09 Ноември 2024събота03:34 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Снимка Дилян Кабранов

Срещи

КРИСТА ПЕТКОВА:

Музиката е свят с много измерения

Трябва да си всеотдаен към нея, да работиш и да не спираш да я обичаш, казва младата виолистка, певица и чембалистка

/ брой: 214

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 827

КРИСТА ПЕТКОВА е родена в София на 27 декември 2000 г. Започва музикалното си обучение от първи клас в НМУ "Л. Пипков" със специалност "Виола". Лауреатка е на национални и международни конкурси по виола. Малко преди да завърши средното си образование, започва да посещава уроци по пеене и същата година постъпва в НМА "Проф. Панчо Владигеров" с две специалности - виола и класическо пеене (в класа на проф. д-р Николай Моцов и проф. Илка Попова). Като оперна певица солира из България с авторитетни оркестри. Участвала е в майсторските класове на Стефка Евстатиева, Красимира Стоянова и Георги Чолаков. Като чембалистка концертира солово и с разнообразни камерни и оркестрови състави. Завършва паралелно двете си специалности с бакалавърска степен през учебната 2022/2023 година, а понастоящем е специализантка по чембало в класа на проф. д-р Маргарита Кръстева. На 3 октомври дебютира на оперната сцена в ролята на Керубино в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт в МДТ "Константин Кисимов" във Велико Търново.


- Криста, да започнем разговора с премиерата на "Сватбата на Фигаро". Вие ли избрахте Керубино за своя дебют на оперната сцена?
- За ролите на Сузана, Керубино, Марчелина, Фигаро, Барбарина, Базилио, за които нямаше щатни артисти от самия театър, бе обявено прослушване, в което участваха много хора от различни държави.

Сцена от "Сватбата на Фигаро"

И аз бях сред избраните. Явих се на прослушването с идеята да направя оперния си дебют, за годината това беше единственото прослушване в цяла България за участие в оперен спектакъл. Като певица съм имала много концерти с оркестри, с пиано, но да изградиш цяла роля, от начало до край да разкажеш една история, това е съвсем друга форма.
Керубино е интересна и предизвикателна роля, особено като за дебютант. Да навлезеш в психологията на противоположния пол, и то тийнейджър, когото го тресат хормоните и мисли за любов, това е далеч от един женски образ. Най-голямото предизвикателство за тази роля е образът да се изгради убедително. Всички знаят, че Моцарт се пее най-трудно. Керубино не е една от най-сложните партии вокално, но актьорската задача е много голяма. Най-вече затова кандидатствах за тази роля, Керубино е страхотна първа възможност да развия актьорски умения.

- Като дебют на оперната сцена, какви вълнения преживяхте, почувствахте ли се удовлетворена?  
- Не знам дали заради сложната актьорска задача, заради смяната на много облекла, но нямах време и сили да се притесня, от началото до края бях в абсолютно самообладание. Костюмите са исторически точни и като се огледаш - отзад е дворецът, отпред - девойката, отстрани - прислужницата, много е лесно човек да се потопи в атмосферата. И под светлината на прожекторите сцената става един отделен свят.


- В какви роли бихте желали да се видите в бъдеще?
- Много роли ми харесват - има такива шедьоври, в които всеки герой е уникален, интересен. Но това, което моят преподавател проф. д-р Николай Моцов ме е научил, е, че човек трябва стратегически да подбира това, което ще прави, да прецени своите силни страни и недостатъци; да избере предизвикателство, което да е достатъчно голямо, за да се развие, но и да може да се представи достойно. Керубино за мен е привлекателна роля именно заради това. В крайна сметка завися и от това какви спектакли се поставят - примерни роли за моя тип глас - Тоска, Фиордилиджи, Сантуца, или повечето главни роли на веристичните опери.
Моцарт може да бъде технически по-предизвикателен от повечето веристични, романтични композитори, с оглед тясната рамка, която налага стилистиката - какво може да се направи чисто вокално, стилистично, търси се съвсем друг вид звукоизвличане. При Моцарт музиката е изключително чиста, правилата на класицизма са много строги - как едно нещо би трябвало да звучи. Човек не може да се отпусне и за секунда, винаги трябва да бъде нащрек. Музиката при Моцарт върви, не спира, започва се в едно темпо и се приключва в същото. Необходим е много голям самоконтрол за тази музика.

- Съществува световна тенденция да се осъвременяват класически оперни произведения, понякога драстично. Какво е отношението Ви към подобен подход?
- Аз съм човек, който много обича да задълбава в детайлите, от всяка страна на произведението - от теорията, хармонията, полифонията до най-малката нота, най-малкия символ, който е написан. За мен тези произведения са толкова пренаситени с информация, че няма нужда да се добавя нещо. Една постановка може да се направи по класическия начин и колкото пъти да я гледате, винаги да откривате нещо ново. Тези произведения са толкова безкрайни, магични, излизат отвъд границите на разбираемото. Правенето на такива "модерни" постановки за мен е вид комерсиализъм, работата на режисьора не е да направи филм - мнозина вече работят като филмови режисьори и обременяват съзнанието на зрителя. Той не може да обърне внимание на всеки жест и детайл на сцената, които публиката трябва да види и почувства. Ако има лазери, люлки, трамплини, зрителят не знае къде да се фокусира. Заради новите технологии, които пренасищат с информация, хората отвикнаха да вникват в ядрото на творбата, на постановката, просто искат да гледат нещо шарено, блестящо, някакво шоу.

- Но всичко това едва ли ще намали силата и значението на операта като изкуство.
- Никой вид изкуство, никой шедьовър не може да бъде пренебрегнат, винаги ще има хора, които ще търсят нещо повече в живота и ще го намират в изкуството. Класическите шедьоври поставят вечно актуални теми и винаги ще има интерес към тях.


- Защо избрахте да свирите на виола?
- Бях на 6 години, когато постъпих в Музикалното училище. Майка ми, която не е музикантка, но е музикална, е видяла, че имам данни, заведе ме на консултация в Музикалното училище, там й казали, че е много късно за подготовка - два месеца преди изпитите. Препоръчаха да започна предучилищна подготовка. Предложиха ми няколко инструмента, но един от факторите да изберем виолата е, че съм доста жилава, а този инструмент изисква определен тип физиология, понеже е тежък и се държи в неестествена позиция. Това е може би най-важният фактор, когато се препоръчва инструмент. Видяха, че съм здраво момиче и ме насочиха към виолата. Повечето родители избират пиано, цигулка и китара. А виолата е много интересен инструмент, единственият, който няма зададена пропорция и всеки лютиер го изработва, както прецени. Самата виола не е съвършен инструмент, трудно се свири на нея.

- Има ли композирани много произведения за виола?
- Репертоарът за виола като солов инструмент е много малък, като изключим модерните произведения, понеже тя започва да се популяризира в началото на ХХ век. Наричат я Пепеляшката на инструментите, защото до началото на ХХ век е била пренебрегвана. Заради това, че звукът й не е пробивен като на цигулката, няма свойствата, които се изискват за един солов инструмент. А от виолата всъщност произлизат всички струнни-лъкови инструменти. Първите варианти на инструмента са виола за крака (da gamba), виола за рамо (da spalla), виола за ръце (da braccio)... От всички тези видове виола се оформят останалите стандартни инструменти. В периодите на Средновековие, Ренесанс и Барок виолите са били едни от най-разпространените инструменти. Малко по-късно започва да се развива оркестровата структура, големите състави, инструментите се усъвършенстват, а виолата остава някак на заден план. След епохата на Барока произведенията за соло виола се броят на пръсти, има два стандартни концерта от класическата епоха - на Щамиц и на Хофмайстер. Чак до Модернизма има предимно камерни творби.


- Чембалото е от инструментите, които звучат по-рядко на наша сцена. С какво Ви привлече този характерен инструмент за бароковата музика?
- Започнах да свиря на чембало спонтанно, почти както стана с пеенето. Когато бях малка, никак не обичах да слушам гласа си, избягвах да пея, дори не говорех много. Веднъж реших да се пошегувам с една приятелка - оперна певица, която се разпяваше, като я имитирам. Тогава тя ми каза: "Ти имаш данни, отиди да те прослушат." Реших да опитам и отидох, казаха ми няколко неща и понеже нямах каквато и да било постановка на гласа, не съм пяла никакъв стил музика, каквото и да ми кажеха, приемах формата като пластилин и се получаваше. Преди да вляза в академията, взех няколко урока. От I до XII клас учих виола и малко преди да завърша ме откри Росица Вълканова - тя ме подтикна да вляза в академията с две специалности и да развивам пеенето.
А за чембалото - постоянно търся да  разширявам кръгозора си в музикален аспект и в старинната музика. Винаги съм имала интерес към Средновековието, Ренесанса, Барока. И открих нещо, което ми липсваше през всичките години, в които се занимавах с виола и с пеене. При тях влизаш в рамки, всичко трябва да бъде изпълнено, точно както е написано. Най-голямата причина, поради която започнах да се занимавам с чембало, бе, че ми липсваше импровизационният елемент в свиренето. А при чембалото, във функцията му да свири basso continuo в оркестър, почти всичко е възможно и разрешено.
Когато изпълнявам солово произведение, свиря най-вече светска музика, френска, рококо. Произведенията може да бъдат много виртуозни, с много украшения, кадрилки, най-вече танци, песни, светски произведения. Когато се изморя от всичко, сядам на чембалото и се забавлявам.

- Специализирате чембало при проф. д-р Маргарита Кръстева - тя ли Ви "запали" толкова по този инструмент?
- Да, проф. д-р Маргарита Кръстева е моят педагог по чембало, а с проф. д-р Нева Кръстева правим един проект и на 7 ноември изпълних като солист в нейния авторски концерт Реквием, написан от нея по музика на Светослав Обретенов. Те двете ме подтикнаха да се боря за развитието на чембаловата школа в България. Помогнах да развием бакалавърската програма в Музикалната академия, както и да оправим втори инструмент в учебната база на НМА, който се използва и за концерти в голямата зала. Напоследък се намират все повече сведения за бароковата музика, която доскоро не беше популярна. В целия свят започват да се създават истински барокови състави и това става една нова професия.

На концерт със Симфониета "Враца"


- Предпочитате да работите в оркестър или да сте свободен артист?
- Миналата седмица спечелих конкурс на Софийската филхармония за виолист. Предстои ми да стана част от този престижен оркестър. Моето всекидневие е много натоварено - ставам, свиря на виола, разпявам се, свиря на чембало, ходя на репетиции... Всяко от моите занимания допринася за другото. Когато започнах да пея, фразата ми в свиренето на виолата стана много по-хубава, започнах да усещам звука по друг начин, а свиренето обогатява пеенето ми. Чембалото има перкусионна функция в оркестъра и човек трябва да е много точен - това значително подобрява ритмичността на един изпълнител. И най-хубавото е, че като се уморя да свиря на виола, започвам да пея, като ми се измори гласът, сядам пред чембалото, и така се зареждам, изпълвам се с енергия.

- Посещаването на майсторски класове как допринася за усъвършенстването на един изпълнител?
- Майсторските класове са полезни по много причини. Когато човек работи с един педагог дълго време, свикват взаимно и в един момент се стига до някакво плато, откъдето малко по-трудно се променят нещата. Идеята на майсторските класове е да ти разчупят начина на мислене. Според мен може би 90 процента от работата на един изпълнител е анализаторската дейност - да можеш да се самоанализираш, да си критичен към себе си и в същото време да си обективен. Когато се докоснеш до известна личност и видиш какво представлява един успял човек, как разсъждава, това ти открива идеи, дава ти мотивация.

- Участието в конкурси помага ли, например чрез конкурентната среда, в която поставя музикантите?
- Този вид конкуренция може да бъде много градивна. За мен идеята в конкурсите не е да спечелиш, да отидеш за награда, да покажеш, че си най-добрият, а по-скоро да ти даде една програма, която да подготвиш, и мотивация да се представиш по най-добрия начин. Има я и тъмната страна на конкурсите, особено прекаленото вторачване в това как другите свирят или пеят, може да се превърне в травма. Полезно е участието на конкурси в чужбина, защото там присъстват много професионалисти, агенти и може да бъдеш забелязан, особено ако вземеш награда. Човек трябва да умее да се показва, да общува с другите и това е един от начините. И винаги трябва да има ментор, който да му дава обективна представа за нещата.

- На 7 юни изнесохте първия по рода си концерт с чембало във Враца, като част от състава на Симфониета "Враца". Как се осъществи тази идея?
- Със Симфониета "Враца" съм в много добри взаимоотношения, участвала съм в многобройни проекти с тях като певица и виолистка. Но организацията на този концерт беше страшно трудна, защото чембалото е чувствителен инструмент и може да се разстрои за 20 минути, достатъчно е да има 5 процента промяна във влажността на въздуха. Голямо предизвикателство е да пропътува толкова километри. Имах подкрепата на директора Христо Павлов, който ми е добър приятел, и направихме уникална програма, която не се изпълнява много често.

- Какво е за Вас музиката?
- Това е една връзка, един брак, трябва да си всеотдаен и да работиш, както работиш върху човешките си взаимоотношения. Постоянно има разочарования, както и неща, които да те радват, има турбуленции, но човек трябва да работи и да не спира да обича музиката.
Професията на музиканта е тежка, изтощава физически, психически, емоционално. Един музикант може да е най-добрият, но ако не е стабилен психически, ако на сцена се притеснява, ако след лош концерт се съсипва и се самобичува - такива хора не могат да успеят. А когато свириш в голям оркестър от 80 души, където всеки има мнение за музиката, всеки има опит, всеки чува, диша, интерпретира по различен начин, застава диригентът и когато тръгне потокът на музиката, енергията на всичките 80 човека минава през теб. Трябва да си много отворен, да умееш да изчистваш енергии в себе си и да не трупаш негативни мисли.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ