Да си спомним за Никола Станчев
Българин с непреклонен дух и стоманена воля
/ брой: 272
На днешния ден преди 55 години светът изслуша за пръв път българския химн на олимпийски игри. На почетната стълбичка в мелбърнската зала се изкачи борецът Никола Станчев (1930-2009) от странджанското село Твърдица. Златният медал му връчи тогавашният председател на Българския олимпийски комитет (БОК) генерал-полковник Владимир Стойчев, който лично го бе убедил месец преди това да се яви в лагер-сбора на националния отбор.
Пътят на Никола Станчев до олимпийския връх започва от прашния площад на родното му село, където като дете гледа пехливаните и си казва, че иска като тях да побеждава. Най-напред юношата мери силите си по време на селските панаири, а като войник попада в спортна рота - отначало в Сливен, после в Средец и Момчилград. На общовойсковото първенство надвива всички и го взимат в отбора на ЦДНА (сега ЦСКА). На 20 години за пръв път участва в републиканско първенство. Единадесет пъти става републикански шампион - 8 пъти в свободната и 3 пъти в класическата борба в категория до 79 кг. След края на кариерата си две десетилетия е треньор - няколко години помощник на легендарния Райко Петров в националния отбор, след това треньор към дружество Черноморец в Бургас. Стотици са учениците и последователите му в един от най-истинските и български спортове.
В чужбина Никола Станчев стъпва на тепиха за пръв път през 1953 г. и в Букурещ по време на Световния младежки фестивал печели сребърен медал в категория до 79 кг. Две години по-късно отново е сребърен медалист от фестивала във Варшава. През май 1956 г. взима участие в световното първенство в Истанбул. Там победната му серия спира шампионът на Турция Атлъ, от когото губи с туш. След завръщането си в България се изповядва, че "не става за шампион". Отчаян, казва "Сбогом!" на националния отбор, като се оправдава, че се бил оженил, че имал дете. Как и какво го е убеждавал лично генерал Стойчев, остана тайна, но заминава за Мелбърн и донася на България първия златен медал!
Жребият го изправя на тепиха срещу грузинеца Георгий Схиртладзе, който се бори с екипа на СССР. Той е основен фаворит и е считан за сигурен шампион. От него Кольо има загуба през 1953 г. в Будапеща."След като него победих - разказваше Никола Станчев, - разбрах, че мога да бъда и първенец на игрите. Във втория кръг срещу мене излезе Кацурамото от Япония. Борец, когото във Варшава и Истанбул месеци преди това бях побеждавал с туш. Мислех си, че сега бързо ще прилепя плещите му. Вместо това в дванадесетата минута от схватката сам "обърсах" тепиха с гръб."
"Не се отчайвай, ще бъдеш пак първи!" - успокоява го Петко Сираков, друг борец, превърнал се в легенда само година по-късно, когато печели първата световна титла за България.
Събрал вече 5 наказателни точки, странджанецът трябвало да побеждава само с туш съперниците си. За 4 минути и 23 секунди тушира германеца Щер, след него "черекът" му помага в последните секунди да отстрани шведа Линдбланд. В последната среща се изправя срещу американеца Ходж - висок и мускулест тежкоатлет. От коронната му хватка "вълчи капан", която провеждал в партер, никой не се бил спасил. Как да го победи с туш Никола Станчев?
Българинът започва двубоя внимателно: напада и се отбранява, а мислите му се въртят все около ония последни две минути, когато съдиите ще го поставят в задължителния партер, когато ще трябва да издържи срещу силното оръжие на Ходж. "Не бяха минали и секунди, и усетих силните ръце и крака на американеца. Под техния напор ставите ми изпращяха. Тогава пред очите ми изплуваха лицата на изпращачите на аерогара София, милите хора от родното ми село, и силите ми сякаш се върнаха. Изправих се с беснеещия на гърба ми "товар" и излязох от тепиха. От напрежение от носа ми рукна кръв, без да съм го ударил. Издържах на атаките му, а когато Ходж на свой ред бе поставен в партер, си казах: "Сега ще видиш какво може един българин!" Сграбчих го за краката и само след десет секунди той лежеше на гръб."
За златния медал Никола Станчев получава в България общо 1150 лева. Прибавя към тях още 50 лева и си купува 350-кубиков мотоциклет ИФА. Правят го почетен гражданин на София и така получава специални карти за безплатно пътуване в градския транспорт и безплатен вход за градската баня. А в Бургас право да се вози без пари в общинските автобуси получава едва в 1998 г...
Никола Станчев се пенсионира през 1990 г. с месечна пенсия 80 лева, в края на 2002-а тя достига 110 лева. Едва в 2003 г. го удостояват с "персонална" пенсия от 500 лева.
Малко е да кажем, че през последните две десетилетия бе забравен. Защото доживя живота си в малка едноетажна барака в покрайнините на родното си село. Нищо че според треньора Райко Петров "Никола Станчев е Гагарин на българския спорт", а за колегата и приятеля му Боян Радев - "Патриарх на големия български спорт"!