Какви мерки лансира БСП за просветата

За образованието в последно време са изприказвани стотици часове и са изписани тонове хартия, но покрай всеизвестните фундаментални констатации за важната му роля в развитието на всяка страна и крещящата нужда то да е политически приоритет, почти винаги конкретиката се губи. Обобщенията погубват детайлите. В момента образователните синдикати са се активирали да искат и да заплашват новото правителство. Лошо няма, това им е работата, но досегашната им кротост в последните почти 4 години навежда на съмнения за мотивите на поведението им. А в същите 4 години конкретиката е много ясна - от 4,1% от БВП, които бяха определени за образованието през 2009 г., ГЕРБ доведе финансирането до 3,4% от БВП - за средното образование са 2,9%, за висшето - около 0,5%. В това време в ЕС страните достигнаха средно 5,6% от БВП за образованието. Синдикатите не стигнаха по-далеч от кротки писма с констатации за този спад, нито заплашиха Бойко Борисов.
Първата работа на проф. Анелия Клисарова, просветната министърка в правителството на Орешарски, бе да обяви, че ще настоява финансите за образование през 2014 г. да се увеличат до 4% от БВП. Сиреч, да се тръгне към сбъдване на мечтата на целия сектор нещата да се върнат на равнището поне на 2009 г. Синдикатите се втурнаха да планират протести и да дават конкретни срокове на кабинета "Орешарски" до октомври да изпълнел исканията им. Ето как конкретиката ни показва, че има нещо твърде нелогично и гнило в цялата работа.
Преди три дни Изпълнителното бюро на БСП взе решение за управленската политика на партията, която ще бъде отстоявана пред кабинета "Орешарски" - подкрепян от нея, но политически нееднороден и с кадрова принадлежност, която не се припокрива с пространството на БСП. Намеренията на социалистите бяха огласени пред журналисти, но вместо конкретика, из медиите плъзнаха дежурни обобщения и изкривени отзиви. Противниците на социалистите дори не се сетиха, че ако огласят обективно и конкретно мерките, които предвижда БСП, след това - ако не бъдат изпълнени - ще се появи поне реален повод за критики. Та нека погледнем какви мерки реално предвижда БСП за образованието.
Философията на политиката в средното образование е пределно ясна:

засилване на регулиращата роля на държавата

в образователния процес. Позицията е много ясна и естествено тя не може да се хареса на неолибералните корифеи, които ратуват за оттегляне на държавата от образованието (преди ден Институтът за икономическа политика откровено го заяви). Повече автономия, само минимални изисквания за усвоени знания в училище и пълна местна свобода в учебните програми, начало и край на учебната година - по желание на училищата и т.н. Препратка към законопроекта за нов просветен закон, внесен от ГЕРБ, част от който е и автономията на училищата. Тя по никакъв начин не пасва нито на желанията на учители, родители и деца, нито има реални условия в страната и в системата (а също и в ЕС), но какво от това? Шумене му е майката. А първата задача, която в БСП поставят за осъществяване на философията за повече регулация от страна на държавата, е засилването на експертния потенциал на МОН. Защото когато нямаш знаещи и разбиращи от образование администратори, няма как да управляваш системата, а ЕС ти спира оперативната програма за наука и образование. Става дума да се правят не политически чистки, а очистване на системата от "калинките", обилно назначени от ГЕРБ, дори без надлежни дипломи.
Като основна задача в политиката на БСП е записано съдействието за

изработване на нов Закон

за предучилищното възпитание и училищното образование. Принципите са взаимообвързани, както е цялата дейност в средното образование, основният принцип е подобряване на качеството на обучението и засилване на практическата му насоченост - две неща, които са крещящо наложителни, предвид проблемите с качественото образование и постоянното смъкване надолу на учениците ни в международната класация PISA. Принцип като "практическа насоченост" пък трябва да бъде конкретизиран чрез законови регламенти, които да изискват промяна в начина на преподаване в училище. Засилването на социалната роля на училището и на мотивацията на ученици, учители и родители в образователния процес също предполагат комплекс от мерки, свързани например с дисциплината и особено със заплащането на учителите. Усъвършенстването на методиката на делегираните бюджети при засилена защита на ощетените сега малки училища вече бе огласено като намерение от министър Анелия Клисарова. Около темата също се получи медиен разнобой и дори подозрения, че БСП иска да отмени делегираните бюджети. Програмата изрично опровергава това. Идеята на проф. Клисарова е да има компонента в делегираните бюджети, която да зависи от постиганите от училището резултати в знанията на учениците.
Факт е, че изявления на министър Клисарова създадоха впечатление, че нейният екип не е против това, частните училища да бъдат финансирани от държавата. В решението на БСП изрично се уточнява, че

"няма да се допуска финансиране на частни образователни структури

с публични средства". Според социалистите, нивото на държавна помощ за частните училища трябва да се запази на сегашното ниво - и сега държавата осигурява безплатни учебници и за частните школа, има преференции при ползване на помещения под наем и т.н. Социалистите обаче предвиждат като социална мярка постепенно да се въведат безплатни учебници и в гимназиалния етап за всички деца в държавните и частните училища. Предвижда се и помощ за училищните библиотеки, включително за снабдяването им с учебници и помагала. И още нещо - държавата да подпомага въвежданетго на униформи в училищата. За целта обаче на МОН ще се наложи да убеди обществото, че в цял свят униформата е емблема на съответното училище, а не "сиромахомилство" и "щампа върху децата".
Преодоляване на духовната криза е също сред принципите, които трябва да залегнат в образователния процес, смятат в БСП. Факт е, че според току-що огласен у нас доклад на Еврокомисията, България имала нужда само от 2000 нови специалисти висшисти в хуманитарната област годишно, а завършвали 24 000 абсолвенти. Ако е вярно, че имаме работа само за 2000 нови хуманитаристи годишно, значи България вече се е сринала до непостижими низини в областта на духа, на културата и знанието.
Спор в медиите се завърза и около задължителната предучилищна подготовка на 5-годишните деца. В управленската политика на БСП се предвижда "преосмисляне на тази подготовка". Недоизяснената формулировка вероятно предизвика тълкуванието, че БСП се отказва от задължително включване на 5-годишните в системата. Председателят на просветната комисия в НС проф. Ваня Добрева уточни, че става дума за съвсем различно нещо - при задължителното предучилищно подготвяне  

5-годишните да са само в детска градина, не в училище

Сегашната законова възможност предучилищни групи да има и в училище не се одобрява от родителите, но бе вкарана в Закона за народната просвета от ГЕРБ заради липсата на достатъчно места в детските градини, особено в големите градове. Съвместното съществуване обаче на 5-годишни малчугани с 19-годишни абитуриенти не е добро за децата, а и училищата няма как да осигурят достатъчно условия за сън и храна на малките. В момента по данни на МОН такива групи в училищата ще посещават около 9000 5-годишни от общо 69 662 деца, които са записани към септември. Проблемът е, че места за всички малчугани в детските градини все още няма, а и едва 80 на сто от тях са обхванати досега. Възможен вариант би било да се върне определен гратисен срок за изпълнение на задължителността на това включване, докато общините не осигурят достатъчно места в детски градини.
Интересен момент във вижданията на социалистите е, че наред с актуализирането и модернизирането на учебните планове, програми и съдържание, трябва като междинна мярка да започне привеждането на съществуващите учебници към стил и разбираемост, съответни на възрастта на учениците. Най-сетне и експертите в МОН трябва да бъдат убедени, че написаното в учебниците е не просто неразбираемо, то е псевдонаучно и дори механично не може да бъде "напапагалено". Това е основна причина за недобрия ефект от обучението в училище.
Разбира се, в документа на БСП са включени и традиционните задачи за укрепване на материалната база на училищата (впрочем от времето на Тройната коалиция компютрите в училищата не са масово обновявани), за ограничаване броя на отпадналите ученици, за повишаване на учителските заплати, без което училището е заплашено от крах, тъй като в близките години ще се пенсионират близо 60 на сто от наличните учители, а младите попълнения на практика са нищожни. Според БСП учителската професия трябва да стане регулирана професия и да се въведат различни стимули за студенти, които да бъдат привлечени към нея. Освен това кариерното развитие на педагозите трябва да стане държавна политика, а не да бъде оставено едва ли не на собственото желание и джоб на учителя. Предвижда се учителите да ползват платен отпуск за времето, в което повишават квалификацията си.  
 Сред социалните мерки има и намерение държавата до определено ниво да финансира "основните образователни и жизнени потребности на учениците", особено на социално слабите. Засега тезата не е развита, но би трябвало да означава, че държавата ще поема издръжката на децата, за да облекчи родителите.
В намеренията на БСП е записано и едно, което социалистите обсъждаха преди 8 години при първите намерения за правене на нов просветен закон -

създаването на "училища втори шанс"

за ограмотяване и професионална подготовка на неграмотни и преждевременно отпаднали от училището. Би било изключително важно това намерение да се осъществи, защото работодателите твърдят, че у нас вече не достигат и нискоквалифицирани кадри, а според синдикатите при младите българи без средно образование безработицата расте с 50 на сто по-бързо от тази в същата категория в ЕС. А заетостта на младежите с основно и по-ниско образование е едва 4-5%. Само през първото тримесечие на 2013 г. безработицата сред младите без образование се е увеличила с близо 8 на сто, алармира Синдикатът на българските учители. Според документите на БСП решаването на тежките проблеми в образованието може да стане само във взаимодействие между МОН, участниците в сектора на образованието, синдикатите и гражданските организации.