Младежи
Основната интрига на евровота
/ брой: 104
Кампанията за избор на членове на Европейския парламент вече е в разгара си. БСП я води във враждебна медийна среда и срещу опоненти с огромен финансов ресурс. Със сигурност могат да се изброят и други проблеми - съществени или не, но партията има и сериозни стратегически и тактически предимства. Те могат да бъдат използвани в кампанията.
Дилемата БСП или ГЕРБ е единствената от значение във вътрешнополитически план и е основната интрига на тези избори. Както и през 2013 година, България е на кръстопът и отново има само две алтернативи като управление - програмно и еднопартийно, както и два варианта за министър-председател - Орешарски и Борисов.
На първо място, изборът е между това да се върви напред и да се търсят нови пътища за развитие с идеята за реиндустриализация на българската икономика или да се върнем назад към управление на ГЕРБ като това през мандата 2009 - 2013, което управление гарантира запазването на високата безработица и ниските темпове на растеж и като бонус - намаляване на фискалния резерв и увеличаване на държавния дълг.
Другата важна дилема на предстоящия вот е за цената на тока. Срещата на Плевнелиев с мениджъри на фирми, собственици на ЕРП в България, показва много ясно защо и откъде идва смелата позиция на монополистите в отношенията им с държавата и искането им за връщане на цените и респективно сметките към нивата от февруарските протести през 2013 година. Очевидно към тях има ангажимент за политическа подкрепа в друга управленска конфигурация с участието на ГЕРБ.
Изборите ще решат и дали стъпките за увеличаване на доходите на най-бедните и развитие на социалната политика ще продължат, както в последните 9 месеца или отново ще се върнем към замразяване на доходите и цялата социална политика, провеждана от ГЕРБ.
На 25 май със своя вот българските граждани ще вземат важно решение и за развитието на различните региони на страната. И тук дилемата е дали България да се върне към политиката от времето на ГЕРБ, когато всички пари на държавата се изливаха в няколко на брой големи общини. Различното решение показа създаденият от правителството на Орешарски инвестиционен фонд. Чрез него половин милиард лева бяха разпределени справедливо между всички региони и повечето общини, независимо дали се управляват от леви или десни кметове. Естествено парите не стигнаха за всички. Няма как обаче след четири години постна Дянкова пица на бързо да се акумулират повече средства. Вероятно до края на мандата този фонд ще се увеличава.
По тези няколко теми вотът през май ще бъде своеобразен референдум. Изборът на евродепутати във всички държави членки на ЕС преминава под знака на национални вътрешнополитически дебати и не взима под внимание европейските теми, които звучат доста абстрактно за гласоподавателите.
В България обаче влияние на всеки избори може да има и негативният вот, ако към него се подходи правилно в кампанията. На такъв вот разчита много "Атака" и Волен Сидеров. Сред потенциалните не толкова много избиратели на европейски избори има и хора, склонни "да накажат" с по-рационални аргументи.
Ако някой в момента заслужава в най-голяма степен отрицанието на избиратели, то това несъмнено са брюкселските съюзници на Бойко Борисов, за чието преизбиране ще се бори ГЕРБ. Седем години след приемането на България в Европейския съюз е повече от очевидно, че жизненият ни стандарт не се доближава до средните за съюза нива.
В резултат от политиката на Барозу и Европейската народна партия присъединяването на България към ЕС се оказа една формалност със спорни заслуги за развитието на страната ни. Усвояването на фондовете от ЕС по никакъв начин не дава положителен ефект върху българската икономика. Точно в годините, през които ГЕРБ и ЕНП се хвалеха, че сме усвоявали най-усилено, безработицата в България достигна кошмарните размери от времето на Иван Костов - другия виден български представител на ЕНП.
Все повече българи започват да осъзнават, че за управляващата в Брюксел десница ЕС е някакво подобрено издание на колониалните империи от края на 19 век. Чрез хора като Бойко Борисов и Иван Костов евродесните вкарват България в своята матрица, в която на малките и бедните страни членки от Източна Европа е отредена ролята на работещите бедни. Възлагат ни да бъдем белите роби, чиято свобода се свежда до избора между мизерната заплата и безработицата, осъдени вечно да бъдат гастърбайтъри и евтината работна ръка на Европа. Същата тази Европа, която ги гледа надменно и с презрение, прикривайки все по-трудно своята омраза към "пришълците" от Изток.
В този вариант европейската интеграция на България е несъстоятелна и безсмислена. Разширяването на Изток по начина, по който се случи, е вредно не само за новите страни членки, а за целия съюз. Непълноценността на това разширяване е основна причина за настоящата криза в Европа и бума на безработицата. Идеята на десните в Европа продължава да бъде, че разширяването на Изток е просто завладяване на едни нови пазари. Тази идея е на повече от сто години и е прилагана спрямо африканските колонии на същите западни държави. Днес се оказва, че тя е точно толкова нелепа, колкото е била преди един век. Резултатът от опита за прилагането й също е аналогичен - криза и мизерия за огромното мнозинство от хората.
Европа има нужда от промяна. При настоящата политическа конфигурация в съюза единствената реална алтернатива е Партията на европейските социалисти и социалистическият кандидат за председател на комисията Мартин Шулц. Единствено социалистите могат да победят Европейската народна партия и да наложат промяна в политиката на Европейския съюз. Доколкото гласуването за пропорционалните листи е и мажоритарно гласуване за кандидата за председател на комисията, всички гласове, подадени за други кандидати извън ПЕС и ЕНП, са загубени за мажоритарния вот. В българския случай решаващи ще бъдат гласовете за БСП или ГЕРБ, а другите няма да имат значение.