Таланти и поклонници
Най-чудният, най-светлият гений и неговите български "бракя"
Толстоистка колония в нашето село Ясна поляна събира преди повече от 100 години последователи на Лев Толстой от цяла България, които прилагат на практика неговите разбирания за живота
/ брой: 250
Българската Ясна поляна се намира на юг от Бургас, между приказната Ропотамо и загадъчната Дяволска река. Някогашното Алан кайряк е било сред гора, днес селото е в поле, не по-малко примамливо за окото, което знае да се радва на майката природа. Асфалтовият път от черноморския град надолу ще ви доведе до центъра на Ясна поляна. А на селския площад ще ви срещне великият руски писател Лев Николаевич Толстой!
Не се учудвайте на това мое твърдение, любезни ми читатели, защото признателното население още през 1934 г. преименува Алан кайряк на негово име, в 1985 г. преименува селското читалище "Съзнание" на негово име и му издига бюст-паметник. Навярно малцина от вас знаят защо е тази голяма любов. И аз съм се питал същото, докато търсех отговора, пренасяйки се назад във времето.
Снимка на редактори и сътрудници на сп. "Възраждане" - Стефан Андрейчин (първият от седящите вляво), Христо Досев (от правите - вдясно)
Гениалните произведения на Толстой са завладели умовете на четящите българи още през последното десетилетие на ХIХ век, а дълбокият му хуманизъм е оказал голямо влияние върху българската литература. В началото на ХХ век възгледите му за непротивене на злото с насилие намират особено горещ прием, стотици са последователите му сред интелигенцията. Толстоистите организарат колонии, издават списания, превеждат книги, разпространяват по градове и села неговото учение за живота.
През далечната есен на 1906 г. в Алан кайряк шепа ентусиасти слагат началото на толстоистка колония.
- Един ден - пише в спомените си учителят Никола Венетов (1882-1971) - към средата на октомври, научих че в селото дошли двама господа, пренощували в къщата на Стамо и на другия ден си заминали.
Двамата господа били Христо Досев от Стара Загора и Димитър Жечков от Бургас - търговски синове. Наскоро след първото им идване дворът на Димитър Пехливанов бил необикновено оживен: пристигнали колонистите - заруменели голобради младежи, между които и брадатият Стефан Андрейчин. Настанили се в една стая от къщата на Пехливанов, която и до днес е запазена. В селския двор можете да видите и малката постройка, в която е била монтирана първобитна печатарска техника.
Бащата на Стамо, дядо Груд, им остъпил една нива недалеч от селото, край реката. Колонистите проповядвали разбирането да се живее от плодовете на собствения труд.
- Да се трудиш - пише Ст. Андрейчин - това значи да се храниш сам, да облекчаваш труда на другите и да възстановяваш принципа на равенството.
Нивата превърнали в зеленчукова градина, пренесли с една количка оборски тор, разорали я сами. Колкото и да не е за вярване, най-старите хора в Ясна поляна - дядо Станчо и баба Анастасия Кирова - са ми разказвали преди години, че пришълците се впрягали сами в ралото.
Вечерно време или в празник колонистите се събирали в едно от кафенетата на селото, в което не се продавали спиртни напитки. Четели на селяните Толстоевите приказки за живота. Помежду си се наричали "бракя". Постепенно чувството на уважение към тях от страна на селяните растяло.
- Никога няма да забравя - пише Никола Венетов - един случай, когато запили се в кръчмата селяни скриха изведнъж под масата стъклата с вино и чашите при появата на Андрейчин.
Бюст-паметникът на Л.Н.Толстой в българското село Ясна поляна
Зимата на 1906-1907 г. била сурова и снежна. В къщичката на бракята нямало печка, вечер спели на отворен прозорец. Само денем в кухничката се греели на малка печка, докато приготовлявали храната си.
Първия брой на списание "Възраждане" колонистите отпечатали през януари 1907 г. И Христо Досев заминал да записва абонати, защото никой друг по-добре от него не бил за тая апостолска работа. При неимоверно трудни условия първите четири броя били отпечатани в селото, а след това печатането продължило в Сливен и в Бургас. Освен списанието те превеждали и издавали отделни книжки за Толстоевото разбиране за живота.
Щом се пукнела пролетта, както всички селяни и колонистите се хващали за полската работа. Ден и нощ били в градината. Спели на полето в сламена колиба.
Излишно е да казвам колко трудно било на неопитните колонисти да станат добри градинари. Зеленчукова градина на площ от 30 декара никак не било лесно да се поддържа. Поради липса на стопански опит и каквато и да е подкрепа колонията изпаднала в тежко положение и през есента на 1908 г. се разпаднала.
Подтикнат от своите другари, през 1907 г. Христо Досев отишъл при своя велик учител Лев Толстой. При първата им среща Толстой му казал:
- Да, аз помня вашата страна. Това бе отдавна, много отдавна. Тогаз аз бях офицер и трябваше да участвам в действията на нашата армия - в туй време бе току-що почната Севастополската война. Ний - след дълги странствания, попаднахме на квартира в околността на малкия градец Силистра. Първата нощ там мина извънредно неприятно. И досега помня големите ваши дървеници, що ни ядоха нея вечер! После помня вашите талиги - на четири колела, без пружини - така силно друсат, че не оставят червата на местата им. А народът ви! Високи, снажни, красиви хора! До тогаз не бях срещал такива...
За втори път - от август 1908-а до края на януари 1909 г. - Христо Досев отива при Толстой. После се заселва в Кавказ при свои руски приятели в имението на В.И.Скороходов - стар познат и съмишленик на Л.Н.Толстой. В края на септември 1909 г. Досев отново посещава Ясна поляна. Оттогава е и последният му спомен за великия писател.
От Русия изпраща или сам донася 11 произведения на Толстой в оригинал, които имат за своя първа публикация списание "Възраждане". Безчет са неговите преводи и оригинални материали. Спомените си Досев пише и публикува в списание "Възраждане", а по-късно ги издава в отделна книжка - "Близо до Ясна поляна. 1907-1909 г."
Години наред редакторите на списание "Възраждане" във всеки брой печатат статии, разкази и мисли на великия писател, както и отзиви и бележки за неговото творчество, за неговата философия за доброто и "непротивлението".
Лев Толстой получавал списанието и много се радвал на своите български последователи. Между неговите материали ще посоча само манифеста му против смъртното наказание "Не мога повече да мълча!", в който Толстой въстава срещу жестокостите на царския режим след кървавото потушаване на въстанието от 1905 г.
От 1895 до 1910 г. Лев Толстой получава 105 писма от 58 българи.
През лятото на 1901 г. писателят Стоян Михайловски се обръща към Толстой с молба да защити поробените македонски българи, българските страдалци в тяхната "борба за свобода" и "да благослови нашите усилия към смъкване на режима на султан Абдул Хамид. Той нарича Лев Николаевич "най-чудният, най-светлият гений" на човечеството. Подобни молби към Толстой отправят лично трима българи, които го посещават в Ясна поляна: Димитър Ризов - през декември 1898 г., Христо Досев - през 1907-1909 г., Димитър Константинов - през август 1910 г.
През последната година от живота си Лев Николаевич Толстой бил поканен да посети България, за да участва във Всеславянския събор, проведен от 24 до 27 юни в София. В писмото си организаторите на събора му пишат, че неговите слова биха били "скъпи и ценни":
- Ние се надяваме, че славянството на културно-икономическа почва може да срещне одобрителен отзвук и от страна на общочовешкия Апостол, какъвто е Л.Н.Толстой.
По здравословни причини Толстой не присъства, но изпраща обширно писмо до делегатите и гостите, в което им пише:
- Единението на хората, същото, в името на което вие сте се събрали, е не само най-важно човешко дело, но в него аз виждам и смисъла, и целта, и благото на човешкия живот. Но за да бъде тая дейност благотворна, нужно е щото тя да бъде разбрана в цялото й значение, без умаление, ограничение, извъртяване. Така е то и по отношение на всички най-важни човешки дейности: така е по отношение на религията, любовта, служенето на човечеството, науката, изкуството. Всичко докрай, до последните изводи, колкото и те да са ни чужди или неприятни. Всичко или нищо. И именно нищо, а не какво да е, затова защото всички тия най-големи дейности на човешката душа, щом веднъж не се доведат докрай, не само не са полезни, не само не принасят своята макар и малка полза, както мислят и говорят мнозина, но са убийствени и повече от всичко друго пречат за достигане на същата тая цел, към която те уж се стремят. Така е с всичко и особено в дейността, имаща за цел обединението на хората.
Без съмнение, съединените хора са по-силни от разединените, семейството е по-силно от отделния човек. Шайка грабители е по-силна от всекиго от тях поотделно. Общината е по-силна от отделните личности. Съединената чрез патриотизъм държава е по-силна от разединените народности. Да, в съединението е и смисълът, и целта, и благото на человеческия живот, но тази цел и благо се постигат само тогава, когато то е съединение на цялото човечество, в името на обща за цялото човечество основа, но не и съединение на малки или големи части от човечеството в името на ограничени частни цели.
Обединението е ключът, който освобождава хората от злото. Но за да може този ключ да изпълни своето назначение, трябва щото той да бъде завъртян до края, до това място, където той отключва, а не да се строши или да строши ключалката. Така е и с обединението - за да може то да произведе присъщите му благотворни последици, то трябва да има за цел обединението на всички хора, в името на едно общо, еднакво признато от всички хора начало.
През нощта на 27 срещу 28 октомври 1910 г. Лев Толстой заедно със своя лекар и близък приятел Душан Маковицки, тайно от жена си, напуснал Ясна поляна, скъсвайки с "господарските условия на живот, които са станали непоносими". По пътя на бягството великият писател мислел, както свидетелства Маковицки, да се пресели в България при своите ученици-колонисти. Ала смъртта го върнала обратно в родната му Ясна поляна. Завинаги!
Днешната българска Ясна поляна е обновено село с над хиляда жители. Обновено и благоустроено: ново училище, нови административни и стопански сгради, нови къщи, асфалтирани улици, водоснабдени и електрифицирани домове. На мястото на някогашната бахча на колонистите край реката се е простряла огромна зеленчукова и овощна градина. Край селото бе построен язовир "Ясна поляна", който дава вода на цялото Южно Черноморие. Още един паметник на признателност и преклонение пред гения на великия писател.
Години наред през лятото в Ясна поляна идват художници-дърворезбари от България и от други страни, за да участват в международния симпозиум. Идват ваятели на чудни фигури и композиции. Лете селото е необикновено оживено от лагери на ученици, бригадири, курортисти по Южното Черноморие.