Истинските проблеми на студентите

Студентите, окупирали Софийския университет и по някоя зала в други вузове, отказаха да се срещнат с министър Анелия Клисарова. Такава среща би легитимирала правителството, а просветният министър няма нищо общо с причините за протеста ни, обявиха те. С което показаха две неща. Първо - че се изживяват като велики, щом смятат, че нечия легитимация зависи от тяхното благоволение. И второ - че протестът им е изцяло политически и няма нищо общо с образованието. Ерго, "моралните" напълно аморално са посегнали на Алма матер - символа на образованието, с което те днес отричат да имат нещо общо.
Само че 270 хиляди млади хора учат във висшите училища в момента. Над 3 милиона българи в активна трудова възраст искат нормални заплати и нормален живот. Над 2 милиона пенсионери се надяват на бъдещите работещи да им осигурят изработените с поне 40 години труд пенсии. Около седемстотин хиляди деца са в училищата, още около половин милион изкласяват в детските градини и чакат бъдеще. И понеже всички тези хора не могат да си позволят да купонясват дни и седмици наред, дайте да видим правим ли нещо за държавата. Конкретно. Понеже след ГЕРБ тя е срината. Еврокомисията преди дни ни каза направо: през 2011 г. България е стигнала дъното по финансиране на образованието, качеството му пада стремглаво и страната или ще издрапа оттам спешно, или изпада от Европа.
Та дайте да се разберем ще правим ли нещо да издрапаме нагоре, или ще продължим празното дърляне, подклаждано от олигархични и партийни интереси и пари, докато превърнем обществената ни комедия в пълна трагедия. Натрупаните проблеми в сектора на висшето ни образование са много и са от различно естество, но някои от тях засягат пряко студентите и би трябвало да ги вълнуват денонощно, ако те наистина имат гражданско мислене. 
  
Студентските такси - 1/3 или 2/3 от издръжката

По време на срещата с проф. Клисарова, на която "ранобудните" не се явиха, студенти поставиха искането държавните такси за обучение във вуз да се върнат в максималния размер една трета от стандарта за издръжка на един студент. И да се отмени възможността да са до две трети, която бе натресена в Закона за висшето образование от божем министъра на ГЕРБ Сергей Игнатов. Основанието тогава бе вузовете някак да наваксат от джоба на студента загубите, които им причини намалението на държавната издръжка, доведена от Симеон Дянков до 693 лв. на студент годишно. Вероятно заради това свиване самите висши училища в годишните си финансови отчети започнаха да отделят заплатите от издръжката (и Сметната палата си затвори очите, че би трябвало заплатите да са включени в издръжката). В момента все още не е ясно какъв размер на разходния стандарт за издръжка е определен в бюджет 2014. Но тъй като общата субсидия за висшите училища е само с 376 хил. лв. повече от тази година и процентът от БВП за висше образование се запазва на 0,46, можем да предполагаме, че и разходният стандарт не е увеличен. Но пък коефициентите ще растат за специалности от инженерните и природните науки, чиито специалисти са нужни за модерна икономика. А по сведение от Съвета на ректорите, висшите училища ще получават 100% от определената им с бюджет 2014 субсидия, докато останалите публични организации ще се ограничат с 95%.
Има ли начин таванът на студентските такси да бъде намален поетапно или това да се предвиди в новата Стратегия за висшето образование, която уж бе планирана за края на 2013-а, сега Клисарова я обещава до март идната година? Вероятно и това ще е възможно,

ако се промени начинът на финансиране

на висшите училища. Субсидирането според бройката на обучаваните студенти, умножена по стандарта за един учащ се, за 18-те години, откакто действа, показа дефекти. Основният е, че парите на вузовете зависят от броя студенти и затова те дават мило и драго да задържат младежите, дори когато в книжките им има само двойки и тройки (някои от тези студенти успешно се вписаха в редиците на "ранобудните"). Та много причини, включително качеството на завършващите висшисти, налагат спешно да се прави нова формула на финансирането. Би трябвало тя да доближи субсидиите на вузовете до реалните разходи за обучение на студентите. Тогава двойкаджиите просто ще бъдат отчислявани навреме и няма да получават дипломи, равни на тези на отличниците.        
Засега новото, което се замисля при финансирането, по думите на Анелия Клисарова е, че парите ще зависят не само от броя студенти, но и от качеството, от реализацията на завършилите, от наличието на наука във вуза, от рейтинга и пр. Дали тези компоненти ще играят роля във формулата за определяне на издръжката или ще останат във вид на допълнителни бонуси - както е от две години насам, още не е ясно. А протестърите казват, че нямало за какво да разговарят с просветния министър. Така ли? Биха могли например да питат за кое образование се дават 100 млн. лв. допълнително спрямо тази година в бюджет 2014? Тези 100 млн. лв. са все пак финансово увеличение за образованието, а според министъра от тях 25% ще са за вузовете. Тези пари обаче не са разпределени по бюджетите на всеки вуз, а ще се дават допълнително. Трябва да предположим, че допълнителните 25 млн. лв. за висшето образование са всъщност за бонуса за постигнато качество. Дали при това ще остане непокътнат досегашният недобър принцип "парите следват студента", който също трябва да се промени? И дали най-сетне и у нас, както е в страните от ЕС, държавните такси за обучение ще бъдат използвани за услуги и екстри за студентите, или ще продължат да влизат "в общия кюп". Има какво да питате и да обсъждате, момчета и момичета от блокираната 272-ра аудитория на СУ... Но това не ви интересува.
Не по-малко тежък е

казусът "общежития"

Преди ГЕРБ да дойдат на власт, бяха задействани идеите да се строят нови общежития към няколко висши училища и дори да се оформят кампуси, намерени бяха и терени. Правителството на Борисов спря този тип строежи и всичко се забрави. Да не говорим, че в бюджета за тази година Симеон Дянков включи всичко на всичко 5 млн. лв. за капиталови разходи на 37 държавни висши училища! Какво може да се построи с тях? Чудно ли е, че нови лаборатории във вузовте се появяват почти само със спонсорство от чужбина... Очевидно ще трябва средствата за капиталови разходи, включително за общежитията и ремонтите им, да се увеличат, като е възможно да се търси изход и чрез пари от еврофондовете.
Факт е, че някои ректори настояват студентските общежития да останат за стопанисване към вузовете, дори да трябва да ги поддържат със собствени средства. Други обаче в чудо са се видели откъде да намерят пари и предпочитат жилищните сгради да се върнат на разпореждане към държавната фирма на МОН "Студентски общежития и столове", както бе преди. Студентското мнение засега се свежда до "Искаме добри общежития", но със сериозно обсъждане на проблема те не са се заели. А той опира в огромна степен и до това как студентите разбират предназначението на общежитията - като място за перманентен купон или като дом, в който трябва да си съдадат условия за занимания и спокойствие. Не става дума само за Студентския град в столицата, който в годините на прехода бе превърнат в съвременен Содом и погубен като университетски кампус с очевидното съучастие на различни власти. А става дума по принцип за реда в общежитията, който с участието на самите студенти би трябвало да бъде регламентиран с отделна наредба. Младежите, които учат във висшите училища, са разумни хора и сами биха могли да дадат идеите как да се прекрати чалгата, която в момента представляват общежитията им. Стига да се заемат с това.     

На работа или в бюрото по труда

Нямам впечатление абсолвентите да се вълнуват особено от постоянното натякване на бизнеса, че те са зле подготвени за пазара на труда. Качеството на знанията и уменията и връзката образование-бизнес са големи теми, но ми е чудно, че никога досега студенти не са отправили претенции към бизнеса, докато обратното е всекидневие. Щом икономическите специалности - особено свързаните с управление, са претъпкани от желаещи за диплома, защо младите управленци в тях не дадат идеи какво трябва да направи държавата и какво - бизнесът, за да отговаря обучението на нуждите на пазара? Защото приказки - много, но реални мерки - никакви.
А иначе наличието на знания или липсата им опират и до това кой и как преподава на студентите. Съгласни ли са те, че преподавателите им, вместо да използват всяка сгода за академично общуване с тях и да модернизират лекциите си, се разхождат поне два пъти седмично по градове и паланки да преподават на техни колеги в 51 вуза? Политиците 23 години раздуват системата с един и същ брой преподаватели, един сериозен анализ няма какво стана с капацитета й за качество. Има празноговорене. Къде е нетърпимостта на студентите? Те спят и... мацат паметници. Само Европа пак ни обяснява, че имаме изключително ограничен напредък. Трябва ли да се промени законът, та един преподавател да има право да легитимира при акредитирането само един вуз? Кажете, млади хора - вие сърбате попарата, вие губите от порочната практика, не министерствата и не депутатите, които правят законите "някъде там", извън вас. Както и окупацията, с която сте се захванали, е направена "извън вас", заради интереси, които не са ваши. Чужда риза тъчете, а вашата - продрана и недошита. Много са проблемите в системата на висшето образование, време няма - не натиснем ли всички заедно да започне спешно решаването им, затъването ще стане необратимо.