Великден - пътешествие във времето
Защо католиците и православните християни имат различия при определяне датата на големия празник
/ брой: 67
Не се чудете защо най-важният християнски празник се празнува по различно време от католиците и от православните християни. Спорове за определяне на датата на Великден е имало още през втория век от нашата ера.
Христос бил разпнат в навечерието на юдейския празник Пасха, централния празник в юдейската религия. Юдейската Пасха (Песах) отбелязва чудотворното избавление на евреите от египетското робство и според юдейския календар е на 14 нисан - месеца на жътвата - и започва с новолунието. А Пасхата е две седмици по-късно - при първото пролетно пълнолуние. Всяка година пълнолунието е по различно време, затова и празникът е... "подвижен".
Християнската Пасха (Великден) винаги се чества в неделен ден. В Римската империя имало голямо етническо и религиозно разнообразие сред населението. Поради тази причина имало различия в определяне датата на Великден сред християните. На Първия вселенски събор в 325 г. бил направен опит за всеобщо разрешение на проблема. Решено било всички християни да празнуват Пасхата в първия неделен ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Но не заедно, а след еврейската Пасха и то не от всички християнски народи едновременно.
Причината била различното определяне на пролетното равноденствие в римската и александрийската астрономическа система. Римската църква приела 18 март, а Александрийската - 21 март, за ден на пролетното равноденствие. През VI век римската църква приела александрийската Пасхалия, а от VIII до ХVI век Източната и Западната църква са празнували едновременно Великден.
Разликата в датата на празника след това и до наши дни се дължи на следните обстоятелства: в 1582 г. папа Григорий ХIII наредил да бъде коригиран Юлианският календар, който изоставал от слънчевата година с 10 денонощия: 5 октомври станал направо 15 октомври. Но Източната църква отказала да възприеме т. нар. Григориански календар. Едва през 1923 г. - през май и юни, в Цариград, на специално съвещание, православните църкви вземат решение за "изправяне" на Юлианския календар, като 1 октомври 1923 г. се смята за 14 октомври.
Българската автокефална църква въведе т. нар. нов стил през 1968 г. Римокатолиците и протестантите празнуват Великден едновременно по Григорианския календар, докато християните все още не са единни.
Пасхалните таблици изчисляват Великден между 22 март и 25 април, докато по Григорианския календар (нов стил) границите се изместват между 4 април и 8 май. В България Великден през 2013 година бе на 5 май, през 2014-а - на 20 април, през 2015-а - на 12 април, 2016-а - на 1 май, 2017-а - на 16 април, а сега - на 8 април!
Иларион Макариополски
"ЗА ВСЯКОЕ ЕПИСКОПСТВО - ПРАВОСЛАВНыХ!"
Тази крилата фраза била изречена от Иларион Макариополски (1812-1875) на 3 април 1860 г. по време на тържествената служба по случай Великден в българския храм "Св. Стефан" в Цариград. Според църковните канони от този ден българите отказали да признават върховенството на Цариградската патриаршия и бил поставен въпросът за независима българска църква, за признаването на отделна българска нация със съответните права в Турската империя. Разраствало се българското национално движение!
Пръв Неофит Бозвели (1785-1848) придаде на православието български дух - откри легалната борба срещу Патриаршията, която бе успешно продължена от епископ Иларион Макариополски. За независима българска православна църква продължи да се бори и Антим I - първият български екзарх, чиято 200-годишнина от рождението отбелязахме преди време. Нека се знае, че Българската екзархия бе учредена в 1870 г. - точно хиляда години след раждането на българската църква!
ПЕТЛЬОБОРСТВО НА КОКОШИЯ ПАЗАР
По великденските празници през първата половина на ХХ век в столицата организирали бой на пернати. Петлите били с имена на известни политици. Схватките протичали най-напред на Кокошия пазар (на ъгъла на днешната ул. "Алабин" и бул. "Витоша"), а след това - на пасажа "Св. Никола"(близо до ЦУМ), разрушен от англо-американските бомбардировки през 1944 г.
Арената била оградена с тараби, имало и глашатай-съдия, който спирал двубоите, преди някой от гладиаторите да предаде богу дух...
Тартор на петльоборците бил Иван Тахов - един от известните софийски бохеми. Той отглеждал птиците си в квартал "Красно село", дресирал цяла орда пернати.
"Бойният петел трябва да е заядлив и скоклив, а не трътлест, да се захранва, но да не се прехранва, задницата му да стърчи, а не да трие трътка по земята!" - цитира ни от спомените на дядо си внукът му Росен в една публикация.
Преди боя петелът трябвало да е гладен, на арената дресьорът му подавал мръвка, завързана на тояжка, но така, че да не я кълве, а да се озлобява... Настръхнал, подлуден, петелът влизал в "сражението" с противника, който бил подготвян по същата методика.
Най-голям съперник на Иван Тахов бил писателят Дамян Калфов (1887-1973), който специализирал "дисциплината" "Бой с петли" в Цариград през 1928 г.
Днес ни е трудно да си представим "заседанията" на Птичия парламент, където хвърчали бойни петли с имена Стефан Стамболов, Александър Стамболийски и други видни политици от миналото. Но че се е леела кръв и са летели пера, не бива да се съмняваме: един петел кълвял гребена на "Васил Радославов", друг скубел опашката на "Александър Цанков"... Какво зрелище за софиянци, какъв отдушник на социалното напрежение през онези далечни години!
Иван Тахов