Възкресено минало
/ брой: 155
Името на архимандрит Рафаил Вълчанов (1880-1964) не ще откриете в нито една енциклопедия. То е известно на малцина хора от Странджа планина. Знаят го като "Коджабушкия поп". Ходили са някога при него в манастира "Живоприемний източник" или той е служил в черквата им. На кръщелни свидетелства или за венчавки са останали името и подписът му. Ала и те с годините ще изчезнат, както чезне споменът за него. За нас, за нашите деца и внуци той ни e оставил своя летопис "Записки за преживяното в Странджа". Спомените му издаде Центърът за еврообразование и наука с финансовата подкрепа на родения в село Голямо Буково професор Никола Великов.
Излишно е да гадаем какво е подтикнало архимандрит Рафаил да напише спомените си. Дали не са били старците в обезлюдяващото по онова време село Варовник, Средецко, които много пъти са слушали разказите му и, виждайки, че си отиват един след друг, а няма на кого да ги предадат, са го посъветвали да ги "остави в книга". Дали не е бил примерът на Паисий?...
Още в епиграфа към своя летопис архимандрит Рафаил се обръща с молба към бъдещия си читател, "намери ли в него правописна или граматическа погрешност, да не хули, нито да кори". Сам изповядва: "Аз не писах заради изкуството, а от обич."
Първата част от спомените му - "Преображенското въстание", е изключително свежа. Читателят сам ще се убеди от тези страници, че архимандрит Рафаил разказва сякаш току-що се е върнал от четата на Димитър Халачев. Макар да не пише история, а лични спомени, отец Рафаил предава с историческа точност и достоверност събитията и атмосферата на онова непознато нам време. Безценни са всички картини, които е "нарисувал" летописецът за Преображенското и Септемврийското въстание, за четата на Тодор Грудов, действала в Странджа планина през 1924 г.
Спомените на отец Рафаил се съхраняват в Държавния архив в Бургас (Ф 734-К). По идея на поета Янаки Петров (1947-1999) отец Веселин Димитров, свещеник в храма "Иван Рилски" - Бургас, подреди иначе разпокъсаните епизоди, а пишещият тези редове ги направи достъпни за читателя, като запази всичките им багри в езика.