За мезонетите в София и ливадите в Чупрене

Държавата вече месец се тресе от "Апартаментгейт". Едни управляващи в България са придобили имоти по цени със стотици хиляди лева под пазарните. Не звучат убедително нито аргументите им за това защо са платили по-малко, нито пък обясненията за произхода на парите, които все пак са дали. Медиите на олигархията услужливо пропускат последния въпрос.

Реакцията на премиера Борисов по темата е... искане на оставки. Подаването на оставка се разглежда като някаква върховна жертва. Подаването на оставка дава пълна индулгенция за смърдящите на корупция сделки за стотици хиляди левове. Политици като Цветанов, получили по пет, шест апартамента от приятели, кумци, тъщи, чинки и стринки продължават да ходят свободно по улиците, да се изказват авторитетно по всички медии от високата морална позиция на хора, "паднали жертва" със своята оставка. След тия им оставки им остават само... тия имоти. Тук-там се появяват кратки информации за това, че била почнала някаква прокурорска проверка, която ще продължи дълго на хартия и ще завърши без резултат. Всъщност никой нищо няма да проверява. "Компетентните органи" ще чакат да отмине бурята на обществените емоции, за да ни съобщят, че няма данни за престъпление. Ние пак ще изпсуваме, че "компетентните органи" са некомпетентни и толкоз.

Същите тези некомпетентни органи няма да предявят обвинение срещу Цецка и Цецко, 

няма да ги задържат даже за 24 часа 

и няма да позволят на медиите да ги снимат с белезници. С хората на ГЕРБ така не се прави. Даже в случая с кмета на Созопол Рейзи, който има обвинение за 2 милиона лева (някъде там е и цената на апартамента на Цветанов), компетентните органи са безкрайно нежни. Още от момента на предявяване на обвинението те дават да се разбере, че сами не вярват в собствените си обвинения.

Когато обаче става въпрос за някой извън ГЕРБ, за някой извън олигархичните мрежи и обръчите от фирми, подходът става съвсем различен. Кметицата на "Младост" Иванчева, кметът на Червен бряг Вълов и кметът на Чупрене Костин бяха арестувани показно, с излишно струпване на огромен брой служители на МВР. Иванчева дори вече е осъдена на цели 20 години затвор за назидание на всички. Тези "акции" са извършени напълно по ПР модела въведен преди години от Цветан Цветанов - огромен медиен шум, тежко въоръжени полицаи с качулки и много показност. 

Случаите от миналата година и последните няколко седмици идват да покажат, че Цветанов даже и да си отиде, "цветановщината" ще остане основен елемент от правенето на политика и безпардонното газене на политическия опонент, поне докато ГЕРБ е на власт. Иначе резултатите от тези показни акции винаги са едни и същи. 

Почти не останаха хора 

показно арестувани, които да не са осъдили прокуратурата или цялата българска държава в Страсбург. Вероятно това ще направи и Иванчева, след като основният свидетел срещу нея се отказа от показанията си и заяви, че е бил склоняван и изнудван да даде тези показания. На всичкото отгоре се установи, че някой е "дописвал" тефтера на Иванчева, за да доскалъпи доказателствата срещу нея. Няма да бъдат по-различни и резултатите от делата срещу Вълов и Костин. 

И в трите случая срещу Иванчева, Вълов и Костин "разследванията" се правят едновременно от уж Специализираната прокуратура и уж антикорупционния орган, който оглавява печално известният Пламен Георгиев - печално известен не с успехи в борбата с корупцията, а с някаква тераса, на която още не е ясно дали има сауна, барбекю или още нещо, и някакъв огромен апартамент. Той, както и заместник главният прокурор Гешев, уж са натоварени с борбата с корупцията, но по някаква странна причина винаги виждат тази корупция извън редовете на ГЕРБ.

Разбира се, в държавата България, която е много зад стотното място по свободата на словото, винаги се намират и едни услужливи "честни" журналисти, които подгряват медийно акциите на "борците с корупцията". Точно в годината на местните избори тече една хиперактивна медийна и прокурорска борба с корупцията в местната власт. Главната особеност на борбата с корупцията по високите етажи в местната власт е, че тази корупция никога не засяга местната власт в областните центрове, щото там управлява ГЕРБ и всичките кметове в тия градове са особено честни, както например пловдивският градоначалник Иван Тотев, който за Гешев и Георгиев е единица мярка за честност.

Не така обаче стоят нещата, когато стане дума за местната власт примерно в Чупрене. Корупцията по високите етажи на властта родните борци с корупцията не търсят във високите етажи, на които живеят Цецка и Цецко или примерно строят кметове като Тотев, а в община Чупрене. Вероятно с целия бюджет на мегаполиса Чупрене с 2 хиляди жители не може да се купи апартаментът на Цветанов даже без частния асансьор. Вероятно обаче великите борци с корупцията по високите етажи на властта Гешев и Георгиев са видели в интернет, че връх Миджур е над 2 хиляди метра висок и са преценили, че няма начин в Чупрене да няма високи етажи на властта и корупцията. 

Парадоксалното е, че са видели 

корупцията не в някакви високи етажи

не в частен асансьор или сауна на терасата, а в някакви голи Чупренски ливади. Изисква се уникален триумф на прокурорската и антикорупционна мисъл, за да не видиш нищо нередно в мезонет на пъпа на София с частен асансьор, но да намериш гигантска корупционна схема в една ливада в Чупрене, която евентуално след 10 години може да стане ски писта. 

Някой непредубеден "наблюдател" веднага ще изтъкне аргумента, че управляващите не биха хвърлили този огромен ресурс да свалят кмета на толкова малка община, защото те управляват София, Пловдив и Варна и няма никакво значение кой е кмет на двете хиляди жители на Чупрене. Тук обаче нещата са много по-дебели и не касаят само ГЕРБ. Не са даже и един обикновен опит през Чупрене да се отклони вниманието от скандалите в София и да се демонстрира антикорупционна дейност, за да изглеждат управляващите не така затънали в корупция. 

Проектът за ски курорт на територията на Чупрене, макар и още съществуващ само на книга, се разглежда като заплаха от олигархичните групировки, ангажирани в зимния туризъм. Именно те вероятно финансират щедро медийната кампания срещу кмета Костин. Практиката в туристическия бранш е конкуренцията да се мори не с качествено обслужване и качествени туристически услуги, а с "подливане на вода", с платени еколози и с ползването на корумпирани представители на държавните институции, които да мачкат конкуренцията. Толкова за пазарната икономика в балкански условия.

Никой нямаше да закача кмета на Чупрене, ако той беше ограничил цялата си дейност до традиционните за местната власт грижи за улици, тротоари, канализации и други подобни битовизми. На практика обаче Костин да голяма степен е решил всички тези проблеми в своята община, бидейки един от най-успешните кметове в Северозападна България. Опитът му е показал, че със запълване на дупки и реализиране на стандартни инфраструктурни проекти може да се постигне немалко, но не може да се спре процесът на обезлюдяване на Северозападния регион и в частност на Чупрене. По тази причина кметът се заема с нелеката задача 

да намери поминък за своята община 

която да даде възможности не само за заетост, но и за това младите хора на Чупрене да виждат перспектива в родния край и да останат. Още повече, че развитието на зимния туризъм в Чупрене би дало възможност и за постигане на взаимодействие със съседен Белоградчик, който също може да бъде далеч по-сериозен туристически център. Двете общини заедно могат да постигнат много и да покажат друг път на развитие за целия регион.

И тук стигаме до същината на проблема с реалната корупция по високите етажи на властта. Едни хора не просто крадат едни пари и рекетират едни бизнеси през държавната власт, която контролират. Техните корупционни схеми са проблем, който спъва развитието на българската икономика, спъва инициативните и предприемчивите, спъва всяка възможност за развитие. Ние трябва да сложим край на този десетилетен застой не само, за да спрем кражбите и репресиите над невинни хора, но и за да дадем някаква перспектива и някаква възможност за по-добро бъдеще на България.