09 Ноември 2024събота17:59 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Привържениците на Педро Кастийо ликуват в столицата Лима след победата му на президентските избори

Глобус

Почервеняването на Южна Америка

На предстоящите президентски избори догодина се очаква да спечелят още двама леви кандидати

/ брой: 117

автор:Таня Глухчева

visibility 1270

Южна Америка почервенява, след като по-голямата част от континента се управлява от леви президенти. Еуфорията за повече социални политики обхвана различните страни. Колкото западната пропаганда да дава Куба за "лош пример", толкова хората си дават сметка, че е точно обратното. Прекалено голяма стана разликата между бедни и богати, между тези, които могат да си позволят образование и здравеопазване и другите, които преживяват ден за ден. Последните два примера за победа на леви кандидати са от Перу и Чили. В първата държава спечели крайнолевият кандидат Педро Кастийо, а във втората, в най-големите и важни градове, победиха политици с различни нюанси на червеното. Така например кметицата на столицата Сантяго е от Комунистическата партия, а на други места ще управляват социалисти или независими с леви идеи. Това е силна заявка за предстоящите президентски избори догодина. В момента управляващата дясна партия на държавния глава Себастиан Пиниера, както и крайнодясната формация са с рекордно нисък рейтинг. Дори коалицията им не беше достатъчно силна, за да се представят по-убедително на местните избори.
Друга държава, която скоро ще се върне в левия политически спектър е Бразилия. През 2022 г. в президентската надпревара ще се изправят един срещу друг настоящият лидер, крайнодесният Жаир Болсонаро и управлявалият два мандата Луис Инасио Лула да Силва (2003-2011 г.). Всички социологически проучвания показват, че вторият е фаворит. По-голямата част от населението го предпочита, защото още при първия му мандат много хора успяха да излязат от фавелите (крайно бедни квартали с голяма престъпност, където дори полицията рядко влиза), техните деца започнаха да ходят на училище. По-голям процент от чернокожото население имаше достъп до висше образование. Откриха се много нови работни места. Не са малко бразилците, успели да си купят собствено жилище. Жените получиха повече права и най-голямото постижение е, че за свой "наследник" Лула посочва жената с български корени Дилма Русеф. И избирателите ѝ гласуваха доверие. Въпреки че беше свалена след спорен импийчмънт по време на втория ѝ мандат, нуждата от ляво управление е все по-належаща, особено днес.

Какво е положението на континента?

Латиноамериканските държави спадат към "Третия свят". Това е район, който притежава всичко необходимо, за да бъде силно развит: невероятна природа, залежи на петрол, въглища и други природни богатства. Почвата е подходяща за развиване на земеделие и животновъдство. Макар това да се прави, нито условията на труд, нито заплащането са нормални. Когато човек отиде там, остава със усещането, че се е върнал поне два века назад. Навярно същото е изпитал и младият Ернесто Че Гевара, когато е тръгнал да обикаля континента и се е сблъскал с жестоката реалност, огромната нищета, необяснимия недоимък на хората. В онзи момент у него се зародила мечтата да направи живота и света като цяло, по-справедливи. Днес, правителствата, които разчитат на помощта на САЩ, правят страните си още по-бедни, а народа е все така експлоатиран, както през вековете. Социалното разделение е толкова очевидно при вида на стотиците, дори хиляди хора, спящи на улицата, в храстите или в короните на дърветата, което рязко контрастира със сънародниците им, които не слизат от скъпите си коли и живеят в охранявани квартали.
Затова не бива да ни изненадва, че все повече хора предпочитат да дадат гласа си за някой ляв кандидат. И по-възможност, да бъде, колкото се може по-ляв. Защото в Южна Америка е имало и случаи на "умерено леви", така наречените "розови социалисти", които са прегърнали много по-силно неолибералните идеи. Такива примери има в Чили и Аржентина. Заради прекалено десните политики на чилийката и уж социалистка Мишел Бачелет, днес цената на питейната вода в страната е прекалено висока. Обещанията за добро и безплатно здравеопазване в момента присъстват в предизборните програми на крайнолевите, защото малцина могат да си го позволят. Ако някой се разболее, не може да се обади на лекар по телефона, задължително отива в болница срещу заплащане.
Аржентинката Кристина Кирхнер е другата президентка, заета с признаване на еднополовите бракове, правото на аборт и други маловажни политики. По нейна вина днес в условията на пандемия,

едва едно на четири деца се храни.


Въпреки много силния ѝ първи мандат, когато средната класа се увеличи значително, а бедността намаля заради приетите по-социални закони (според данни от УНИЦЕФ от 2017 г., благодарение на мерките за борба с бедността и помощите за безработните родители, крайната бедност е намаляла с 30.8%, а общата с 5.6%), днес нищо не напомня за тези постижения.
Първата стъпка вече е направена: континентът почервенява. Предстои друга, по-важна стъпка, "розовият социализъм" да стане червен. А десните от това се страхуват. В предизборните си платформи винаги казват: "Не искаме да сме като Куба!", "Не искаме да сме като Венецуела!", но никога няма да се чуе: "Не искаме да сме като Аржентина/Чили!" Защото си дават ясната сметка, че политиките им са сходни. Не може да искаш да управляваш народ, с чийто проблеми не си запознат. Неслучайно президентите, задържали се по-дълго на власт, са "обикновените". Венецуелският лидер Николас Мадуро дълги години е работил като шофьор на автобус. Избираният 3 пъти боливиец Ево Моралес произлиза от местното индианско племе гуарани, а Педро Кастийо е обикновен селски учител. Макар тепърва да му предстои да се доказва като добър и способен управляващ, местните вече го обожават. В негово лице виждат надежда и са сигурни, че той ще направи всичко възможно да им осигури най-важното: сигурност, безплатно и качествено образование, здравеопазване и работни места.
Важно е да споменем и покойните държавни глави на Куба и Венецуела, за които децата са от първостепенно значение. Фидел Кастро е осиновявал всяко дете, което оставало сираче и му осигурявал дом, храна и бъдеще. Почерпвайки от примера му, венецуелецът Уго Чавес превръща част от президентския си дворец в училище за бездомни деца. Когато идва на власт през 1999 г., 80% от населението живее в бедност. Той създава широки програми за имунизиране и храни на подрастващите.

Глас на невежите?

"Това не е гласът на невежите, а на пренебрегнатите". Много често, когато минат изборите и дойде време за равносметка, загубилите твърдят, че резултатите са такива, защото до урните са отишли и хората без образование. Без да се замислят, че вината за липсата му е на самите политици. Това е вотът не толкова на "невежите", а на "пренебрегнатите". На тези, които са принудени да живеят при мизерни условия, при ежедневни обиди, унижения и твърдения, че по тяхна вина държавата не е развита, не е "напреднала". "Бедните и индианците са язва в обществото ни и трябва да бъдат унищожени" са думи на Болсонаро, който усеща, че шансовете да спечели втори мандат са минимални. Затова се опита да осъди съперника си чрез платени съдии и да възпрепятства кандидатирането му (бразилското законодателство не позволява човек с присъда да участва в надпреварата за държавен глава). Но безуспешно. Броят на недоволните непрекъснато се увеличава. За това свидетелстват и нестихващите вече втори месец протести в Колумбия.
Изглежда, че най-накрая мечтата на Че Гевара започва да се сбъдва. Половин век след смъртта на великия революционер, родният му континент се пробужда и все по-ясно чува думите му за промяна.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ