Българчетата - ниско ниво, без аналитични умения

Средният резултат на българските деветокласници, показан в международното оценяване PISA през 2012 г., от чиито резултати Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) свали ембаргото вчера по обяд, се различават от средните за изследваните 65 страни с 55 точки - средният бал е 494 точки, нашият е 439. Това съответства на около година обучение по математика, уточни вчера координаторът за PISA у нас д-р Светла Петрова от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование към МОН. Това означава, че нашите ученици след завършването на задължителното по закон образование изостават от връстниците си в света с малко повече от една година подготовка.
Изследванията PISA от 2000 г. се провеждат през 3 години, като се оценяват знанията и уменията на 15-16-годишните ученици по математика, четене и природни науки, а при всяко оценяване върху една от тези три области се поставя акцент и тя се анализира по-подробно. При PISA'2012 акцентът е върху математиката, за последен път тази област е била в центъра на вниманието в PISA'2003. Тогава обаче поради бюрократични неразбории и нехайство в МОН по времето на НДСВ България не участва в международното оценяване и сега сравнението в резултатите по математика за България е по-трудно. При сравнението с 2009 г. обаче можем да установим, че през 2012 г. България е изпреварила Румъния в природните науки, но в математиката Румъния е изпреварила нас. В областта на четенето и през 2009-а, и през 2012-а румънските деца се класират преди нашите.

Резултати по математика'2012

Резултатите на българските деветокласници през 2012 г. ги нареждат в зоната на онези от участващите 65 страни, които са с неефективни и некачествени образователни системи - мнозинството от българчетата покриват само второто от 6 нива на скалата, а огромен процент (43,8%) са под второ ниво - т.е. напълно неграмотни функционално, което означава, че не могат да прилагат знанията си или изобщо нямат знания. По този процент бъдещи лумпени, които почти нямат шанс за реализация в обществото, България се нарежда в челните места в класацията.
Под средния резултат по математика са се класирали учениците на 37 държави, показва PISA'2012. Сред тях е и България. В групата - преди нас - са нашите съседи - Сърбия, Турция, Румъния и Кипър. Така България се нарежда последна в ЕС по ефективност на образователната си система. PISA оценява доколко в края на задължителното образование учениците в различните страни са усвоили знанията и уменията, които са определящи за професионалната им реализация, напомни Светла Петрова. Сиреч - посланието е: "Просперитетът утре се подготвя в класната стая днес". Затова всъщност се оценяват не просто знанията, а това, което ученикът може да направи с тях. Най-трудни за българчетата в математиката са се оказали задачите с графики (апропо, така бе и през 2009 г. в областта на четенето). А най-добре са се справили децата ни в смятането и аритметиката, каза Светла Петрова.

Разпределение на учениците по равнища (в %)
Математика, PISA'2012

PISA е най-мащабното международно оценяване в образованието и е представително за нивото на учениците във всяка държава, уточни тя. Специално за математиката се уточнява, че тя има съществено значение за участието на всяка личност в обществения живот. По думите й, България е на предпоследно място по брой часове по математика в рамките на една учебна седмица. Според нея обаче знанията зависят не само от това колко се преподава, но и от това кой, как и какво преподава. Според д-р Петрова Естония и Полша например отчитат много добър напредък в образованието в последните години заради активната си политика за квалифициране на учителите, издигане на обществения статут на учителя и преструктуриране на учебните програми с акцент към уменията за сметка на обема знания.   
Оценяването през 2012 г. е протекло чрез тестове с 207 задачи - 110 по математика, 44 по четене и 53 по природни науки. Всеки участвал ученик е имал на разположение тестова книжка и време 2 часа за отговори, обясни д-р Петрова. Освен това всеки ученик е попълнил и въпросник за това от какво семейство е, какво е образователното равнище на родителите, какъв интерес има към предмета математика, колко книги има в дома му, каква е квалификацията на учителите и пр. Това е необходимо, за да може в рамките на PISA да се направят анализи в различен разрез - например за зависимостта на образованието от социално-икономическата среда. За пръв път през 2012 г. 44 държави, включително България, са участвали и в електронно оценяване с 4 модула, чиито резултати ще бъдат оповестени през март 2014 г., съобщи Светла Петрова. Оценяването и в трите области - математика, четене, природни науки - става според средния резултат на учениците, по нива в скалата, по разреза момчета-момичета, по съдържателни области. В класирането не за пръв път водещите държави са Шанхай-Китай, Сингапур, Лихтенщайн и пр., в средната зона попадат Чехия, Франция, Великобритания, Исландия, Латвия. Както стана дума, ние сме в последната зона - т.нар. червена зона.
Най-общо казано, масовото образователно ниво на българчетата е справяне с елементарни задачи, които не изискват аналитични умения. Плюс малък брой (4,1%) ученици, които се справят с най-сложните задачи - апропо, дали те са тези, които след ХІІ клас просто се изселват към западните държави? И една твърде голяма група - над 39% от децата ни, които са на стъпалото на неграмотността. При отчетена драстична разлика в образованието на децата в България според материалния и образователния ценз на родителите, както и между момичета и момчета. Това е накратко обобщението.