Една година по-късно

Проф. Вл. Топенчаров

"Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай"
Библия, Апокалипсис, гл. 3, 19

Моралът

    След Априлския пленум на ЦК на БКП стана модно да се самокритикуват много остро вътре в БКП моралните устои на партията. Има ли "социалистически" или "комунистически" морал? Не е ли това опит де се оправдават отклоненията от морала в резултат на бързите (даже прибързани!) промени, дори за престъпленията. Защото моралът - и личен, и обществен, се трупа със столетия в съзнанието на всеки човек от рождението му до края на живота. За европееца това е християнският морал, най-просто изразен в Десетте Божи заповеди и вплетен в това, което ежедневно наричаме "общочовешки морал".
В онези напрегнати месеци на едно първо (ненужно) публично "покаяние" на комунистите се появи нещо като анекдот или басня. Полицай докладва на началника - арестувал комунист за кражба. Началникът го срязва: "Глупак. При комунистите търси позиви и конспирация, не кражби. Те не крадат!" Хората криеха от полицията, закриляха, хранеха като свои деца нелегалните дейци на "червените". Не знаеха за марксизъм, за социализъм, нито "законите на общественото развитие". Помагаха на моралните хора, готови на жертви, дори на смърт за правдата и морала, за простички интереси на хората, за законност, еднаква за всички, за доброто, за равенство, за Христовите проповеди без попщина, църковни утвари и златни кръстове.
Казва ли някой нещо подобно за нашите членове, активисти и ръководители, за представителите на БСП в изборните органи, в държавните, общински и бизнес структури (частни или обществени)? Едва ли някой си прави илюзии, че нашите кадри и членове днес се възприемат от народа, както в годините на Благоев и първите социалисти, в нелегалността и времето на Закона за защита на държавата (ЗЗД). Много по-често чуваме, че ако не са "крадци", то са "мафиоти", "хитреци"... Това не е вярно за "всички социалисти", както ежедневно гърмят вестници и телевизии. Това не е вярно и за цялата Тройна коалиция. Но невярно ли е за всички? Морален ли е всеки социалист с обществени функции? Трябва ли да напомняме за "лъжичката катран в делвата с меда". А само "лъжичка" ли бе катранът?
Едва ли можем да мечтаем днес за морал с пълното спазване на 10-те Божи заповеди. При капитализма тези заповеди се повтарят всяка неделя от църковния амвон в проповеди, но малцина ги спазват. Те противоречат и на законите на пазара за печалбите. Но се прощават!? Нека за нас, социалистите, това не е оправдание. Нам не се прощава! Нашата цел и право на съществуване е по-богато, по-добро, но и по-морално общество. Бяхме наказани. Самокритично го признаваме. И ако народът, който ни обича, разбере и приеме самокритичното ни отношение към морала в управлението на Тройната коалиция, ще имаме и нови съюзници, и нови победи.


Коалициите

"Така, понеже си хладък, и нито горещ,
нито студен, ще те изблювам от устата си"
Библия, Апокалипсис, гл.3, 16

    На 14 декември 2009.г. се навършиха 15 години от най-голямата изборна победа на левите сили (и не само на левите!) в историята на България при многопартийни избори. Такъв успех никога партия (лява, дясна, никаква), сама или в коалиция, не е постигала - 125 депутати - пълно мнозинство в парламента.
Защо и как бе постигнат такъв безпрецедентен успех, който в следващите 15 години е само мечта за партиите, движенията и гражданските обединения? Поне три фактора действаха решаващо: социализмът (носталгията по загубеното ново общество в развитие, отлично разбирано и от левите избиратели, и от немалкото "засегнати от мероприятията на народната власт"), реално вътрешно организационно единство на партията, нейните идейни течения и поколения, ценностна общност на партиите в коалиция (социалисти, земеделци, еколози).
С такава коалиция започна правителството на Жан Виденов и бе съборено чрез уличен (все пак безкръвен) метеж преди края на мандата си. Защо? Защото под натиск отвътре (интереси на част от бизнеса - кредитните милионери и на части от партията - ОСД) и отвън (Германия, САЩ на Рейган и Русия на Елцин) то не можа да реализира програмата си. Но и от собствената му нерешителност и страх от обвинения да не би да повтори "греховете на комунизма", които нито провеждаше, нито замисляше.
Правителството на Сергей Станишев изкара успешно мандата си докрай. То бе съставено на базата на Коалиция за България, относително единна по главната национална задача - да бъде приета България в Европейския съюз. Но то управлява в коалиция, съвсем не единна по ценности и социална база - не особено ясния "Социаллиберален алианс", който даде важния електорален резултат - изборът на Г. Първанов, председател на БСП, за президент. Но програмата на Социаллибералното правителство не бе идентична с предизборната програма на БСП - ядро на Коалиция за България. А народът се надяваше и на това, не само на ЕС.
След вътрешните трудности на НДСВ (отцепване на значителен брой влиятелни депутати) и натискът на ЕС, доминиран от десните сили (чрез формални претенции) главната му съставна част - Коалиция за България, загуби тежко изборите и мина в опозиция. А националистически, антитурски и антиислямистки настроения, подсилени от дейността на министри, областни управители и разни по ранг и компетентност кадри на ДПС в администрацията, с подхранвани от медиите "съмнения за корупция", постави БСП в политическа изолация (вероятно съвсем временна). Макар че масата избиратели, която гласува за ДПС, е от бедни, много бедни труженици. Тази коалиция водеше хладка (често блудкава) политика. Народът я "изблюва" на изборите. Основателно.
И в бъдеще България ще се управлява от коалиционни правителства. Но е ясно: не всяка коалиция е правилният политически компромис и че не може да бъде самоцел "завършването на пълен мандат", още по-малко "власт на всяка цена". Случаят с новата конституция, заради която се оттегли А. Луканов от властта през 1990 година, бе компромис от друг порядък - наистина национален.


Технологията
    С "технология", т.е. с избирателна система и "подбрана дата", избори не се печелят. Всеки "експерт" по избори (доколкото у нас има такива на нужното равнище) ще ви го каже. И ще бъде прав. Но се губят! Става дума за тези, които коментираме, но те не са единствените в европейската парламентарна история.
Без двете грешки на БСП и на Коалиция за България: мажоритарни депутати (прибързано и неубедително приети), разделянето на двата вота (за евродепутати и за национален парламент) и забавянето на старта на кампанията (в партията и в обществото без "ден за размисъл"). Всичко това даде знак (съвсем неверен, но труден за оспорване), че БСП се стреми към "служебна победа". Това огорчи и настрои срещу БСП много избиратели и разстрои замисъла за организация в партията.
Резултатите бяха тягостни. От мажоритарните Коалиция за България загуби по мнение на не "свои" експерти 8 места (до 10). От отделното гласуване рейтингът на БСП се срина с не по-малко от 7-8 пункта, т.е. още 9-10 депутати. НДСВ не прескочи бариерата (4-те процента), но осигури РЗС и Синята коалиция (чрез нездравата и изкуствена съдебна сага). Така може да се предполага, че Тройната коалиция би имала над 100 народни представители и формирането на правителство на ГЕРБ би било силно затруднено (макар че трябваше ли ни да затрудняваме ГЕРБ?). Приказките за "избори до дупка" едва ли могат да се приемат много сериозно.
Как ИБ, с немалък партиен, обществен и житейски опит, допусна тези грешки? От глупост? Не!Имаше сериозни съображения.
Да се заяви мажоритарен елемент бе наложително. БСП беше с настройка да се влияе поне на подредбата на листите ("повече демокрация"). Имаше и обществено мнение, и открит натиск на президента. Забрави се европейският опит: мажоритарната система е винаги в полза на десните сили.
    Провеждането на двата вота в едно бе оспорено по две причини: европейската тема ще се загуби и освен това БСП излиза с доказани "проевропейски личности", каквито ГЕРБ няма. Но за част от ИБ имаше три други мотива: Всеки месец ГЕРБ губи 1-2% в общественото мнение и разликата се стопи (капан, в който влязоха лейбъристите през 1958 г., когато купени социологически агенции са им подали фалшиви данни); има надежда да се деблокират скоро еврофондове и най-острата критика към правителството да отпадне (илюзия при дясната ЕК) и накрая - ще влезе в сила заявеното повишение на пенсиите от 1 юли. Имаше и конституционни причини - при всички случаи преодолими.
На пръв поглед всичко бе резонно. Но само на книга и най-сериозното влияние бе общото разбиране сред хората: "Червените искат служебна печалба."
    Но всичко това са анализи на шахматната партия след загубения турнир...