Кога има връзка и кога няма
/ брой: 124
Ако се запитаме има ли връзка между природните явления и политиката за изграждане на една държава, най-простият и елементарен отговор е - няма. Но това е само на пръв поглед. Да вземем един пример. В последните години българският народ започна панически да се страхува от наводнения, бури, а напоследък и от земетресения. Сега някой би се засмял подигравателно, но ние спокойно можем да припомним, че в епохата на социализма народът не се страхуваше чак толкова от природните бедствия. Не че не са се случвали. Можем да си припомним земетресението във Вранча, след което загинаха доста хора в Свищов. Можем да си припомним някои случаи, при които реки като Марица и Тунджа са преливали и са нанасяли щети. Въпреки всичко това страх нямаше.
Какво е обяснението на този феномен? Можем да го търсим в начина, по който соцуправлението изграждаше държавата - селско стопанство, икономика, защита на населението. Само няколко примера ще потвърдят, че между политиката и природните явления има връзка. При социализма всичката земя на България беше обработваема. Няма сега да напомняме какво се е раждало и какво са произвеждали селските стопани. Само ще посочим, че безкрайните земеделски имоти бяха пълни с всички необходими съоръжения за тяхното успешно експлоатиране. Така например един елементарен кротък тридневен дъжд тогава се стичаше в напоителните канали и оттам - в реките. Днес огромни посевни площи са подгизнали от вода до коляно, защото някогашните иригационни съоръжения днес не съществуват, разграбени са или където ги има, не се поддържат. Така вместо да служат за успокоение на населението, те представляват реална заплаха, защото никой не знае кога ще се спука стена, кога ще се пръсне предпазна дига и кога ще залее цялото населено място.
Като погледнете днес коритата на всички български реки, ще видите колко са обрасли с дървета и храсталаци, с нападали дънери и никой няма грижа да ги почиства. Вместо някой да създаде успокоение сред българите, ние виждаме по телевизора как представители на местната и на държавната власт си прехвърлят отговорността - кметове винят министри, а министрите говорят за местното самоуправление. И нищо позитивно няма налице. Ако преди ставаше необходимо някой спешно да се притече на помощ в българските градове и села заради природни катаклизми, всички знаехме - армията идва и специалистите от Гражданска отбрана. Сега и в тези структури не се таи надежда.
А безконтролното и престъпно изсичане на българските гори? Та нали точно това създава предпоставки дори най-лекият дъждец от отделен облак да се превърне в порой, който отнася почва, къщи, дворове, добитък. Свлачище. Нали разбирате, че тук не става дума за някаква носталгия по социализма? Става дума за такова изграждане на държавата, което да дава сигурност на цялото население. Ето тази сигурност липсва. И когато говорим между кое има връзка и кое няма връзка, най-спокойно отбелязваме, че много често сегашните управници нямат връзка между главния си мозък и простотиите, които излизат от устата им. Било пред хората, било пред синдикатите, било в пленарната зала на парламента. А това всъщност означава - пред всички нас. Още дълго можем да се питаме между кое има връзка и между кое няма. Чак до следващите избори.