Светците на България
Умри, но победи!
200 години от рождението на Баба Тонка, майката-героиня, мъченицата на освобождението от турско робство
/ брой: 23
В съзнанието на всеки от нас образът на Тонка Тихова Обретенова е различен, ала за всички ни тя е майката-героиня, мъченицата на освобождението от турско робство. И днес подвизите й, обвеяни с романтичната мъгла на вековете, ни се струват невероятни.
Нейните съвременници описват физическия й образ като жена средна на ръст, с набита и стройна снага, със засмяно лице.
- Наследила душевните качества на баба ми - свидетелства синът й Никола - моята майка още от ранни години е показала, че ще бъде юначна и безстрашна жена, каквато тя наистина беше през целия си живот.
Юначна и безстрашна жена - това е Баба Тонка!
Паметникът в Русе
Първа рожба в семейството на Тончо Поставчията, Тонка била будна и любознателна. Нейната майка Минка искала дъщеря й да е учена, завела я на училище при свещеника, ала тя - единствено момиче сред момчетата - стояла там ден до пладне. Не могла да изтърпи подигравките на другарките си от махалата и се разделила завинаги с чина.
Моминството на Тонка свършило през 1831 г., още неизпълнила двайсет години. Баща й намерил имотен и добър зет - Петър Тъпанчето, ала Тонка попарила намерението му. Тя си била избрала друг и него взела - Тихо Обретенов, родолюбив занаятчия и търговец. Младоженците свили гнездо в нова къща на самия бряг на Дунава, вътре между крепостните стени на града, в махалата "Бахме чифлик".
И заживели в благополучие - Тихо преуспявал в работата, а Тонка раждала едно след друго децата - дванадесет, пет от които умрели съвсем малки. Сякаш не било робско времето, сякаш не свистял ятаганът отляво и отдясно.
Къщата-музей
В началото на седемдесетте години домът на Обретенови в Русчук бил посещаван често от Георги Раковски. Приятелят на мъжа на Баба Тонка, който тайно събирал съзаклятници, ще да е причината тя да прегърне делото на революцията и да му се посвети постепенно с цялото си сърце и душа.
Девизът й бил: "Умри, но победи!" Турците я наричали коджа комита, а за съседките си била вещица - жена, която прави магии и събира у дома си много мъже. И наистина - в дома на Баба Тонка идвали денем и нощем, тайно и наяве, бунтовници от Българско за Влашко и от Влашко за Българско. Тя сама организирала прехвърлянето им през Дунава, сама перяла и кърпела ризите им, сама ги хранела и укривала от вражите очи.
В 1867 г. Петър, син на Баба Тонка, на път за Исакча, Северна Добруджа, където баща му държал дюкян за абаджийски и манифактурни стоки, се отклонил от "правия път" и стигнал Белград. На майка си изпратил писмо и снимка като борец от Българската легия, а Баба Тонка го прекръстила и прошепнала: "Ти си вече свободен! Бог да ти е на помощ!"
През следващата година Петър с брат си Ангел участвал в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и оставил костите си в местността Канлъ-дере край село Вишовград, Великотърновско.
Четата била разбита от турци и черкези. В Русчук докарали заловените бунтовници. Мидхат паша бил безмилостен. Колко голямо е страданието на майката и каква нравствена сила се таяла в Баба Тонка, за да преглътне сълзите си! През деня не й позволили да прелее пресните гробове на четниците, ала тя вечерта тайно ги оплакала.
А при Ангел, който заедно с осем четници бил осъден на вечно заточение в крепостта Акя, Северна Палестина, Баба Тонка изпратила след разбиването на Ботевата чета през 1876 г. другия си син Никола. Изпратила го окован във вериги от русчушката гара. И доживяла да ги посрещне тях, двамата си сина, на същата гара след подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция в 1878 г. А дотогава?
След сина си Петър загубила скоро мъжа си Тихо. Него го отровил ненаситният му съдружник. Колкото и да й било тежко, Баба Тонка не се отказала от общата народна работа, не превила гръб. През пролетта на 1870 г. изпратила Георги в юнкерското училище в Одеса - на революцията били нужни и военачалници. В края на следващата година Ангел Кънчев по поръка на Васил Левски основал в дома й Русчушкия таен революционен комитет. Синът й Никола бил не само комитетски куриер, но и организатор на борците в града. С революционна дейност се занимавали и Танас, Петрана и Анастасия.
Каналът Русчук-Гюргево, свързан с дейността на Апостола, се поддържал лично от Баба Тонка. С нейна помощ Петрана ушила две бойни знамена: едното за Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. било предадено на Ботевата чета, а другото за брат си Георги, който го развял по време на Априлското въстание начело на четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода.
Благата усмивка на Баба Тонка засияла отново на лицето й. Трудно ни е дори да си представим нейната вътрешна устойчивост след преживяното, за да е спокойна денем и нощем, когато домът й бил истински барутен погреб. В скривалището - оръжие и боеприпаси, нелегални, търсени под дърво и камък от турската власт. Само човек, готов всеки момент на саможертва, е способен на такива постъпки.
През 1875 г. от другия бряг на Дунав Никола Обретенов изпратил следното писмо до близките си:
"Мили мамо, братя и сестри,
Аз ви вече оставям и тръгвам днес за Букурещ, а оттам за дето е вече рекъл Бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но напротив - радвайте се, че имате такъв брат, и ти, мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата си и народността си..."
В трагичната, но героична 1876 г. Баба Тонка загубила Георги, изпратила на вечно заточение Никола, но не преклонила глава. На русчушката гара, преди да тръгнат заточениците в далечен път, тя изрекла думите: "Четирма имам вече в гроба - двама умрели и двама полуживи. Но още четирма да бих имала, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байрака".
Майката-героиня посрещнала свободата, която донесли на щиковете си руските богатири, и заживяла тихо при своите синове и дъщери.
- Баба Тонка сгъна свитъка на своя живот, за да го разгъне един ден историята! - казали на погребението й на 13 март 1893 г.
Живот-легенда!