От дума на дума, та в... ДУМА
Зелените бели дробове
/ брой: 173
И вярващите в бога, и атеистите си представят Рая не като лъскав универсален магазин или търговски център с новото име МОЛ, нито дори като приказен замък. За всички нас той е голяма градина, отрупана със зеленина и цветя. Такива малки Райчета са и градските паркове и кварталните градинки, някои от които са облагородени, други - представляват просто зелени площи с дървета, храсти и трева, често ставащи жертва на алчни реститути или агресивни мошеници, каквито бетонираха и черноморското ни крайбрежие.
Сега обаче думата ми е за моята родна София. Какво природно богатство и обществено щастие е непосредствената й близост до Витоша! Че и Люлин не е далече. Имаше градоустройствени планове как витошката свежест ще слезе чак до центъра на столицата, как в полите на Витоша, блестящо възпети и в литературата ни, няма да се строи повече, а зелени клинове ще се спускат от склоновете, ще се врязват в града и ще го превръщат в огромен парк. Вместо това всички видяхме какво стана.
Утешителна премия ни е съществуването на софийските квартални градинки, към които имам силно сантиментално чувство и ми се ще да "заразя" с него и други хора. Роден съм в кооперацията (така се наричаха жилищните блокове) на улица "6-ти септември" 3 и съм дундуркан в бебешката си количка под сенките на градинката пред Военния клуб, където имаше желязна въртележка и на нея по-късно висях по цял ден. До болка познати от детството са ми и всички намиращи се наблизо градинки. Тази пред църквата "Св. София", зад гърба на паметника на Иван Вазов, тази между Народното събрание и Университета, градската градина пред Народния театър... С много от тях ме свързват скъпи спомени. Имам бебешка снимка - чучнал съм на бетонния парапет на романтичното мостче към острова в езерото Ариана в началото на Борисовата градина, а мама с модна тогава широкопола бяла шапка (било е лято като сега) нежно ме държи. Пред царската детска градина (старовремски дисниленд), където днес е паметникът на съветската армия се бях загледал в такситата (локалното платно им беше паркинг), та един засилил се велосипед ме блъсна, събори и ме мазаха с йод. Над вратата на църквата "Св. Седмочисленици" в едноименната градинка имаше часовник и от прозореца на класната стая в училище "Граф Игнатиев" гледах кога ще свърши часът. По-късно градинката зад двореца беше мястото за срещи на младежката ни компания. А в Докторската градина зад Народната библиотека съм въздишал по едно живеещо наблизо момиче, за което не след дълго се ожених.
И сега на стари години ме радва хубавото в тези градинки и ме ядосва лошото. Радва ме например грижата на някои банки или други съвременни групи за обогатяване (не на народа, разбира се), за поддържането на такива градски "райчета". Напоследък ме впечатли градинката пред църквата "Св. София", където дори предишните отъпкани от простаците (за по-пряко минаване) зелени площи са оградени и възстановени. И в сегашния ми квартал - "Изток" има няколко места, където, за да спестят метър и двайсет сантиметра ходене, въпросните простаци не използват постланите с тротоарни плочки пътеки, а вървят "през просото". За съжаление това често са хора с вратовръзки или модни панделки, навярно знаят и чужди езици. А щом, подгонен от старческата си мания за обществен ред, им направя деликатна забележка, понякога дори ми се изежват. За такива нарушители явно трябват глоби, но не само гласувани, а налагани. И като се съберат пари от глобите, могат да се вложат в отстраняване на нанесените поразии.
Едно време нашата градинка (между улиците "6-ти септември", "Аксаков", "Раковска" и булевард "Руски") си имаше пазач, който се грижеше лудориите ни да не излизат от допустимите рамки. Той дори ми се скара веднъж, защото бях откъснал сноп дълги пръчки от голямата плачеща върба в центъра на поверената му територия - щях да плета кошница, тъй като по време на евакуацията от американските бомбардировки над София стажувах малко при едни цигани-кошничари.
Такъв пазач явно ще е нужен и на новооткрития парк в част от двора на Военното училище, където е толкова хубаво под сенките на вековните дървета (поздравявам инициаторите!), че както армията ни е ненужна за защитената от великите наши съюзници национална сигурност, идва ми наум да направя едно предложение. Да бъде настанен тук в парка и в помещенията изпъденият от семинарията и натикан в неподходяща сграда вече от дълги години Дворец на децата!