3/4 от онкоболните доплащат за лечението си

За последните 5 години над 2 пъти са се увеличили обществените пари за лечение на раковоболните у нас, но въпреки това над 69% от пациентите са принудени да доплащат средно по 1495 лева. Това е ограничило достъпа до адекватни грижи на над 26% от болните. Тези данни по проекта "Достъп до онкологична грижа" на "Индекс на болниците" бяха представени в деня на поредната смяна на властта у нас. За изминалите 5 години при идентичен брой нови случаи годишно (около 27 000), директните разходи за онкологично лечение у нас са нараснали от 640 млн. лв. на 1,47 млрд. лв., като основно това се дължи на увеличението на цените на лекарствата.
Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина - изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв. За биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв.
Това показват данните от национално представителна анкета на "Индекс на болниците" сред 417 души, които са провеждали онкологични лечения през изминалите 5 години.
Една четвърт от запитаните са доплащали за лекарствено лечение, като средната сума от 651 лв. е била предимно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение - при 13% от запитаните.
В 71% от случаите пациентите са плащали на касата на лечебното заведение, 9% са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване или процедура, а в 4% парите са дадени на ръка. Около 55% от болните са плащали между 100 и 6000 лв. за други неща, свързани със заболяването - специализирани хранителни добавки, перука, естетически интервенции, медицински изделия и пр.
Разходите за лечение онкоболни у нас не са покрити на 100% с обществени пари от НЗОК, МЗ или общините, категорични са и изводите от анкета сред членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите дружества в страната. През м.г. обезщетенията, които те са платили за пациент варират от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях.
При диагностичните дейности доплащане се налага при редица високоспециализирани и високотехнологични изследвания, като изследване на туморни маркери, имунохистохимия и различни генетични изследвания на тумора.
България е единствената в ЕС, в която смъртността от рак се увеличава - от 229 на 100 000 население през 2011 г. до 247 на 100 000 през 2020 г. Средно в ЕС този показател намалява от 268 на 100 хил. души на 252 на 100 хил., показват данните в European Cancer Inequalities Registry, според които у нас е ниска и 5-годишната преживяемост. При рака на простатата тя е 68%, срещу 87 в ЕС; при рак на гърдата - 78%, срещу 82% в ЕС; при рак на маточната шийка у нас е 55% срещу 64% в ЕС.
В България липсва структуриран подход, категорични са и медици, и застрахователни дружества. Има проблем в структурирането на цялата здравна система, категорична е д-р Мими Виткова от Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО). По думите й българската здравна система стимулира работа на празни обороти, необходима е политическа воля за излизане на здравеопазването ни от търговския уклон. У нас бюджетът за здравеопазване е третият по големина след държавния и този на НОИ. Виткова припомни, че като общество разходите за здраве са близки до средноевропейските, но докато в страните от ЕС пациентите доплащат под 15%, у нас този процент е над 45.