Разследване
Арест в детския кът
Неприемливите маниери на полицаите пораждат съмнение в действията им при всеки нов случай
/ брой: 26
Поредна проява на полицейски произвол вкара фамилията Кленовски в светлината на прожекторите. Тези дни бе арестуван Стефан Кленовски, едно от деветте деца на първия български частен бизнесмен Иван Кленовски. За тази фамилия, която се изгражда от 50 години насам, е разказвано неведнъж в медиите. Сега отново са пред нас и този път по повод на начина, по който бе арестуван Стефан.
Стефан Кленовски е издирван от италианските власти заради някакви прегрешения, извършени в Италия. Още не е разследван, не е обвинен и не е даден под съд. Първият опит да го арестуват е на 30 септември м.г. Тогава той побягва, а полицаят изстрелва към него един пълнител от пистолета си. МВР твърди официално, че е стреляно във въздуха. ДУМА обаче разполага с информация за съществуването на неопровержими доказателства, че блюстителят на реда се е опитал да го застреля. Т.е. възниква въпрос - става дума за опит за арест или за опит за убийство?
Преди дни Стефан Кленовски бе задържан в момент, когато неговите деца и техни братовчеди празнуват рождения ден на най-малкия му син в детския кът на столичен мол. Екип на ДУМА се срещна с децата, присъствали на мястото, и с бащата на Стефан. Децата разказват неща, които въображението на едно дете не би могло да измисли. Те видимо още са потресени от това, което се е разиграло пред очите им.
Известно е, че задържането на Стефан става на входа на мола. Защо е било нужно полицаите да го качват в детския кът? Ако свидетелствата на децата са верни, той е бил поставен на колене в тяхно присъствие. Защо? И най-странното - малките описват как полицаите са отправили към тях вулгарни жестове и грозни нецензурни думи. Полицията отрича и с това трябва да смятаме случаят за изчерпан. Според източник от МВР охранителните видеокамери на мола са иззети от полицаите, пред медиите след това не е показан целият екшън... Според същия източник от записите в детския кът са изтрити поне 10 минути. Дъщеричката на Стефан Кленовски - Стефания, разказва, че искала да отиде до баща си, полицаят я отблъснал и показал... среден пръст с думите "Духай го". Остава да се разбере кой лъже - децата или МВР? Не е много трудно. Седемгодишният Дени, чийто рожден ден са празнували, се жалва: "Татко ми носеше подарък, но не можа да ми го даде". Той е свидетел и на случката от 30 септември с преследването и гласът му трепери, когато разказва как полицаят извадил пистолет и стрелял след баща му, който побягнал от колата. Докато говори, Дени непрекъснато трие очите си, което показва, че шокът още не е преминал.
Не е наша работа да определяме дали Стефан Кленовски е извършил престъпление, или въобще закононарушение. Това, че е използвал лична карта с фалшиви данни, също поставя въпроси - той сам ли си я е направил, или някой от МВР му я е издал с подправени данни? Другият въпрос вече не го и задаваме, понеже стана практика пазителите на реда да се държат с един човек като с опасен престъпник и да го наричат престъпник, преди Темида да го е посякла с меча си. Затова у нас е възможно например едно семейство да бъде арестувано от тежко въоръжени полицаи за 5 кутии цигари без бандерол. Което пък произвежда пореден скандал, поредни заплахи за съд над България в Страсбург и т.н. А на този фон на постоянно подозрение към всекиго като към потенциален престъпник е още по-необяснимо как тъй уж истинският престъпник Чочо, участник в убийството на 17-годишната Мирослава от Перник, бе оставен уж с белезници да се разхожда свободно из домашните си килери и да се застреля със скрития там пистолет - след уж направен преди това оглед на апартамента! Дни наред МВР и прокурори заливаха обществото с толкова противоречаща си и нелепа информация по случая, че няма как някой да повярва в истинността й, дори да иска. Сигурно и по този случай като при сестрите Белнейски никога няма да се разбере какво е ставало всъщност. По-лошото е, че вече не вярваме на официалните обяснения по който и да е казус.
В описвания случай не е ясно също дали нашите власти са решили да екстрадират Кленовски в Италия, където да го поемат италианското следствие и правосъдие. Като говорим за взаимната обвързаност на европейските страни да си предават едно или друго лице за извършване на следствени действия и евентуално - обвинение, можем да попитаме отнасят ли се еднакво процедурите за всички страни и защо други държави не постъпват към нас по еднакъв начин. Например България иска да й бъде изпратен германски гражданин, който е уличен в педофилия у нас. Берлин обаче отговаря, че иска нашите власти да изпратят всички документи за случилото се тук и тогава там да решат има ли вина или не. Подобен е случаят с наше искане за гражданин на Великобритания. Англичаните обаче казват и още нещо - че няма да ни го дадат, защото нямат доверие в българското следствие, обвинение и съд. И излиза, че е нормално другите държави да ни нямат доверие, а ние тук да си вярваме и дори да не задаваме въпроси. Е, не е нормално.
Може би е показателно, че полицейският екшън в детския кът се развива точно един ден, след като премиерът Бойко Борисов и главният секретар на МВР Калин Георгиев се срещнаха, за да се съгласят, че е необходимо полицаите да бъдат обучавани, възпитавани и подготвяни. Това е пряко признание, че в редовете на МВР се назначават необучени и непроверени хора. Известно е, че на много новоназначени не са проведени дори психотестове. С какъв кураж ръководството на вътрешното ведомство пуска на улицата "самоуки" полицаи, чиято подготовка очевидно идва пак от улицата, но откъм нейната тъмна страна?
По-възрастните си спомнят какво се получи, когато средното сержантско милиционерско училище в Пазарджик пусна първите си обучени кадри за системата на милицията. Основният ефект се видя не само по улиците и по пътищата. Видя се и по хумористичните страници на вестниците, където започна да избледнява образът на старшината Варадин. Безобидните простотийки на този нарицателен герой даваха повод само за милиционерски вицове. Грубата простащина на днешните негови колеги обаче представлява заплаха за обществото. Разбира се, тук не твърдим, че всички полицаи са маскари. Нямаме за цел да обидим добрите професионалисти в системата на МВР, които съвестно си вършат работата и на които можем да се доверим. Проблемът е, че и те са омаскарени, защото обществото ни вече не може да отличи кой съвестно и честно си изпълнява задълженията и кой изобщо не е за полицията. Защото пред очите на всички са безобразията на неподготвените и неподходящите - те взривяват общественото недоволство, защото проявите им станаха толкова чести, че вече не са просто лъжицата с катран в кацата с меда.
Трябва да споменем няколко думи за поведението на бащата Иван Кленовски през тези дни. Той е известен още от 80-те години на миналия век, когато бе първият българин, получил разрешение да закупи частен микробус, за да може да вози многолюдното си многочадие. Сега Кленовски е на върха на род, който наброява вече 45 души с всичките му деца, внуци и правнуци. Докато се срещаме, телефонът му звъни непрекъснато, все някой от близките пита какво става. Иван много спокойно обяснява, явно се опитва да премахне напрежението. Според него някой иска да оплюе фамилията. "Само че не могат да ме извадят от равновесие, защото са пълни аматьори", казва Кленовски. И добавя: "Уважавам МВР като институция, но мнозина от тези, които обитават сградата му, ще носят отговорност".
Друго, което озадачава бащата, е защо за стрелбата на 30 септември в полицията няма никаква информация и никакъв документ. Нито пресцентърът е съобщил за случката, нито полицаят е писал доклад. Кленовски пита как полицаят ще отчете изстреляните патрони, без да е рапортувал? На пръв поглед - дребен въпрос. А на втори поглед показва големи пропуски в работата на правоохранителната система. На кого да вярвам - на детето, пред очите на което стрелят по баща му, или на шефа - директор на ООД "Софийско градско" Валери Йорданов, за когото такава случка няма, пита Иван.
Тези дни се обсъжда реформата в МВР, след което стана ясно само едно - че ще има съкращения. Ще бъдат съкратени около 3000 незаети щатни бройки, освободени от напуснали и пенсионирани служители. Можем да сме сигурни, че по-голямата част от излезлите от системата са истински професионалисти и достойно са извървели служебната си кариера. Имаме основание да питаме обаче защо в същата система в последно време не се обръща достатъчно внимание какви хора идват на смяна. Наистина ли за цялото ръководство на МВР няма никакво значение какъв е качественият състав на най-предните редици на ведомството - служителите, които непосредствено контактуват с гражданите и са лицето на правозащитната ни система. Българите искат да вярват и да са сигурни, че полицията е създадена и финансирана с данъците им, за да ги пази. А не всеки път, след всяко действие да оставя след себе си десетки въпроси с неясни и разнопосочни отговори.