Диагнозата

В тези дни на известен нездравословен комфорт, по лекарски предписания упражнявам домашно лечение и естествено гледам малкия екран в маломерното си жилище. И с езика на черно-белия хумор в своя стил бих възкликнал: "Боже, само колко политически трупове минават на живо по телевизията". И всички искат да съживят страната, държавата, партиите, общественото пространство. Искат да открият нови работни места, да направят живота ни по-хубав, да има повече морал и справедливост. Искат да върнат надеждата, доверието... Но връщат само личното си благоденствие и личното си здраве!
Всички искат да излекуват майка България. А майка България има нужда от истинско лечение. В своята 1332-годишна история тя има последните 25 от тях, в които е хронично болна. Какви ли не хирургически намеси изтърпя, та какви ли не медицински здравословни интервенции, хомеопатични упражнения и средства от народната медицина не можаха да я излекуват. Защото повечето усилия бяха псевдоусилия, а лекуващите лекари - псевдолечители. Процъфтяваха само безработицата, неграмотността, безкултурието, задкулисието, лицемерието и алчността!
В първите години на прехода колко доктори бяха тръгнали лично да променят здравословното й състояние! Тогава извиках: "Колко много недоволни! Колко доктори начело! Трябва да сме много болни! И поп има за опело!?" Да припомням ли?
Доктор Тренчев, доктор Иван Георгиев, доктор Христов, доктор Дертлиев, ами отец Христофор, атомният физик. Моля ви се! Да не връщаме старите спомени. След четвърт век медицинската експертиза е налице...
От светло бъдеще, от сладки захаросани обещания, от демократични шоколадени прогнози, от захаросани лъжи и предизбони програми и от сладникави предписания майка България заболя и от диабет. Премахнахме тумори, претърпя инсулт и инфаркт. Икономиката й, социалната й политика страдаха от ставни проблеми, ревматични диагнози пречеха на движението й. След застоя движението стана още по-уродливо. Болежките ставаха хронични, почти нелечими. А здравната й култура, здравната й политика не бяха на нужната висота. Тя не искаше по-високи пенсии, искаше лекарствата й да са безплатни или поне достъпни. А не и двете пенсии на поданиците-съпрузи да не стигат за месечните необходими хапчета, антибиотици, прахчета и сиропи! В същото време новите собственици на производствата и търговията с лекарства живееха отдавна в друг свят, почти нереален в сравнение с простосмъртните. Те бяха сред влиятелните българи - предимно банкери и банкерки, бизнесмени и бизнесменки, пиарки, партийни лидери и политически трупове. Онези, които продължават на идват на живо в телевизите и сега...