За изядената глава

Деси ВЕЛЕВА

Образованието е поредната сфера, от която българин всеки разбира. Това чувство става особено изострено, когато тръгнат изпитните кампании в училищата. 

Първа вече мина матурата по български език и литература на зрелостниците, която през последните години на практика измести приемните изпити в университетите и вече има много по-голяма тежест. Затова акцентът върху провеждането й е по-забележим - широко се обсъждат въпросите, избраните произведения, камери следят всяка изпитна зала. 

Това логично води до заключението, че  зрелостният изпит трябва да е труден - не само защото е вход към висшето образование, а и защото показва какво знаят учениците на изхода на средното. Нищо подобно не се случва. Матурите са толкова олекотени, че редовно се предлагат от амбициозни учители на кандидат-осмокласниците ей така, за сверяване, за проверка на познанията в по-ниските класове. 

На този фон продължават неадекватни коментари, анализи или просто емоционални критики на странични наблюдатели, на родители, дори на обществени фигури срещу формата на изпита, срещу произведенията или темата на есетата, върху които работят абитуриентите. 

Проредната лавина от критики тази година иска да събори писането на литературно интерпретативно съчинение като ненужно умение. Стихотворението "Посвещение" на Петя Дубарова пък "изяло главата" на нечия дъщеря и на още голям процент от абитуриентите. Сигурно на тези същите, които крещят и мърсят пред храма "Св. Ал. Невски", а след тях остават следи от използването на райски газ и други разни модерни ферменти. 

На тях и Вапцаров им беше далечен, Багряна беше трудна, Дубарова - неподходяща... За недоучилите, неподготвените и незаинтересованите лесно няма да дойде. Те сами си изяждат главите и познанията им няма да се увеличат с понижаването на критериите. И да им кажат - пишете каквото искате за каквото искате, пак ще има недоволни. Затова изходът не е в улесняването на зрелостните изпити и авторите им от МОН трябва да спрат тази разложителна тенденция.