От дума на дума, та в... ДУМА
За книгите за деца... и не само
/ брой: 89
Днес в тези редове думата е за книгите за деца на членове на Съюза на българските писатели и някои други издания. От кого е написан някой текст не е толкова важно, колкото с какво занимава авторът малчуганите и добре ли им го разказва.
Прочетох (като член на жури) двайсет и няколко различни книги и ми се ще да ви запозная с някои от тях. Да ви призная веднага - ще отнема вниманието ви с думи за по-добрите, защото голяма част не заслужаваха губенето нито на вашето, нито на моето време. Но след като аз се хванах на хорото, не е необходимо да "натапям" и вас. Така че ще ви разкажа за по-добрите според мен книги. Ще пропусна някои, които смятам, че не са за деца.
Хубави думи могат да се кажат за трите книжки на Ангелина Жекова. Всъщност две от тях - "Защо в гората няма телевизор" и "Петелът Гого" са предназначени за четене и за игра. Обаче в първата са употребени затрудняващите децата думи като "мнение", "проблема", "мотив", а във втората не ми хареса това, че цялата е набрана с главни букви. Книжката "От морето до небето" е събрала стихотворения, приказки и гатанки. Особено ми харесаха гатанките.
Между книгите, които ми направиха много добро впечатление, е сборникът от приказки, разказани от Атанас Звездинов в стих. В стихотворното майсторство на Звездинов едва ли някой би се усъмнил. И все пак - да пренапишеш осем приказки, да им дадеш стихотворна форма, а една сам (като автор) да "разкажеш", не е дейност за подценяване. Особено ако е извършена на високо равнище.
Приятна изненада за мен беше книжката (голяма приказка) на Румен Иванчев "Играчката на ветровете". В нея с много голямо литературно умение се разказва за един покрив и намиращите се над него ветрове, ветропоказател и другарите им. Уж за обикновени, известни неща пише авторът, а ги разказва някак поетично, извисено...
През последните години Петя Александрова издаде доста книжки за деца. И все хубави. Такива са моите впечатления. В изданията, предназначени да бъдат четени от или на малки деца, тя измисля какви ли не теми. И ги разработва така, че да са близки до детската психика. Независимо че пише и за възрастни, нея можем да причислим към завършените писатели за малчугани. Като истинско дете прочетох много нейни стихотворения за малки читатели. Не че не е нужно въображение, когато се пише за възрастни, но това е особено важно при произведенията за деца. Защото тяхната психика допуска всякакви невероятности и измишльотини. Такива неща си мислех, докато четох стихосбирката на Петя Александрова "Хей, таралежите, що ми се ежите?"
Добро впечатление ми направи книжката на Юлия Момчилова "Игрите на палавата виелица". Освен че е написана увлекателно, е съобразена с детския език и психология. Достъпни и приятни за децата са и разказаните в книжката истории. Особено впечатление ми направиха илюстрациите и си помислих защо не могат всички автори за деца да рисуват като Юлия Момчилова, да "разкажат" по-добре сюжета си!
Книжката "Вълшебното конче" от Павлина Павлова е определена като сборник от приказки. Това са кратки разказчета за една внучка и нейната баба, която я отглежда. Тези приказки, както ги определя авторката, ни въвеждат в делниците на едно момиченце и неговата любима баба. Никъде не пише, че тя му е любима, но техните взаимоотношения го издават. И в други книги на същата авторка се отделя място на детински "научен" материал, което заслужава поощрение. Най-ценното е, че знанията, които се придобиват при четенето и слушането от децата, не пречат на действието и на възприемането.
Поредната книжка за деца на Виктор Самуилов се нарича "Не е честно". Какво е характерно за детските книжки на този автор? Те не повтарят вече казаното (от други автори и в други книжки), поне в тематично отношение. Оригиналността на детските стихове на Виктор Самуилов (колко е хубаво, че са кратки) изненадва дори малчугана. Чета измишльотините на този автор и си казвам - какво ли ще измисли в следващата си книжка? Истински детски са много изрази в стиховете му - например "чупка оттук", "мразя да мразя" и други. Аз пък мразя да хваля много колегите си и затова спирам...
Към горните книги за деца могат да се добавят "Забавна математика" - стихчета чудесни със задачи лесни от Катерина Кирянова, "Купе от трабант" - филмов сценарий от Сергей Комитски, "Последният Адам" от Йордан Пеев, която е написана много добре, но нейният стил трудно би се разбрал от малчуганите...