастване броя на неграмотните и увеличаване на дела на непосещаващите училище. 41% от учениците показват незадоволителни резултати по четене, писане и смятане.

Целите в този стратегически приоритет

са делът на напусналите училище да стане 11% през 2020 г., а делът на 30-40- годишните с висше  образование да стигне 36%. Това са мерките за постигане на приобщаващ растеж - за повишаване равнището на заетост, на качеството на живот, за подобряване на знанията, уменията и квалификацията на хората и на адаптивността на работната сила. Средствата от еврофондовете ще се използват за:
- съществено повишаване на ефективността в образованието и за намаляване броя на напускащите преждевременно училище, повишаване на общата образователна култура, особено сред маргинализираните групи;
- повишаване на достъпа до качествено предучилищно образование, особено при децата в неравностойно положение;
- повишаване качеството и ефективността на висшето образование съобразно нуждите на пазара на труда;
- утвърждаване на интегрираните подходи за професионално развитие на работещите в образованието, разработване на адекватни учебни планове и програми, насърчаване на международни акредитации на българските учебни заведения;
- изграждане на достъпна среда, архитектурна и информационна, и осигуряване на равен достъп на лица от уязвими групи;
- значително повишаване на търсенето и предлагането на образователни услуги за хората от всички възрасти, стимулиране на участието на населението във всички форми на УЦЖ;
- съобразяване на средното образование с прогнозираното търсене на работна сила, подкрепа за професионалната ориентация в училищата;
- модернизация, енергийна ефективност и подобряване на условията в училищата, насърчаване използването на ИКТ;
- повишаване на капацитета за управление на образователните и научни заведения, трансфер на добри практики;
- насърчаване на мобилността на всички равнища на образование;
- подобряване на общата образователна култура и ключовите компетентности сред учениците и възрастните; намаляване на дела на 15-годишните със слаби образователни резултати;
- механизми за осигуряване на качеството и повишаване на квалификацията на учителите, привличане на млади специалисти към педагогическата работа, професионално развитие на учителите;
- подобряване на ИКТ уменията и широко въвеждане на нови ИКТ на всички нива на образованието и на системата на квалификация и преквалификация на заети, безработни, хора в неравностойно положение;
- обновяване на компютърната материална база в общото, професионалното и висшето образование с минимум 10 000 нови компютризирани работни места;
- стимулиране на образователните и обучителни институции да предоставят образователни услуги извън своята инфраструктура чрез партньорство с работодатели, държавни/общински институции; подкрепа на неформалното и самостоятелното обучене.