Таранът - руски феномен във въздушните боеве

Нито един таран от германски летец!
"Вие воювате не по правилата, не по устава!", има наглостта да заяви пленен немски ас, свален при Ленинград.
А той "по правилата и по устав" ли е долетял над руския град да убива руските деца?
Ето как по най-краткия път стигаме до съдбовния въпрос защо руските летци превръщат самолета и в режещо оръжие. Твърде непознат и като че ли незаслужено пренебрегнат в спомените се оказва този феноменален способ на воюване. Начин на победа, на изпълнение на дълга към Родината само на силните духом. А фактите, примерите, съпоставянията са категорични. Най-много са тараните в първия ден на войната, в боевете при Москва и при Ленинград. И нито един таран - над Берлин. Как не се намери хитлеристки въздушен ас да защити германската столица с таран! Как ли - таранът не осигурява сто на сто спасение!


Всеки разказ за обмислен, целенасочен сблъсък със самолета на врага е и страховит, и романтичен, и... много труден. Решението винаги е лично. За какво? Нали може и да не тараниш?
Иначе таранът като способ за изпълнение на задачата и за победата е с твърде дълга история. Но си е чисто руска намера. Автор на първия е руският летец Пьотр Нестеров. И е извършен преди 100 години - на 8.ІХ.1914 г. Преди време дори и тази дата, и юбилеите на първия таран, и на Пьотр Нестеров се честваха тържествено, но...

Капитан Пьотр Нестеров е първи

Военното си образование роденият на 27 февруари 1887 г. в Нижни Новгород Пьотр Нестеров получава в Михайловското артилерийско училище в Петербург. Изпратен е да служи в артилерийската бригада, но проявява интерес към въздухоплавателния отряд, дори мечтае да постъпи в авиационната школа. И през 1912 г. вече е в столицата на Русия. А там всекидневната тема е "балканската криза", Балканската война, България... Особено сред военните, където има и немалко българи.
Лично капитан Пьотр Нестеров дори се изказва за участие във войната на руски летци. А на 6.Х.1912 г. извършва поредния си, 60-и полет. Едновременно с това се занимава с научна и изследователска работа. Този талантлив новатор има големи познания по механика и висша математика, изявява се и като авиоконструктор.
Ето го и най-голямото потвърждение на качествата му като пилот и новатор. На 9.ІХ.1913 г., след консултация и одобрение на великия теоретик на авиацията Н.Е. Жуковски, уведомявайки само няколко свои колеги, Пьотр Нестеров излита. Сам си е наумил немислимото за други. Във времето, когато самолетът още "прохожда" и може да лети само по права и с много внимание и полегат наклон да направи завой, този основоположник на висшия пилотаж прави вираж с наклон до 90 градуса. След което от този дълбок вираж летецът с маневра изправя самолета във вертикална плоскост и прави пръв в света "лупинг". Това е началото на висшия пилотаж.
Точно година след първия "лупинг" Пьотр Нестеров извършва и първия таран. Започнала е Първата световна война. И един австрийски "Албатрос" всеки ден досажда на руските летци на Югозападния фронт, където е капитан Нестеров. На 8.ІХ.1914 г. три неприятелски самолета отново летят над полевия аеродрум. И точно върху един от тях се строполява руският летец, като разрязва крилото на "Албатроса". Двата самолета падат, загиват и двамата летци. Разбира се, капитанът знае, че вероятността да оцелее е нищожна, но това не може да го спре, щом е в интерес на руската армия и на Русия.

Българските "живи торпили"

Във военната авиация на България способът за воюване чрез удар с крилото, опашката или фюзелажа на самолета по противниковия самолет е добре познат. Специалистите са приели термина "торпилиране", което едва ли е най-точното. Такова е и заглавието на книгата на военния летец Любен Овчаров за капитан Димитър Списаревски - "Живата торпила". Идва от "торпедо", "торпилиране" - морски термин и способ за потопяване или изваждане от строя на противникови съдове. Голямата разлика обаче е, че до последния миг самолетът съзнателно е направляван от летеца. Няма автопилот.
Интересно е да се знае, че заедно с Пьотр Нестеров в Петербургската въздухоплавателна школа е и българският летец Продан Таракчиев, един от първите български летци. По-късно, през Първата световна война, в авиационния отряд на капитан Нестеров служи българинът Сотир Черкезов. И е съвсем естествено те да са познавали името, да са запленени от стремежите и постъпките на този изтъкнат руски летец. И последно, командващ армията на Югозападния фронт по-късно е героят от Балканската война генерал Радко Димитриев.
През вече над 100-годишната си история българската бойна авиация е дала да се разбере, че достойно брани родното небе, че в редиците й служат храбри български мъже. На 16.Х.1912 г. поручик Радул Милков извършва първото бойно летене над Одринската крепост. Негов щурман е поручик Продан Таракчиев, бъдещ началник на Аеропланното училище. От август 1943-та, за година време, основна задача на пилотите ни е отразяване на англо-американските бомбардировки над България. Запомнящи се са боевете на 1 август, когато са свалени 4 противникови самолета. На 14 ноември е дадена и първата жертва във въздушните боеве - фелдфебел Й. Тодоров.
Безспорно обаче върхът е изключително ожесточеният въздушен бой на 20 декември 1943 г., в който летецът-герой капитан Димитър Списаревски "тарани", удря със своя самолет, американска "летяща крепост". Свалени са общо три "крепости" и седем изтребителя "Лайтинг". Загива и поручик Георги Кюмюрджиев.
Следват боевете на 10 януари 1944 г., когато са свалени шест "крепости" и три "Лайтинг"-а. На 30 март в небето излитат 77 български изтребителя, най-голям брой, срещу общо 590 на противника - също най-многобройни. В този ден подпоручик Христо Костакиев с една атака сваля две "въздушни крепости". И се стига до "Черния Великден" на 17 април 1944 г., в който губим общо девет самолета и шестима пилоти. В този ден поручик Неделчо Бончев извършва и втория за нас въздушен таран, като сваля противников бомбардировач.

Изпитание и подвиг през Великата Отечествена

Още през 30-те години съветските летци нееднократно използват тарана при изпълнение на интернационалната си мисия в Испания. Там на 25 октомври 1937 г. при отразяване на вражеска атака над Барселона лейтенант Е.Н. Степанов с таран унищожава франкистки бомбардировач. И има всички основания да се смята, че това е първият в света нощен въздушен таран.
През следващата година с таран свалят японски бомбардировачи съветските летци В.Е. Шарай и А.А. Губенко, след което успешно кацат с повредените си машини. През лятото на 1938 г. съветски летци извършват въздушни тарани в небето на Монголия. И постепенно "на въоръжение" влиза нов способ за воюване. Невписан в нито един боен устав. Предаван от сърце на сърце, от юначен на по-юначен... Избиран лично и пак лично.
Но в истинско масово явление въздушният таран се превръща в годините на Великата Отечествена война. В дните и миговете на най-напрегнатите, най-важните и решаващите битки. Още от първия ден. Дълго време за много от въздушните тарани не се знае. Такъв е характерът на противоборствата в небето. Без свидетели, мигновен, пренапрегнат, скоротечен, неповторим...
Обобщените, потвърдени, доказани и разпространени цифри са особено впечатляващи. Само в първия ден от вероломното нападение на Германия над Съветския съюз са извършени 15 въздушни тарана. Сметката открива в ранното утро на 22 юни 1941 г. в 4 ч. и 25 мин., на зазоряване, в този най-голям летен ден, старши лейтенант И.И. Иванов. Когато вече е свършил боеприпасите, той забелязва, че германски самолет се промъква към летището. И без да се замисля, прегражда пътя му със своята машина, за да спаси другарите си и самолетите на земята.
На подстъпите към Москва с таран са унищожени 33 немски самолета. При защитата на Ленинград въздушният таран е използван 44 пъти, от които 23 са през юли 1941 г., когато са най-тежките боеве. Тараните над небето на Сталинград са 41, при това 13 от тях са през септември 1942 г., когато превъзходството в този район във въздуха е на страната на германците.
 
 Не акт на отчаяние - обмислена постъпка

В годините на Великата Отечествена война са извършени 636 тарана. Те са дело на 561 летци. От тях 33-ма правят таран по два пъти, лейтенант А.С. Хлобистов - три пъти, а лейтенант Б.И. Ковзан - четири пъти. Деветнадесет са екипажите на щурмови самолети и осемнадесет - на бомбардировачи, извършили въздушен таран. Сред храбреците, тръгнали с удар да свалят противникови самолети, са както редови летци, така и хора с длъжност до зам.-командващ въздушна армия. И с воинско звание от сержант до полковник. От извършилите таран 233 успяват благополучно да приземят повредените си машини, 176 се спасяват с парашути, 216 загиват и 11 изчезват безследно.
Огромна е темата за тараните и мотивите за извършването им. В основата си обаче тези мотиви сигурно са едни и същи и при българския капитан Димитър Списаревски, и при съветския лейтенант Виктор Талалихин. Както и да се формулират или обобщават.
Възможен е и контравъпрос: защо немските и западните летци не правят тарани? От страх за кожата ли?
- Да не съм глупак - обяснява фелдфебел Квак, свален над езерото Ладога - аз по-добре да изчакам шансовете ми да станат поне 90%.
Защитата на слабия, спасяването на приятеля, непозволяването да се изсипе бомбеният товар било над София, било над Москва... са в мислите на извършващите таран. С таран във войната съветските летци свалят 272 бомбардировача, 313 изтребителя, 48 разузнавателни и 3 транспортни самолета на противника. Ако се приеме, че екипажът на изтребителя е 1-2 души, а на останалите самолети 2-4, само от въздушните тарани противниковата авиация губи повече от 1500 човека от летателния си състав.

Няма две смърти!

Повече от 3 години и 8 месеца, 1418 огнени дни и нощи, продължава войната на Германия и съдружните й страни срещу Съветския съюз. През първия ден въздушните тарани са 15, през първата военна година, 1941-ва, 191, през 1942 г. - 167, през 1943 г. - 192, през 1944 г. - 62 и през 1945 г. - 24. Най-много, 56 тарана, са извършени през юли 1941 г., а най-малко - по един, през май и август 1945 г. Най-често към таран прибягват летците със звание "младши лейтенант" - 184, следват "лейтенантите" - 157...
В други случаи сухата статистика може и да отегчава, но тук тя предизвиква неповторим интерес и възторг. Особено съпоставена с пояснението на главния маршал на авиацията: "През годините на войната фашистките летци нито веднъж не се осмелиха да използват таран... Едно е смелостта на професионалния убиец, изпълняващ чужда воля, представляващ пушечно месо, друго - смелостта на летеца, съзнаващ прекрасно високите си идеали..."
Почти едновременно, в утрото на първия ден от войната, между 5 и 6 часа, тарани извършват и старши лейтенант А.И. Мокляк - в небето на Молдова, младши лейтенант Л.Г. Бутелин - в района на гр. Станислав, лейтенант С.М. Гудимов - в небето над Пружан (Брестка област)... В 8,30 ч близо до с. Долубово (в Беларус) с таран сваля вражески самолет командирът на авиозвено в 126-и авиополк младши лейтенант Е.М. Панфилов.
Въздушните тарани цял ден не спират. Въздушните тарани тепърва ще бъдат. Пак в този първи ден в района на гр. Лиди (Гродненска област) в бой с 9 немски самолета влиза зам.-командирът по политическата част на ескадрила в 127-и авиополк старши политрук А.С. Данилов. Той успява да подпали два изтребителя, а третия тарани. Наблюдаващите въздушния бой от земята смятат, че съветският летец също загива. Дори в. "Красная звезда" описва случая и публикува указа за награждаването на Данилов с най-висок орден. Съдбата обаче е решила съвсем друго.
Тежко раненият политрук е прибран от жителите на едно село и предаден на санитари. След продължително лекуване и упорити тренировки летецът се завръща в строя. Показват му записаното в личното дело: "Загинал във въздушен бой на 22 юни 1941 г." Казват му: "Сега ще воюваш до победа. Няма две смърти!" Тези думи се оказват пророчески. "Загиналият" летец воюва до последния ден на войната, като лично сваля още 8 самолета!

Руски феномен

По време на войната съветските самолети стават все по-добри. Броят на машините рязко се увеличава, нараства и опитът на летците, усъвършенствали тактиката си за водене на въздушни боеве. Към края на войната се променят и психологическото, и моралното състояние на летците от двете основни воюващи страни. И в тези нови, променени условия, прибягването до таран сякаш става по-рядко. Това донякъде изяснява и защо германските и другите летци не прибягват до таран - те разчитат повече на качествата на своите самолети, на добрата си подготовка. Използват предимно бордовото си оръжие. Моралният дух идва най-накрая. Макар че и тук всичко е много относително.
Въпреки всички технически постижения обаче таранът си остава на въоръжение. Дори през април 1945 г., току преди края на войната, тараните са 8, през януари - 7. За първите четири месеца на последната година от войната тараните са повече от тараните за същия период от 1944 г. Един руски Иван Вазов с пълно право би могъл да каже за чуждите летци, както нашият поет за турските артилеристи:
 
"Тям друго липсваше на враговете:
оръжие неотразимо страшно,
с каквото ний ги бихме,
що ги смете...  
Духът, кой дава сили великански,
той в редовете липсваше душмански.
Що значат на Крьозо и Крупа сечивата,
без жар в гърди, без идеал в душата..."
 
Малко се проточи този цитат и този стих, но пък пасва прекрасно. Писан е за топчии, но може да се посвети и на летците, извършили таран. Като признание и поклон от потомците!

Да се забрани или...

Така или иначе, на 23 септември 1944 г. излиза заповед на командващия ВВС, а Военният съвет дава указания: "Да се разясни на целия летателен състав... Използването на "тарана" във въздушните боеве е... нецелесъобразно, поради което следва да се използва в изключителни случаи, като крайна мярка." Излиза, че едните не можеш да ги накараш да започнат, другите не можеш да ги спреш да правят тарани.
Не е възможно дори само да се споменат най-ярките случаи на въздушните тарани. Не ще е честно обаче, ако пропуснем зам.-командира на авиоескадрила старши лейтенант Екатерина Зеленко, която, колкото и странно да звучи, извършва таран с... бомбардировач Су-2.
Десетки са тараните, извършени от бомбардировачи и от щурмови самолети. Старши лейтенант Н.А. Козлов унищожава с таран през септември 1941 г. немски бомбардировач. През май 1942 г. пак с таран сваля "Юнкерс". И завършва войната в Берлин, като в личната си сметка има 620 полета и 23 свалени самолета. По време на войната са широко известни имената на летците Н.Д. Гулаев, В.Д. Лавриненков, С.Д. Лугански, П.Я. Головачов, които общо свалят 185 фашистки самолета и всеки има в актива си таран.
Показателна е напористостта, с която съветските летци тръгват на таран. Ако не успеят с първия удар, връщат се отново. Така на 8 април 1942 г. лейтенант А.С. Хлобистов с таран сваля два неприятелски самолета. На височина само 50 метра, изключваща използването на парашут, младши лейтенант М.А. Родионов с витлото на самолета си откъсва част от "Юнкерса". Но немският разузнавач слиза на височина буквално над върховете на дърветата и се мъчи да избяга. Тогава с повторен удар Родионов го праща на земята.
х   х   х
Твърде много цифри се събраха тук. Съпроводени с имена на млади хора, на герои. Поизбледнели в паметта, но оставащи в архивите и в историята. Като свидетелство и като поука. Макар че историята се превръща във все по-слаб аргумент. А човекът продължава да тъпче многострадалната майка Земя. И да търси правия път...


На 17 април 1944 г. нашият летец-изтребител поручик Неделчо Бончев (в средата) с таран сваля американски бомбардировач и оцелява по чудо
Димитър Списаревски геройски жертва живота си, бранейки българската столица

Въздушният таран - кошмар за немските асове

Руският летец сержант Иля Чумбарев до свален от него с таран край Сталинград немски самолет "Фоке-Вулф", 14 септ. 1942 г.

На 10 юли 1941 г. съветският летец Николай Терьохин извършва първия в историята двоен таран, при което унищожава два самолета на врага

Още един фашистки нашественик е поразен смъртоносно