Колоси
ЛЕВ ТОЛСТОЙ РАЗГОВАРЯ С БЪЛГАРИЯ
Писмата на българи до писателя показват интереса към неговата личност и учението му
/ брой: 250
Тази година отбелязахме 190 години от рождението на гениалния руски писател. Но малцина може би знаят, че в архива на Лев Николаевич Толстой се съхраняват повече от 50 000 писма, от които 9000 изпратени от чужбина. Между тях писателят е получил и 105 писма от 58 кореспонденти-българи за времето от 1895 до 1910 г. Първото писмо е от Дружество "Славянска беседа" (от 11 март 1895 г.) Най-много писма - 24, е изпратил на Лев Толстой Георги Шопов.
Макар писмата от България да са нищожни по брой, за нас те са безценни, защото към нашия народ Толстой е изпитвал особени чувства. "Мнозина от българите са написали всичко две-три писма само поради това, че са се отнасяли към Толстой с най-голям пиетет и са скъпели времето му - пише изследователят му А. И. Опулски. - Те са чели произведенията му, изучавали са руски език, опитвали са се да следват жизнените принципи на героите на Толстой и неговото учение и са се обръщали към него само в краен случай."
Девет писма до Толстой са били изпратени от името на организации и учреждения: Македонския комитет в София - председателят на комитета Ст. Михайловски моли Толстой да се изкаже по македонския въпрос; Руско-българското дружество в София - председателят на дружеството П. Тодоров и секретарят С. Болгаров молят да бъде изпратено пълно събрание на Толстоевите съчинения за откриващата се в София руска библиотека...
Девет от писмата на Христо Досев са тясно свързани със списание "Възраждане", на което авторът е бил активен сътрудник.
Почти половината кореспонденти на Толстой са млади хора - студенти, гимназисти, семинаристи; писали учители, журналисти, военни, адвокат, лекар, селянин, княз. Писали са от София, Видин и Бургас, Търново, Враца, Плевен, Чирпан, Самоков, Панагюрище и от още 11 градове; много от кореспондентите са от села. По характер писмата се разделят на следните групи: поздравления, молби, съобщения, благодарност, оценки, съжаления за неговата болест.
Трима българи са се срещали и разговаряли с него - на 21.ХII.1898 г. публицистът Димитър Ризов, на 11.VIII.1910 г. журналистът Димитър Константинов, а третият - Христо Досев е живял близо година време (1907-1909) около имението на Л. Н. Толстой.
Известно е, че Лев Толстой има спомени за България още от своята младост. От 29 май до 9 юни 1854 г. той е бил в лагера на руската армия под крепостта Силистра. В писмо до поета Н. Ал. Некрасов (1821-1877/78) двадесет и шест годишният писател съобщава, че има намерение да напише за обсадата на града. Не без вълнение сме чели онези страници от романа "Ана Каренина", в които Толстой защити Руско-турската война и приветства освободителната мисия на руския войник на Балканите.
Кореспонденцията на първите толстоисти води началото със статията "На тихо пристанище" на известния публицист, общественик и политически деец Найчо Цанов (1857-1923). Публикувана е във видинския вестник "Народен лист". В нея четем за отказа от военна служба на Георги Шопов (1880-1932) от Панагюрище. Екземпляр от този брой на вестника е стигнал до преводача Николай Николаев в Москва, който го изпратил на Лев Толстой в Ясна поляна.
А първото писмо на Георги Шопов - първият българин, съден за отказ от военна служба, било изпратено до редактора на в. "Свободна мисъл" д-р Н. Петков. Писмото е на български език, с дата 14 юний 1901 г. В него Шопов обяснява отказа си да служи военна служба и заявява своите позиции на толстоист.
На 13 декември 1902 г. Георги Шопов получил отговор на писмото си.
Драги Шопов,
Благодаря Ви, че често ми пишете и пращате такива добри вести. Твърде ми е приятно като гледам Вашия ентусиазъм и живата надежда за бързото тържество на истината. Но като съм преминал вече този път, който Вие сега преминавате, мене ми се иска да Ви кажа нещо за ония опасности, които се срещат на този път. Аз поне откакто съм се родил към новия истински живот, преминал съм следните стъпала:
1. Възторг от познаването на истината.
2. Желание и надежда да я осъществя на часа.
3. Разочарование във възможността на скорошно осъществяване на истината във вашия свят и надежда да я осъществя в себе си, в своя живот.
4. Разочарование във възможността да я осъществя даже в своя живот.
5. Опитвания да примиря истината със светските жизнени компромиси.
6. Отвращение от компромисите, отчаяние или поне съмнение в истинността на учението.
7. Най-после съзнанието, че ти не си призван да измениш света в името на истината, не можеш даже и в своя живот да осъществиш истината, колкото на теб се иска, но можеш без да се грижиш, доколко ще се представляваш последователен пред хората, според силите си пред Бога да осъществиш истината, т.е. да изпълняваш неговата воля.
И само това едното дава спокойствие. Тези степени, ми се струва, ги преживява всеки човек, който се ражда към живот. И опасностите на всяка от тези степени Вие сам ще ги видите.
Предайте моя поздрав на Ничев.
13 декември 1902 г. Лев Толстой
Още един отговор на Лев Толстой до Г. Шопов е запазен в архива му.
Любезний друже Георги,
Писмото Ви получих отдавна и много се зарадвах и Ви благодаря за него, но не отговорих, защото спречваше болестта и множество други работи. Моля Ви, продължавайте да ме известявате за вашето положение. Как прекарвате в затвора? Строг ли е той? Допускат ли при Вас посетители, дават ли ви книги? Съобщете ми още за Вашето семейно положение. Имате ли родители? Кои Ви са родители и как се отнасят те спрямо Вашата постъпка? Не мога ли аз с нещо да Ви бъда полезен? Ако е възможно, превеждайте ми вашите писма на руски, а ако това не можете, то пишете колкото е възможно по-разбираемо, за да може да се чете всяка ваша буква. Тогава аз ще разбера смисъла. Може би и на вас е трудно да четете моите писма: но допускам вий трябва по-добре да разбирате руски, отколкото ний български. Гдето са Ви осъдили не за отказването ви да служите във войската, а за неизпълнение на войсковите заповеди - те винаги така правят. И нямат друго какво да правят. И аз истинно ги съжалявам. И вий, който се намирате под властта им и сте лишени чрез тях от свободата си, все пак трябва да ги съжалявате. Те чувстват, че против тях е истината и Бог и са хващат за всичко, за да се спасят, но техните дни са преброени. И тази страшна революция, която вий правите, без да разбивате Бастилии, а като седите в затвора, разрушава и ще разрушава целия сегашен безбожен строй на живота и ще даде възможност да се основе нов. Аз всичките си сили употребих, за да служа в това на Бога, и готов съм да ви изпратя каквото съм писал по това, стига да може да ви се достави. Братски ви целувам.
15 юни 1903 г.
Лев Толстой
Още едно писмо на толстоист до духовния им учител, ми се иска да стане известно на читателите. То е от Миньо Н. Попов - осъден също за отказ от военна служба. В него българинът споделя впечатленията си от статията на Толстой "Към работниците".
През 1908 г. младежът бил изправен на подсъдимата скамейка заради отказа му да служи в армията. В обвинителния акт пише, че в дома му били намерени книгите на Лев Толстой "Изповед", "Моята вяра" и "Царство божие". В защитната си реч Миньо Попов заявява: "Аз живея по Христовото учение и признавам равенството на всички хора по земята"...
Ето какво му пише Лев Толстой
4 март 1910 год. Ясна Поляна
Любезний брат Миньо,
Да получавам такива писма като туй, което ми изпратихте вие, заедно с Вашата реч пред съда, която ми изпрати Досев, и да узнавам за такава постъпка като Вашата, съставлява най-голяма радост в моя живот.
Едничката истинска работа в нашия живот е все по-голямото и по-голямо единение между хората и света, хората пък могат да се съединяват само в истината, чрез любовта. Такава една постъпка, като вашата, съединява именно така хората и ги съединява по-силно и по-вярно, отколкото всякакви пътища за съобщения, отколкото каквито и да било книги, вестници, дружества. Нека Ви помага Бог да носите бодро, радостно изпитанието, което Ви се е паднало, със съзнанието, че туй, което вършите, вършите не вие, а Той - Бог, живеещ във вас.
Ако можете, съобщавайте ми за своето положение, и колкото по-често и по-подробно, толкоз по-добре. Знайте, че Вие имате много другари и братя в Русия. Един от тях е обичащият Ви като свой роден син, старият дядо
Лев Толстой
Писмата на българите до Лев Толстой показват колко широк е бил интересът към личността и учението на писателя - свидетелство за живото отношение към гениалния творец и мислител. На по-голямата част от писмата Толстой не е отговорил лично, но отговорите са били написани по негова поръка от секретарите му - един от тях, Душан П. Маковицки е владеел български език!...