Докога ще си завираме главите в пясъка?

Стефан НЕШЕВ

Използвам метафората за щрауса, който при опасност си завира главата в пясъка, защото, съпоставено със ситуацията в държавата, поведението на нашето правителство е същото.
В областите икономика, финанси и социален статус на гражданите България е на последно място в Европейския съюз. Този факт налага

промени в управлението на държавата

за да бъдат отстранени причините, които ни поставят на това последно място. Но от поведението на правителството не се забелязва, че тази ситуация го притеснява.
Какво ми дава основание за това твърдение? Когато една система е в кризисна ситуация (а държавата е обществена система), науката за управление на системите препоръчва анализ за определяне на причините за кризата и на основание на анализа се набелязват мерки за отстраняването й. Правителството обаче не е направило анализ защо сме на последно място в ЕС, няма и решения как да бъде преодоляна тази негативна ситуация.
Една статия не позволява дълъг и задълбочен анализ. Затова маркирам по моя преценка най-съществените причини, довели държавата ни до последното място в ЕС, и излагам скромното си мнение как те да бъдат отстранени. Дори да предизвика критични бележки, положителен резултат ще има. Ще предизвикам поне дискусия как трябва да се управлява държавата. Дискусия, която не е провеждана, а е много необходима.

Какво превърна българите в аутсайдери на Европа?     

- Световната финансова и икономическа криза в САЩ, разпространила се и в другите страни, доказа, че неолибералната икономика и безконтролната частна инициатива, въведени от президента Рейгън, възприети и от нас, са фундамент на лоша ценностна система за управление на държавата. Неин контрапункт е ценностната система, въведена в Китай от Дън Сяопин и възприета от страните на Шанхайската икономическа зона. С нея те постигат добри икономически и социални успехи. Тази ценностна система в научните среди е позната като авторитарен капитализъм. Първата промяна в управлението ни, за преодоляване на кризата, е прилагането й у нас. 
- Произвеждаме най-малкия брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС. Причината ще открием в статистиката. От нея е видно, че основният фактор за развитие на производителните ни сили и за растежа на произвеждания БВП през целия период след освобождението ни от турско робство е износът ни. С растежа на износа расте и произвежданият БВП. Обяснението е в ограничените покупателни възможности на вътрешния пазар. Какъв износ осъществява държавата ни днес? Справката показва, че големината на отрицателното ни външно търговско салдо е съизмерима с големината на приходната част на бюджета и е основната причина да произвеждаме най-ниския БВП в ЕС. Отрасли със значителен принос в миналото за произвеждания БВП днес, поради липса на износ, са или ликвидирани, или са с незначително производство. Селското ни стопанство, което в миналото имаше принос в износа на държавата, днес не може да задоволи потребностите на вътрешния пазар, които потребности се задоволяват чрез внос. Ограниченият износ и свързаното с него намалено или липса на производство на цели отрасли лиши от икономическа среда малките и средни предприятия, които по принцип имат съпътстващо производство, свързано структурно и количествено, с производството на големите предприятия.

Каква е причината за този срив в износа?

Обяснението е в това, че при днешните  политически и икономически условия в света решаването на проблема от нуждата на суровини и пазари, за развитие на производителните сили на отделните държави е решен чрез глобализация и използване на регионални икономически зони. Явно тази възможност не е използвана рационално от нас. Заради липса на политическа аналитичност и патриотизъм, заменени от политически догматизъм, избрахме ЕС за икономическата си глобализация. Но интегрирането ни не допринесе за увеличаване на износа, а с това - и за развитието на икономиката ни. Напротив, стана причина за спад в износа и за спад в икономиката.
Прави чест на президента Георги Първанов, че при оценка на икономическата ситуация в страната също обърна внимание от необходимостта от интегрирането ни в друга икономическа зона.
Коя е зоната, с която можем да стимулираме износа и икономиката си? Твърдя, че това е Шанхайската икономическа зона, в състава на която са Китай, Руската федерация, Индия, Казахстан и други страни от ОНД и региона. Основният аргумент за твърдението ми са близките производствени и потребителски стандарти, които имаме с тези страни - съществена предпоставка да намерим там пазарен дял за продукцията си или да създадем съвместни производствени предприятия. Затова смяната на ЕС с Шанхайската икономическа зона за излизането от кризата е повече от наложителна.
 - Над 95% от българските пенсионери живеят при условия, близки до състоянието на геноцид. Причината за ниските пенсии е, че при отделянето на пенсионната система от бюджета на държавата, по време на кабинета "Костов", не се създаде необходимият пенсионен фонд. Необходимостта на НОИ от пенсионен фонд е продиктувано от примера на страните с добре функциониращи пенсионни системи. Но за разлика от нас, те първо създадоха своите пенсионни фондове, предоставиха им правото да инвестират в бързо ликвидни предприятия и с получените дивиденти тези фондове компенсират инфлацията или растежа на изплащаните пенсии. Тогава средствата за този фонд можеха да се наберат от приватизацията на държавната и общинска собственост. За създаването му днес необходимите средства могат да се наберат от печалбите на предприятия с положителен счетоводен баланс. Това налага да се национализират и предадат за разпореждане и управление от НОИ определени проценти от тези предприятия. Броят на фирмите и размера на процентите, които ще се национализират, трябва да се определят след задълбочен и аргументиран икономически анализ. За да не допуска опониране на политическа основа, срещу извършването на частична национализация, ще напомня, че в Англия тя бе извършена от министър-председателя на консерваторите Маргарет Тачър, беше извършена и в други западни държави, за да защитят националния си интерес.
 - Здравето на гражданите се повери на здравна система, която не осигурява съвременните достижения на медицината и записаното в конституцията ни право за достъпно и добро здравеопазване. За решаване на проблема е необходимо да се реализират две неща:
А. Произвежданият БВП да гарантира 70 процента в бюджета на държавата - необходимата сума за задоволяване реалните нужди за здравеопазване.
Б. Администрацията да осигури ефективен контрол за стриктно спазване на законите, свързани със здравното осигуряване на гражданите.

Въпроси, свързани с по-ефективното управление на държавата

- Липсата на индикативно планиране в управлението е причина за диспропорция между нуждата от кадри, като специалности и количество и наличността им, за задоволяване нуждите на икономиката, науката, обществената сфера и администрацията. Индикация, че управлението на държавата трябва да се превърне в инструмент за постигане на предварително поставени и декларирани цели, а не в съзерцаване на стихийно протичащите в държавата процеси.
- Продукцията ни не е конкурентоспособна на световните пазари. За да стане конкурентоспособна, е необходимо по-голямо участие на науката в производствените процеси. За участие на научните постижения в приложно-конструкторските разработки и тяхното внедряване в производството трябва да се осъществят следните функции:
- Да се либерализира износът на иновационната политика;
- Да се осъществи координация между всички звена от иновационната верига чрез създаване на единна информационна база и логистика между иновационните проекти;
- Да се създаде закон за научно-техническата политика на държавата, включващ реда за получаване на научни степени и звания, обвързани с научноприложната дейност;
- Да се осъществи перманентно предоставяне на информация за научните достижения в развитите страни.     
На страната е необходима научно съобразена, национално отговорна и добре прогнозираща световните процеси политика, за която са необходими добри закони, обществен морал и патриотизъм в управляващите.