Природата на Гюстав Курбе
Художникът, който смята себе си за "най-гордия и арогантен човек във Франция", е представен с 49 платна в Двореца на диамантите във Ферара
/ брой: 216
Соня Александрова,
Ферара, специално за ДУМА
В Двореца на диамантите във Ферара, близо 50 години след последната изложба на френския художник Гюстав Курбе (1819-1877) в Италия, пристига негова ретроспектива "Курбе и природата" (22 септември 2018 - 6 януари 2019). Представени са 49 платна от европейски и американски музеи. Те са придружени с карти на нарисуваните места и снимки от епохата, тясно свързани с раждането на реализма.
Силна и противоречива личност, Курбе създава провокативни и антиакадемични картини, чийто основен сюжет е природата. Роден в Орнан през 1819 г., отива в Париж едва 20-годишен и си слага маска на войнствен и бурен провинциален селяндур, поради което Флобер е убеден, че Курбе е "шарлатанин".
В първата зала кураторите въвеждат в личността на художника чрез "Автопортрет с черно куче", който представя както отношението му към природата, така и пламенния и нарцистичен характер на артиста. В тази първа, допусната до парижкия Салон на изкуствата картина на 25-годишния Курбе, погледът на елегантния денди е горд, на фона на скалист пейзаж от родната му област Франш Конте. В различните години художникът се самоопределя като "най-гордия и арогантен човек във Франция", признава, че "цялата артистична младеж ме гледа като свой главатар".
От 1844 до 1870 г. Курбе излага във всички салони в Париж, по онова време ежегодни. От 75 картини повечето от половината са пейзажи, портрети или ловни сцени, в които присъства пейзажът. През същия период едновременно със световните изложения, организира две самостоятелни изложби в Париж, излага отделни картини във Франция и в чужбина. Навсякъде пейзажът е на първи план.
Природата в родната Франш Конте заема особено място в сърцето на художника. "За да нарисуваш един пейзаж, трябва да го познаваш. Аз познавам добре моята област и я рисувам." Варовиковото плато, по което река Лу дълбае долини, вечният контраст между зелените гори и сухите плата на околните планини ("Долината на Лу под буреносно небе"), буйните реки, храсталаците и необятните небеса стават едни от предпочитаните му сюжети.
Курбе създава нов живописен език, използва необикновени инструменти - шпаклата, с която дълбае пещерите по река Лу, както и необичайно големи формати за "банални" сцени от всекидневния живот - великолепния "Момичета на брега на Сена", чийто модерен сюжет е непознат дотогава. Картината е жестоко критикувана в салона (1857) заради монументалните си размери, необичайни за подобна сцена, както и заради прекалената плътска показност на двете, излегнали се на брега на реката, момичета.
Друга новост при Курбе е връзката между пейзажа, човешките образи и животните. Докато в академичната живопис пейзажът е само допълнение към фигурата, Курбе прави композиции, в които те са равностойни. В "Млада къпеща се" голотата е оголена от традиционните митологични или алегорични препратки и е наблегнато на чувственото удоволствие от контакта с природата в храсталаците на Орнан.
Важен момент за кариерата на Курбе е срещата му с богатия банкер и прозорлив колекционер Алфред Бруяс. Родом от Монпелие, той става за художника освен меценат, истински приятел. "Среща, или Добър ден, г-н Курбе" поставя акцента върху привилегированите отношения между двамата и тяхното взаимно възхищение. Картината манифест за творчеството на артиста показва срещата между Курбе, който идва от Орнан с раница, и Бруяс, придружен от верния си слуга и кучето. Няма съмнение в нейната цел - художникът е този, който преценява адекватността на благодетеля си, а не обратното. Картината е известна с ироничното име "Късметът поздравява гения". Хроматичният контраст между интензивното синьо на небето и кафявите нюанси на персонажите и земята увеличава емблематичния характер на сцената.
Пътуването, освен необходимост, е и голяма страст за Курбе - той посещава Холандия, Белгия, Германия, Швейцария. Тези местения му отварят нови творчески хоризонти. 50-те и 60-те години са щастливо време на рисуване и почести. Безгрижни години, в които си създава верен кръг почитатели и защитници. Макар че Курбе е щедър на думи към Моне, говори малко, но добре за Коро, единственият персонаж, от когото се възхищава, е Виктор Юго, пред чиято известност се прекланя и на когото пише раболепни писма. От една страна, предизвиква скандал с монументалните размери на картините си, от друга - по-голямата част от критиците признават таланта му на пейзажист. Успехът расте, продажбата на картините му също. Привидната арогантност на Курбе е и начин да привлече вниманието. Освен голям артист, той умее да рекламира своите произведения - продава снимки на картините си, за да ги направи по-познати и достъпни; създава първото постоянно лично пространство - изложеният художник е само той.
През 1865-1869 г. Курбе често посещава Нормандия. След престоя там преобладават морските пейзажи, които утвърждават окончателно славата му. Срещата с океана, жестокостта на бурите и, обратно, спокойствието на пейзажа, когато всичко утихва, променящите се небеса и естествените пространства на брега с каменните скали го тласкат към нови експерименти. Местните рибари от Нормандия наричат Курбе "тюлен", защото за него е задължително гмуркането в пейзажа, за да нарисува реалистично онова, което познава.
В морските пейзажи няма човешка фигура, всичко е съсредоточено върху бурното море (серията "Вълни"), на чиято жестокост са противопоставени ясната светлина и спокойната вода (серията "Крайбрежия"). Уникална е картината "Хрътките на граф Дьо Шоасо". Широкият излаз към морето, хоризонтът и интензивната хроматичност на картината подчертават красотата на двете хрътки, чиито силуети се очертават на фона с цялата си елегантност.
Ловът е друга предпочитана тема за Курбе. От многобройните му писма се разбира, че той прекарва често есенните и зимните месеци в родния Орнан, където ловува заедно с приятели от детинство. Особено обича зимните сцени, които му позволяват да рисува отсенките на снега и в писмо до приятел възкликва: "Виж колко е синя сянката на снега!" В "Лисица в снега" изучава пъстрите цветови ефекти на светлината и сенките върху белотата на земята. Като ловец Курбе внимателно наблюдава природата и животните, чиито скривалища познава; като художник представя сцени, които да въвлекат и впечатлят зрителя. Той се слива с флората и фауната, позволява си моменти на екзалтация и на меланхолия. И тогава ловецът се смалява пред плячката и изчезва в сърцето на пейзажа.
В началото на 70-те години Курбе се отдава и на политическа дейност. Вечен противник на императорската власт, след падането на Парижката комуна е обвинен за подбудител в разрушаването на Вандомската колона, прославяща военните успехи на Наполеон. Арестуван и затворен за шест месеца, той избира заточението в Швейцария на Леманското езеро. Пейзажната парабола на художника се променя по време на изгнанието му (1873-1877). Общото между картините, рисувани там, е романтичното чувство към природата. Върху нея се отразява вътрешният свят на Курбе, белязан дълбоко от живота му на изгнаник. Редом до пейзажите със залеза на Женевското езеро е и красотата на планинските пейзажи ("Панорама на Алпите"). С припечелените там пари Курбе плаща и немалката глоба за щети към колоната. Умира на 58 години, далеч от любимата Франция.
След като стигне до последната картина в изложбата, зрителят вече усеща с всичките си сетива природата в картините на Гюстав Курбе: погледът се рее из гъстата горска растителност, чува се шумът на буйните вълни, усеща се мирисът на земята, почти се докосва с ръка скалистият пейзаж. Неслучайно две трети от творчеството му са пейзажи и дори в картини, където преобладават социалните теми или описват моменти от всекидневния живот, често присъства природата. Приносът на Курбе е в избора на мотиви и теми, в използването на цвета и на необичайни инструменти - от шпаклата през парцала до пръста.
"Курбе и природата" е рядка възможност да се преоткрият творбите на един от най-големите художници на XIX век, който оставя незаличима следа и пренася френското изкуство от романтичния сън към реалистичната живопис.