Личности
"За почест" за "Цар Тодор"
Легенди и предания за един капитан и времето му
/ брой: 279
Рисковано е да се отваря дума за наистина големите хора. Като генерал-полковник Борис Тодоров. "Цар Тодор", както с обич го наричат неговите танкисти от Казанлък. И както остава известен и "титулуван" в цялата армия. От всички, навсякъде и завинаги. Няма други с подобна чест. И не ще е честно да се премълчи 90-годишнината му. До тази патриаршеска възраст всеки стига различно. А Цар Тодор - твърде трудно. Първо съпругата му, сетне зрението... А казват, че Бог бил справедлив. С какво ли не се залъгват людете. Наш армейски и човешки дълг е обаче да се преклоним пред този горд мълчаливец и страдалец. Да му засвидетелстваме признание, благодарност и гордост. Че го е имало, че сме били с него, че сме се учили от него. Само войнишкото и войнското признание "Цар Тодор" да бе животът, мъките и дните са си заслужавали. И най-армейската почит - "За почест!" За танкиста, генерала и човека "Цар Тодор"! От всички нас!
Той не е самотник в живота
особено пък в армията. И навсякъде се оказва в центъра. Без поза, без суета, без показност. Точно обратното. Ето думите на друга армейска легенда - армейски генерал Петър Панчевски, министър на Народната отбрана, записани в книгата му "Огнени пътища", за съвместната им служба в 5-а танкова дивизия: "Трудно ми е да кажа кой в какво по-добре се справяше. Но не мога да не спомена за един млад капитан, не особено общителен, мълчалив и винаги съсредоточен, който много скоро стана известен в цялата дивизия. Това бе заместникът по техническата част на един от полковете, по-късно и на дивизията, капитан Борис Тодоров..."
Когато на 6.ХІІ.1924 г. в радомирското село Кондофрей се ражда бъдещият блестящ офицер, образцов оръжейник... баща му е войник. Може и това да се отразява на оформянето му. Когато беднотията като бич удря всяка фибра. След казармата баща му остава чирак в млекарница в София. А на село каиша теглят сами с майка му. Така е до 1932 г., когато малкият Борис трябва да тръгне на училище, семейството му се премества в София. Постъпва в първо отделение на ХVІ прогимназия в квартал "Красна поляна", след което продължава в VІІ софийска мъжка гимназия "Черноризец Храбър".
Нататък, като че ли просветва. Селска немотия, чирашка орисия, която естествено води до младежка съпротива. Ето го и Ремса като люпилня и лакмус. Още в V клас през 1940 г. кондофреецът влиза в редиците му, става отговорник на паралелката, на всички паралелки, накрая и на гимназията. Маховикът набира скорост. За да дойде и своеобразният връх. През април 1943 г. активният ремсист е арестуван за разхвърляне на написани на индиго лично от него позиви. Следва разследване и интерниране в концентрационния лагер "Ени кьой", Ксантийско (днес в Гърция). Тук изкарва до средата на август, преместен е в друг лагер...
Преди да е станал на 20
Ама че вкус на живот! Типично балкански.
Поради масовите бомбардировки на София през 1943 г. семейството му се връща в Кондофрей. Което става ново поле за изява на завърналия се от интерниране ремсист Борис Тодоров. Установява контакт с небезизвестния Славчо Радомирски, участва в подготовката на младежи за излизане в партизанските чети. И на селско-празничния Великден, 6 май 1944 г. участва в извеждането на... 107 души нови партизани за новосформираната бригада на Славчо Трънски и Денчо Знеполски. Само след седмица и самият той "хваща Балкана". Във всички акции на отряда е сред първите. Изпълнява и самостоятелни задачи. Накрая застава начело на чета от 17 души. Целият отряд като доброволци се влива в армията и заминава на фронта. Това е началото на военната служба на активиста, на ремсиста, на партизанина и доброволеца редник Борис Тодоров от ІІ гвардейски пехотен полк. Стига до Сурдулица и Куманово.
В току-що завършилата война проличава силата на танковете. Натам съдбата насочва и доброволеца в първата фаза на Отечествената война. През февруари 1945 г. е изпратен във Военното училище. Само месеци преди да звърши курса, е препратен в Самоков на друг курс - за танкисти, в дислоцираната там Съветска танкова бригада. След което младият танкист Борис Тодоров е назначен за командир на танкова рота в Първа танкова бригада в София, а впоследствие - пак на танкова рота в Пловдив, във ІІ танко-самоходен полк. Ето я първата брънка - тук се обучават всички млади войници на бронетанковите войски - командири на танкове, мерачи, механик-водачи...
"В края на 1947 г. бях изпратен на курс за изучаване на танк Т-34 в Сливен. След завършване на курса бях назначен за зам.-командир по техническата част на 2-ри танков полк в новосформиращата се 5-а танкова дивизия в Казанлък..." Това са
редове от автобиографията
на генерал-полковник Борис Тодоров, писани през 2004 г. Тук току-що произведеният капитан Борис Тодоров среща легендата Петър Панчевски. Преплита шпага и с полковника от Съветската армия Лукин, съветник на генерал Панчевски. Подчинени му са и майори, и подполковници. И всички се отнасят към него с респект.
На едно от сезонните обслужвания на танковете полк. Лукин споделя пред танкистите, че маслото на двигателите, което сменят, си е чисто, защо трябва да се източва. По телефона капитан Тодоров е информиран за случая. На което той накъсо слага край:
- На вас кой ви е началник, полк. Лукин или капитан Тодоров? Изпълнявайте точка по точка инструкцията. Аз заповядвам!
И ген. Панчевски разбира за случая. И след сутрешния развод на следващия ден освобождава офицерите и допълва: "Тодоров, ти остани!" Разбрал накъде върви работата, полк. Лукин тръгва да спасява положението: "Не нада, Пьотр Павлович, он в свое право." Сетне небезизвестният ген. Петър Стоянов-Карата решава да замине някъде и мисли, че зампотеха на полка трябва да му осигури кола. Чува отговора: "Вие си имате служебна персонална кола, нашите се ползват само по предназначение." Вода в мелницата на капитан Тодоров налива и командирът на дивизията. Колоната от 40-50 танка може да тръгне "само когато капитан Борис Тодоров каже".
Затуй войниците му лепват това "Царя", "Цар Тодор". Това са най-точните кръстници. Но има и закапечета, блюстителите на верността към реда. И почват да го извиват - защо "царя", кой пръв!
- Питайте ги тях, аз не знам, аз съм Борис - повдига той рамене.
В началото на 1950 г.
капитанът вече е майор
поел е и дивизията. А преди края на същата 1950-а става подполковник. Изкачването на трудните военни и държавни върхове продължава. Изпратен е в Бронетанковата академия на Съветската армия, която завършва през март 1956 г. със златен медал. Завръща се в България, присвоено му е звание "полковник" и е назначен за зам.-началник на Управление бронетанкова и автотракторна техника" - МНО. По-късно застава начело.
Следва създаването на Главно управление въоръжение и техника, чийто зам.-началник отново е полковник Тодоров. А от висотата, на която е достигнал, Царят вижда нуждата и предлага да бъде създадено Управление военноремонтни бази и заводи, извън щата на БНА и на самоиздръжка. Никой обаче не се осмелява да го оглави. "Назначете ме мен", не се поколебава Цар Тодор. И три години е начело, докато се стабилизира. Сетне се връща в ГУВТ.
В края на 1971 г. генерал-полковник Август Кабакчиев отива за зам.-началник на Държавния комитет по планиране. А мястото му като зам.-министър на народната отбрана и началник на ГУВТ заема генерал-полковник Борис Тодоров. На тази длъжност служи точно 20 години. А в Българската народна армия - общо 46.
По повод 60-годишнината му е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" и е награден със Златна звезда. Пак по това време е поискано преминаването му в Министерския съвет. Но военният министър не е съгласен. Напуска армията заедно с другите колоси: генерал-полковник Христо Добрев, адмирал Иван Добрев, генерал-полковник Васил Зикулов, генерал-полковник Цоцо Цоцов, контраадмирал Васил Янакиев, генерал-лейтенант Христо Радонов, генерал-лейтенант Станчо Митев, генерал-лейтенант Таньо Танев, генерал-лейтенант Кузман Кузов, генерал-лейтенант Иван Кошинов! Все знакови имена от голямата БНА. Уволнени от Желю Желев. Шегите на историята никога не ще спрат...
Генерал-полковник Борис Тодоров
"Цар Тодор" (четвъртият от дясно на ляво на първия ред) с част от колосите на радиоелектронната и военната ни промишленост. До него вдясно е генерал-лейтенант Симеон Петковски, вляво, точно в средата - генерал-лейтенант Иван Кошинов