Старобългаристът

Старобългаристът доц. д-р Константин Мечев е роден на 25 юли 1928 г. в с. Долни Марян, Ловешка област. Гимназиално образование е завършил в град Елена, а висше - българска филология, в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е учител в Елена и Перник, работил е като журналист в Благоевград и Перник. От 1971-а до 1983 г. бе научен сътрудник в Кирило-Методиевската комисия към Президиума на БАН, а от 1984 г. до пенсионирането си през 1988 г. бе старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. Журналистическите ми задължения през онези години ме свързаха с учения, който с охота пишеше статии или ми даваше съвети към кого да се обърна по един или друг повод, за да отразим във вестника подобаващо едно или друго събитие, една или друга академична личност.
Литературният историк Константин Мечев бе известен сред медиевистите с изграждането на хипотези, които категорично защитаваше, макар и невинаги да бе докрай убедителен поради липса на доказателства. Слушал съм го на приятелски разговори и на конгреси и научни конференции - естествен, открит, много ерудиран, добронамерен, човек, който с широката си, добродушна усмивка мигом скъсяваше разстоянието до събеседника, но винаги упорит и неотстъпчив в изводите и съжденията си!
В специализираните списания и сборници публикува редица студии, статии и съобщения по въпроси, свързани с най-ранния период на българската литература; по Кирило-Методиевите традиции през Средновековието; за Кирило-Методиевите ученици и последователи.
До края на земните си дни - 19 септември 1996 г., Константин Мечев отстояваше тезата си, че двамата братя произхождат от средите на българските славяни - "българи родом". Пишеше и цитираше често Кириловия житиеписец (Климент Охридски), че Кирил е изпратен в "род наш", за да просвети "език наш". Според него тези твърдения отразявали реални исторически факти.
Мечев смяташе още, че "Азбучна молитва" и "Прогласът към евангелието" са дело на Константин-Кирил. И още: двете славянски азбуки са създадени от двамата братя по собствена инициатива: кирилицата (855) била създадена за балканските славяни, а глаголицата (863) - за моравците и панонците.
Константин Мечев е автор на книгите: "Климент Охридски. Творчески образ"; "Кирил и Методий. Исторически извори и литературни паметници"; "Григорий Цамблак. Личност и дело"; "Покровител на книжнината. Очерк за цар Иван Александър"; "Жребий на българите: Делото на Константин Кирил Философ. Очерк"; "В дни на ратни беди. Очерк за времето и личността на Презвитер Козма"; "Средновековни българи. Книжовници, държавници, борци. Студии"; "Произход на славянобългарската писменост"; "Разказът за зографските мъченици. Българска хроника от ХV век. Културната политика на цар Иван Александър" и други.



Христопродавци и майкопродавци

Как литературният историк четеше и коментираше "Слово за Юда предателя" от Григорий Цамблак

"Печал обзема душата ми и недоумение спира мислите ми!" - пише в "Слово за Юда предателя" Григорий Цамблак (ок. 1364-1420), един от най-ярките представители на старобългарското художествено слово. На четящите той е известен като автор на поучителни и похвални слова, жития и служби. Неговото забележително литературно дело е вдъхновено не само от дейното му християнско съзнание, но и от живо патриотично чувство. 
Тези горестни думи звучат в "Словото" на митрополит Киевски и Литовски Григорий от царствeния търновски род Цамблаковци. На Великия четвъртък - деня на Тайната вечеря, прокуденият от поруганото си отечество изгнаник е счел за въпиющо нужно да се обърне към слушащите го в храма по своему:
"Моля вашата любов - никой поради сребролюбие да не бъде христопредател. Ако душата на окаяния Юда не беше обхваната от тази страст, той не би дръзнал да предателства..."
Висшият духовник припомня съдбата на жалкия Юда - от каква висина той сам себе си хвърля и от славата на апостолския чин изпада в безчестие, като изоставя сладостта на Христос и навлича върху себе си мъката на сребролюбието, за да завърши живота си като самоубиец. Подчертава усилията на Христос да спаси своя ученик от страшното падение, към което се е устремил, като измива нозете му и призовава всичките си ученици с порива непряко да им внуши: "Един от вас ще ме предаде!", за да предизвика колебание у самия Юда и да го насочи към добри дела.
Ала Юда деловито отвръща: "Какво ще ми дадете?". Цамблак припомня постъпката на блудницата, която, надмогвайки греха си, се приобщава към жените мироносици.
Със степенувани въпросителни възклицания авторът подсилва своето недоумение. Счита за уместно да уточни различието от другия апостол със същото име - Юда Яковлев.
Видимо не само заради поредното съпреживяване на евангелското събитие бележитият търновец е обхванат от тежки размисли и страсти. Не го оставя на мира гибелта на 110-те търновски първенци, подмамени от нашественика и изклани до един в столичната черква "Св. Петър и Павел". Цамблак е един от спасилите се, който носи в сърцето си цял живот великата жертва на погиналите.
Това го кара да работи наистина до предела на силите си за защита на поруганото отечество. Той се мята като ранен лъв на изток и на запад в стремежа си да привлече подкрепа от страна на големите християнски държави на тогавашна Европа.
През 1418 г. на Събора в Констанц при Боденското езеро Григорий Цамблак отвежда 300-членна делегация и в тържествена реч на латински език пред общоевропейската среща на църковници зове за единение между Изтока и Запада пред османското нашествие - без никакви догматически отстъпки на католическата църква. Остава неразбран, обвиняват го в измяна и скоро след завръщането му в Киев го свалят от митрополитския престол. Едва в наши дни става ясно, че неговото слово пред Събора е било изопачено.
 Дванадесет години по-късно на събор във Флоренция същата кауза изповядва и Вселенският цариградски патриарх Йосиф II.
Уви, те не са получили тогава никакво разбиране и подкрепа от себична Европа и робската нощ остава да тегне над балканските страни почти пет столетия.
Ала големите предателства са съпътствани и от по-малки юдински измени. В споменатото слово Цамблак се обръща и към богатите:
"Чувате ли вие, които презирате бедните и събирате сребро, чувате ли как Господ поради безкрайното си милосърдие - беден като роб, без да има къде глава да подслони, дава милостиня! А ти, който имаш три- и четириетажни къщи, не допущаш бедняка дори в двора си..."
Днешните наши сънародници, които за една нощ се събудиха неимоверно заможни, като вдигнаха далеч по-многоетажни къщи в стил "мутробарок" с високи каменни огради и зли кучета зад тях и, ограбвайки труда на поне три поколения, осигуриха родата си за столетие напред, не са ли заслужили стократно по-голям укор?
Майкопродавци и отцеругатели български дал Бог и преди, и сега... Отворили дирници за зелени пари. Само дето малко им плащат, за яд работа наистина.
Никаква прошка за такива няма - нито на този, нито на онзи свят, според Евангелието на Матея.
Не, не е изтляла жарта от огненото Цамблаково слово и до днес, защото мнозина са готови да предадат вярата си и я предават, за да заслужат дори и по-дребни облаги от тридесетте сребърника на Юда предателя, превърнати в долари... 



Константин Мечев



Ръкопис на Григорий Цамблак





Българската академия на науките, на която Мечев остана предан до края на дните си