Вън търгашите от храма на гората!
Разумният човек не сече клона, на който стои
/ брой: 42
Христо Василев Христов - Референта,
бивш заслужил лесовъд
"Хубава си, моя горо, миришеш на младост..." - възкликнал е лирикът. Народът пък е облякъл стиховете с мелодия, която на практика е горският химн. Като наблюдавам отношението към гората в настоящия момент, аз бих възкликнал: "Хубава си, моя горо, нещастна си, моя горо..."
Територията на България около 40% е обхваната от гори. Преди освобождението ни от турско робство, пък и след това, основният поминък на голяма част от населението е свързан с гората. Това налага създаването в онези години на съответното законодателство и служби, които да го прилагат. Известно е с какви трудности фанатизираните лесовъди и горски служители са прилагали Закона за горите. Известни са десетките лесовъди и горски стражари, убити от заинтересовани бракониери. Нерядко горите са използвани като разменна монета при икономически и политически сделки.
Ползването на това богатство преди Девети септември 1944 г. се е извършвало на концесии и от горски кооперации. Малко са били отделяните средства за капиталовложения за залесяване и стопанисване на горите. Все пак горите бяха относително запазени.
След Девети септември 1944 г. новата власт още през първата пролет започна масово залесяване с доброволен труд и нископлатени работници. По-късно, след започналото бурно икономическо развитие, започна и усилен дърводобив. Природен закон е, че от гората следва да се сече толкова, колкото е нейният прираст. Стопанските нужди налагаха в отделни моменти това правило да се нарушава. Отделяха се обаче средства за капиталовложения за залесяване и други горско-стопански мероприятия. Бяха сключени контракти с други страни за добив и внос на дървесина. Следеше се стриктно за рационално използване на дървесината и за правилно извеждане на сечите. Бяха създадени и 32 ловни стопанства, които се грижеха за стопанисване на дивеча. В резултат на тяхната дейност България се представяше много добре на световните ловни изложения. Развит беше и международният ловен туризъм.
През четиридесет и пет годишния период в България бяха създадени около двадесет милиона декара изкуствени гори. Зрелите и презрели горски насаждения пък бяха възобновени по естествен път, благодарение на майсторски изведените сечи.
Горските служби се ръководеха от Министерството на горите и горската промишленост, оглавявано от компетентни и добросъвестни ръководители.
След 10 ноември 1989 г., с идването на демокрацията, Министерството на горите беше закрито, но все пак имаше Комитет по горите към Министерския съвет. С политически протекции идваха и си отиваха ръководители, някои от които не бяха компетентни в работата си. До 1997 г. се работеше по стария закон за горите и все още имаше някакъв ред. През 1997 г. тогавашният министър-председател Иван Костов и президентът Петър Стоянов побързаха да създадат нов Закон за горите, с който реституираха частните и общинските гори. Така президентът Стоянов си получи горите в с. Манастир, макар не на старото място. С новия закон дърводобивът бе предаден на държавни фирми. Иван Костов и партията му поставиха техни протежета, които за кратко ги ограбиха и ликвидираха. В момента горският сектор се ръководи от една анемична агенция към Министерството на земеделието и храните. Ресорен заместник-министър пък е неизвестна жена с докторска титла.
Какво е реалното състояние на българската гора в настоящия момент:
В горите върлуват частни фирми с разни подизпълнители и цари пълен хаос. Почти не се маркира, особено в младите насаждения. Секачите самоволно избират най-дебелите стъбла и на практика след тях остава баласт. Безконтролно се строят временни камионни пътища. Те биват прокарвани по хоризонталите през известно разстояние. В буковите гори това води до дрениране на почвата и изменение на бонитета. Изсичат се на голо площи с иглолистни култури под предлог, че са заразени. Сечищата не се почистват и след сечта картината е грозна. Горските разсадници са занемарени и залесяване почти не се извършва. Ако някъде се извършва, то се възлага на случайни фирми, които го извършват некачествено, така че фиданките изсъхват. Не се извършва противопожарна профилактика, поради което често избухват пожари, които унищожават големи площи. Съобщаваше се, че през една от последните години са изгорели 700 000 декара гори.
Самата организация на дърводобива е порочна. Не се добива дървесината на партиди и след измерване и заплащане да се експедира. Сега практиката е горският да изчаква колата някъде по пътя, прави окомерна оценка на количеството дървесина и издава касова бележка. Там извършва и маркирането, без да е сигурен за произхода на дървесината. Това е предпоставка за злоупотреба и корупция. Ценна строителна дървесина се похабява за дърва. Дървата лесно се изнасят за Гърция, а нашите дървопреработвателни заводи пустеят и безработицата се шири. Питам се коя държава изнася суровина като нас?
Частните гори са подложени на безконтролна експлоатация. Горските стопанства не се интересуват от съдбата им, понеже законът не ги задължава. Бракониери и фирми ги разсипват.
След 10 ноември 1989 г. ловните стопанства бяха занемарени. Дивечът беше подложен на поголовно изтребване. По пазарите се продаваше дивечово месо. Сега някои стопанства са дадени под аренда. Има арендатори, които се грижат за дивеча и спазват разпоредбите. Има и такива, които не се съобразяват със сроковете за ловуване и стрелят по всяко време. И тук е необходимо прецизиране на Закона за ловното стопанство.
През 2007 г. ледолом повали над 500 000 кубика дървесна маса. Въпреки сигналите и предложенията на обществеността, тогавашното ръководство на държавата не взе отношение. Половината от тази дървесина бе окрадена, а другата половина - похабена. Хиляди декари младиняци са повалени и никой не се интересува от тях. Беше сигнализирана и прокуратурата, но и те не обърнаха внимание.
С изменения в Закона за горите бяха разрешени заменки. Това даде възможност на разни търгаши да се сдобият с хиляди декари качествени гори срещу келавяци. Беше забранено на местното население да получава дървесина на корен. Това пък спъва почистването на гората от заболели дървета.
Преди година на повдигнат въпрос до министър Мирослав Найденов за количеството добивана дървесина той отговори: "Добиваната дървесина е по-малко от предвидената по лесоустройствен план." Може и да е така, но добивът е концентриран покрай пътищата и населените места. До труднодостъпните места не се достига. За там трябват капиталовложения за пътища. Според мен горите на частниците можеше да се върнат де юре. Де факто да ги стопанисват горските стопанства и когато се върши дърводобив в тях, да дават дивиденти на собствениците.
Ако има разумни държавници, трябва да създадат Министерство на горите, водите и опазване на природната среда. И населението, и лесовъдите виждат безобразията, които се извършват в горите. Дочувам, че 23 милиона лева от средствата за горите са прехвърлени за изплащане на възнагражденията и щетите в разграбените напоителни системи. За мен е непонятно защо мълчат и зелените, и природозащитниците, и Съюзът на лесовъдите. Само хората по места роптаят - глас в пустиня.
Ще завърша със сентенцията: "Гората е клонът, върху който стои човечеството. Разумният човек не сече този клон!"