Пътища и думи за човешките души

Тъжна вест опари душите ни! В жежката първоавгустовска нощ, в месеца на звездопадите, в съня си е отлетяла от нас огнената поетеса Лиляна Стефанова. В плеядата на Небесното поетическо сборище блесна още една звезда. Нареди се сред ярките ни поетеси Елисавета Багряна, Дора Габе, Леда Милева, Блага Димитрова, Станка Пенчева...

Лиляна Стефанова - поет, есеист, романист, преводач, общественик, дипломат. В завидната си златна възраст бе жизнена и творчески неизчерпаема. До последните си земни дни работеше. 

Пишеше стихове, с които топлеше душите ни човешки. Нейни читатели обожатели бяха няколко поредни поколения. В дългия си деен, бурен и емоционално богат живот тя създаде огромно творчество. Почти всяка година се изявяваше с нова книга. Броят им надхвърли завидната цифра 60! Пишеше във всички литературни жанрове и всичко, което излизаше из талантливото ѝ перо, се превръщаше в търсено и незабравимо четиво. Плодовитостта ѝ извираше от неуморната ѝ работоспособност, от младежкото ѝ дръзновение и от неизтощимата ѝ енергия.

След излизането на обемистия ѝ автобиографичен роман "Моят луд век" направих интервю с нея. Поздравих я за успехите, които пожъна с романа. Той е доказателство за ненаситната ѝ жажда за живот, за творчество и обич. Усмивката на Лиляна Стефанова грееше, очите ѝ искряха от радост, възпламенени от лудо и ненаситно любопитство към всичко в живота. А когато ѝ казах, че сега "ще интервюирам една милионерка", тя ококори очи и двете се заляхме в бурен и искрен смях. 

- А! Каква милионерка съм аз?! Жена, за която единствената ценност е словото?

- Истинска милионерка си! Тиражът на книгите ти на български и на чужди езици отдавна надвишава цифрата милион! Издателство "Захарий Стоянов" издаде в седем тома избрано от голямото ти по обем и по значимост творчество. Читателите обичат и търсят книгите ти - "Когато сме на 20 години", "Света, който обичам", "Ида при вас", "Болка на глас", "Обич и мъка", "Една есен в Америка", "Вулканите на Мексико димят", "Душите ни са заедно", "Япония без кимоно и ветрило", "След полунощ", "Бях, за да бъда", "Шепот и вик", "Непозволена скорост", "Не си отивай, ден", "Слънцето ме целуна", "Пребродих дни на мъка", "Свят в 33 лица", "Още и още"... Река, голяма река тече от перото, от сърцето ти!

Лиляна ме отведе към една от стените на жилището си, където са окачени снимки на близките ѝ хора, разказа ми за родовите си корени от Егейска и Вардарска Македония, за бежанската участ на родителите си. 

- И днес, като чуя думата "бежанец", изтръпвам! На Балканите думите "бягам, бягство, бежанец, беж, бежком, бежанци" продължават да носят страдание, мъка и болка!

Говори за най-интересните хора в рода си - за високия, снажен свой прадядо, деен родолюбец. Бил умен, честен, способен! Затова го избирали за коджабашия - кмет на селото. Бил и търсеща натура. С трима души направили самоков на р. Белица за желязо и медна руда. Самоковът фалирал, но Лиляна знае, че "търсаческите" прадядови корени са у нея. Тя цял живот търси пътища и думи за човешките души. Дядо й пък бил съвсем различен. Прочул се с разказите си за небивалици, измислици и невероятни истории за далечни земи, в които не е ходел, но говорел за тях сладкодумно и смешно. И от него е взела нещо...

После разказва с вълнение за баща си Димитър. Той бил блестящ оратор, добър автор. Публикувал е свои стихове, сатири и епиграми в списания и вестници с псевдоним "Д. Бодрин". От него е наследила страстното си социално и гражданско чувство, което става водещо в творбите й.

- Не успях да израсна толкова смела и дръзка като баща си! Като възпитаник на Българската духовна семинария в Цариград е бил изключен заради разработката на темата "Образът на Тартюф в комедията на Молиер", защото е разкрил черти от образа на Тартюф в неколцина от най-изтъкнатите си преподаватели. Но Екзарх Йосиф го защитил. Отказал изключването му с думите, че мисията им е издирването на даровити деца от Егейска Македония и Одринско, които да сеят българско съзнание, български дух! Да бъдат високообразовани и да подготвят утрешната победа над Отоманската империя. "Само смело и умно момче може да напише такова съчинение! На поробена Македония са нужни смели и безстрашни учители!"

На "стената на спомените" са и снимки от "Московския период" на Лиляна, на нейните учители и приятели. Била е единственото момиче от курс с 40 мъже в института "Максим Горки". Те дошли направо от фронта.

- Някои бяха с патерици, имах колега без ръка, друг - без крак, трети - без око, но мнозина от тях станаха световноизвестни автори. Скоро след пристигането си се разболях тежко и бях в студентската болница с три момичета. Една от тях за утеха ми четеше "Евгений Онегин", но без книга. После така продължи и с Лермонтовия "Демон". Често си мисля колко от нас, българите, знаят наизуст нашите класици?

- Лиляна, имаш знакови стихотворения, по които са написани песни, други се знаят наизуст. Такова е "Две по две" и също е за следвоенните години - "Момичетата танцуваха две по две в стари басмени рокли..."

- Написах го след години в Лондон, където бях на специализация. Гледах как в ярко осветения "Дворец на танците" в луд ритъм се вихреха десетина красиви двойки. Беше тържество на щастието, а момичетата бяха като разцъфнали цветя. Бях омаяна и си спомних с тъга за московските момичета. Това е безумието на моя луд век, който роди контрастите в света и моите разплакани рими...

- Но си разбрала, че светът може да бъде и друг - отворен за приятелство и красота, стоплен от словото на поетите и писателите?

- Да, това беше благодарение на специализациите ми в Лондон и Айова, където се сприятелих с големи и известни поети и писатели. И чрез многобройните ми пътувания по света. Десет години бях председател на Българския ПЕН-клуб, после бях секретар на Културната комисия за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Участвах във форуми, срещи и конгреси на големите днешни автори от цял свят. Пропътувах десетки хиляди километри по нашата планета и имам приятели отвсякъде! Светът можеше да бъде мирен и единен, но политиците не го направиха!

Мисля си за Лиляна, за нейния "луд късмет", за живота ѝ в интересна епоха, във времето на големи наши и световни творци! Чувам гласа ѝ.

- Дано съм успяла да предам "моя луд късмет" и на младите ни творци, на младежите у нас, за да живеят и работят така, че и България да има "луд късмет" за просперитет днес и в бъдещето си!

Дано родината ни да стане отново най-скъпия дом за чадата си, които да имат голямо самочувствие като граждани и като творци!

Светъл да е пътят ти небесен, Лиляна!

С Леда Милева и дядо Пънч

По време на честването на нейната 80-годишнина в НДК