Личности
Мъдростта на Христо
115 години от рождението на акад. ДАСКАЛОВ, който разбираше "езика" на растенията, а днес, образно казано, ядем доматите с колците...
/ брой: 26
Ще повярва ли някой от по-младите читатели, че в средата на втората половина на ХХ век нашата България беше на първо място в света по износ на пресни и консервирани домати? Ще повярват ли по-възрастните читатели, ако им кажа, че днес селекционерът академик Христо Даскалов е забравен? Знам отговора и на едните, и на другите:
Не е за вярване
Как да ми повярват по-младите, когато на пазарите, в супермаркетите, в магазините и по сергиите на открито им предлагат само недоброкачествени зеленчуци от чужбина, които изместиха някогашното първокласно българско производство? Не е за вярване, но демокрацията така отвя и труда на много наши талантливи учени, отдали живота си за някогашното прекрасно селско стопанство в България. Сред тях е и акад. Даскалов.
Христо Даскалов е роден на 18 февруари 1903 г. в селцето Въглевци, близо до Килифарево, Великотърновско. Роден в семейство на народни учители. Христо - Цигуларчето, както го наричали селяните, израснал в прочутото градинарско село Миндя, Еленско. Там родителите му учителствували повече от 20 години. Неочаквано за всички, след като завършил гимназията във Велико Търново, Христо разлюбил музиката и заминал да следва агрономство в университета "Мартин Лутер" - град Хале, Германия.
Първите му учители в Германия били известният генетик Валентин Хекер и големият растениевъд Теодор Рьомер. След спечелен конкурс Христо Даскалов специализира генетика и селекция в Швеция, 1929 г. и Германия, 1930 г., при световноизвестния учен проф. Нилсон Еле, директор на института в Свальов, Южна Швеция, и при генетика Ервин Бауер, директор на института по растениевъдство в Мюнхебер, Берлин. През това време пише и публикува и първата си научна статия "Принос към генетичното проучване на пшеницата и овеса".
Младият агроном
Христо Даскалов започва работа като ръководител на опитно поле в Образцов чифлик край Русе в 1929 г., след това е назначен последователно за началник на отдел в Садовската опитна станция и за директор на Опитната станция в Кнежа. От 1932 до 1946 г. е директор на Опитната станция по градинарство, ориз, фуражни и ликовлакнодайни култури и напояване в Пловдив (Земеделският научноизследователски институт "Марица"), където създава сорт след сорт, сам расте като учен и създава учен след учен.
Половинвековната творческа дейност на Хр. Даскалов бе в областта на биологията, селекцията и генетиката на зеленчуковите култури, в практическото разрешаване на проблемите на зеленчуковото производство. Приносите му в проучването на същността на хетерозиса като сложно биологично явление и неговото практическо използуване получиха световно признание. Той бе член на пет задгранични академии - в СССР, ГДР, Унгария и Полша, почетен доктор на университетите в Берлин и Будапеща.
Един от първите в Европа, пръв в България, Христо Даскалов "прегръща" метода на хетерозиса в 1932 г. и комбинираното използуване на отдалечената хибридизация с хетерозиса в 1938-1939 г. при селскостопанските култури. На тях ученият посвети над 200 научни труда.
По пътя на отдалечената хибридизация при доматите, т. е. чрез
кръстосване на културни с диви форми
селекционерът успява да създаде чисти линии с високи комбинативни способности, при които растенията от първото поколение след кръстосването имат много добри качества. С линията № 10 е получен сортът "Бизон", който е бил разпространен масово не само у нас, но и в Югославия, Румъния, Молдавска ССР, Унгария и др. След него създава още по-ценният сорт "Триумф". Сред хибридните сортове на академика са и прочутите ни белени домати за консерви, които са конкурирали и изместили италианските от пазарите в Англия и скандинавските страни. Зеленчукопроизводителите промишленици от близкото минало не могат да забравят "Теста" - сортът, който отглеждаха без привързване към колци, без колтучене, без ръчни операции...
На въпроса ни в 1983 г. как се е изградил като селекционер Христо Даскалов отговори:
"Селекционерът се изгражда не само на основата на собствените си големи и задължително задълбочени знания, но и на натрупания предишен опит и приноси. Към това той трябва да прибавя, по-скоро да носи в себе си любов и всеотдайност към избраното поприще. Да работи честно, добросъвестно, защото откривателството изисква пълно всеотдаване. Да притежава интуиция, аз особено държа на нея, но съчетана с реализъм. Той трябва да има още наблюдателност, която да му позволява не само да гледа, но и да вижда - кое от стотиците, от хилядите стръкчета ще "оправдае надеждите". Или казано другояче, да разбира "езика" на растенията".
През 1933 г. акад. Даскалов създава доматите с име "Заря - Комет". Този сорт намира широко приложение в българското градинарство и в продължение на десетилетия е бил най-широко разпространеният и най-ценен сорт домати за ранно производство. Не е излишно за читателя да знае, че хетерозисът като метод в селекцията започва да се използува в чужбина - Холандия, САЩ, Япония, едва към 1950 година, а
България е пионерът в световната практика
През годините Христо Даскалов създаде десетки сортове от зеленчукови култури - домати, пипер, патладжан, както и при дините, пъпешите и др. Достатъчно е да кажем, че сортът "Бизон" близо 30 години държа първенството при ранното производство на домати за износ, а България стана първа страна в света по износ на ранни домати - годишно сме изнасяли над 260 000 тона! Износът на консерви от белени домати от сорта "Огоста" достигна 35 хиляди тона, измествайки италианските консерви от сорта "Сан Марцано" и то от консервативния английски пазар! Какво по-голямо приложение на науката в производството? И не бе ли прав акад. Кирил Братанов в оценката си за акад. Даскалов: "Едва ли можем да посочим друг учен с такава непосредствена връзка с практиката...Той сполучливо съчетаваше фундаменталните научни разработки с приложението на получените от тях резултати в практиката".
Акад. Даскалов с неподражаемо умение поддържаше непосредствен контакт не само с партийни и стопански ръководители, но и с изтъкнати специалисти и челници на труда. През годините на възхода на българското земеделие и ускореното развитие на селскостопанската ни наука и образование Хр. Даскалов стана професор, член-кореспондент на БАН и академик. Той бе
пръв ректор на Висшия селскостопански институт в Пловдив
от 1952 г. - директор на Института по растениевъдство в София (днес Институт по физиология на растенията при БАН). Той бе секретар на Отделението за селскостопански науки при БАН и заместник-председател на БАН. При основаването на Академията за селскостопански науки през 1961 г. е избран за заместник-председател, а от 1966 до 1972 г. бе неин председател.
За зеленчукопроизводителите академик Даскалов беше "нашият академик", за учениците и последователите му в науката - "извор, от който с пълни шепи черпехме опит". Не мога да забравя и уважителното отношение на председателя на БАН акад. Ангел Балевски към него по време на заседанията на Президиума на академията, на които съм присъствувал. Не ще забравя и оценката, която инженерът Балевски даваше на селекционера Даскалов за чувството му за реализъм и мяра в науката и в живота - "Мъдростта на Христо".
Днешни, надяваме се, последователи на Христо Даскалов от Института по физиология на растенията при БАН
Как се краде интелектуална собственост
Академик Христо Даскалов обичаше да разказва на своите ученици как се краде интелектуална собственост... При едно гостуване на сръбски селекционер показал на госта в опитното поле на Института за зеленчукови култури в Пловдив все още непризнат от Държавната сортова комисия нов доматен сорт. Професорът, който бил впечатлен не само от формата, големината и цвета на домата, който се стопил като мед в устата му, извадил от джоба на сакото си носна кърпичка, загърбил домакина, тихомълком изплюл семките от устата си в кърпичката и я пъхнал обратно в джоба си...