Претоплени манджи от България

"Тъмни слънчеви очила, вталени италиански костюми, остри обувки, дебели синджири под разкопчани ризи, късо подстригани коси. Излизат забързани от скъпи ресторанти... бързо скачат в луксозни немски лимузини или японски джипове 4х4 със затъмнени стъкла, ескортирани от страховити бодигардове, заплашителни и тежко въоръжени. Недалеч се вижда тъмно петно на тротоара. Кръв. Следа от скорошна престрелка между "мъжете в черно". Защото "червената мафия", която контролира България... се е разделила на кланове и урежда сметките помежду си посред бял ден, насред улицата, с автоматично оръжие".
За какво ли авторът е решил да ни занимава с препечатки от вестниците отпреди 15 години, ще възкликне любезният читател. Само че не е препечатка с 15-годишна давност, а репортаж от предпоследния брой на френския "Le Nouvel Observateur".


Тази претоплена и силно мухлясала манджа Жан-Батист Ноде е сервирал на читателите, за да обясни причините за "Бунта срещу "червената мафия", както гласи заглавието на репортажа. И така тотално е компрометирал фирмата "Le Nouvel Observateur", което преведено значи "Новият наблюдател" - по би му прилягало в случая "L'Ancien Observateur" - "Древният наблюдател". И е живо опровержение на една характеристика за списанието, обясняваща как тиражът му от 20 000 при създаването му през 1950 г. е скочил на 400 000 в 2008 г.: "Причината за този успех се дължи главно на способността му да улови духа на времето".
За близо 50-годишната ми журналистическа кариера съм се нагледал на достатъчно примери

как се съчиняват подобни репортажи от журналисти

командировани за десетина дни в страна, представляваща медиен интерес, след което се появява серия писания. Пристига журналистът в съответната страна и въпреки афишираната неприязън към дипломатите на място - "ces trainards, ces incapables" - тези повлекановци, тези некадърници", все пак се отбива в посолството просто да каже едно "бонжур", за да не го сметнат за невъзпитан. И съвсем небрежно, между другото, подпитва пресаташето "Какво става тук?" Пресаташето, на когото му е писнало да чете впоследствие разясненията си, отпечатани вече като собствени наблюдения и заключения на автора на репортажа, му посочва едно-две имена на местни журналисти, които ще задоволят интереса му, и евентуално едно-две заглавия на книги, хвърлящи светлина върху събитията. Кой е бил посоченият журналист, автор и подходяща книга издава доста лекомислено самият Ноде. "В началото службите направиха Борисов тяхна притурка, политическа марионетка... Но той се оказа по-умен и успя да им се измъкне..., обобщава Иво Инджев", четем в репортажа.
С Иво се познаваме още от 80-те години, когато той дойде като кореспондент на БТА в Бейрут, където аз бях кореспондент на "Работническо дело". И не изключвам да е бактисал от подобни брифинги на чуждестранни журналисти, изпращани му от отегчени дипломати, и просто да е дал на Ноде някоя от книгите си - да я ползва на воля. И Ноде е ползвал това, което му се е сторило достатъчно скандално, за да предизвика любопитството на неизкушения читател. Откъде да научи този читател, че му сервират мухлясала претоплена манджа, че разните "окупатори" и други участници в улични "пърформанси" и "хепънинги" с вувузели и голи цици през 2013 г. и хабер си нямат за тия със синджирите под разкопчаните ризи. Просто защото са ходили прави под масата, когато онези се вихреха с "луксозните си немски лимузини и японски джипове 4х4". Ако г-н Ноде беше дошъл да ме попита мен откъде да преписва, за да бъде поне малко от малко актуален, щях да му препоръчам например рубриката на Фрогнюз "Строители на капитализма", където сред знаковите имена са Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, Николай Банев. И които много по-достоверно може да бъдат идентифицирани като олигарсите, срещу които, поне според анонсите, е адресиран протестът.
Колко неактуален и колко

недостоверни са източниците

на Ноде показва и другата му публикация "Българското убежище на "Ал Кайда". Някакъв бивш шеф на регионално звено за борба с организираната престъпност се изповядал пред журналиста от "Нувел обсерватьор" за неразривните връзки на българските служби с Москва и след 1989 г., за разпънатия "червен чадър" над банди за трафик на оръжие за ислямистки групировки в Северна Африка и Близкия изток, за гостоприемството, оказано във Велинград през 1995 г. на настоящия шеф на "Ал Кайда" Зауахири, и т.н. Излиза, че почти две десетилетия този бивш полицейски началник е стискал зъби, за да дочака Ноде и да го светне за "червените чадъри" и някои особени прояви на прословутото българско гостоприемство.
Репортажите на Жан-Батист Ноде просто си просят да повторя нещо, което съм писал още  преди петнайсетина години. На един коктейл в Женева в 1991 г. неволно станах предмет на внимание, разказвайки любопитна история пред оформила се групичка от 5-6 души. Явно се забавляваха и превиваща се от смях привлекателна дама със светнали очи ме попита откъде съм. "Българин", признах лекомислено. "Българин!", изхриптя дамата. Смехът й тутакси секна, тя просто не успя да прикрие удивлението си, какво ти удивление, направо ужас. Изход от неловкото положение намери Жерар Гатино, генерален секретар на Международната организация на журналистите: "Госпожо, добре познавам г-н Иванов и ви гарантирам, че той няма други слабости освен тази, че е българин". Каламбурът разведри атмосферата.
Изводът е: ако попаднете в сходна ситуация, в никакъв случай не признавайте, че сте българин. Може сред събеседниците ви да има читатели на "Нувел обсерватьор", които да са си създали представа за ставащото в България в момента от репортажите на Жан-Батист Ноде.