От дума на дума, та в... ДУМА
Сто и петдесетгодишнината на Пенчо Славейков
/ брой: 37
Един от най-големите български поети навърши, а ние честваме, неговата сто и петдесетгодишнина. Всъщност той е роден на 27 април 1866 година в Трявна, тоест неговият юбилей ще се празнува по-късно, обаче аз прочетох името му в един списък на кръгли годишнини на културни творци и дейци и се подведох. За което моля да бъда извинен! Умира на 10 юни 1912 година в градчето Брунате - Италия. Вместо да трия сега вече написаното, по-добре да го публикувам, а после - когато дойде действителният му рожден му ден - да си замълча...
За да узнаят и онези, които са отсъствали, когато в училище са учили за големия български поет, ще кажа няколко думи за него. Той е син - последното (осмо) дете на друг голям културен деец. Става дума за Петко Рачов Славейков, който заедно със сина си седи (нищо неподозирайки, защото е железен) на пейката в единия край на столичния площад "Славейков".
Двамата са направили много да българската литература и за българщината изобщо и паметникът им освен, че е оригинален е и напълно заслужен. Както и името на този централен площад в столицата ни, тази огромна книжарница на открито, която вече доста години обслужва столичани. Само не мога да разбера толкова до невъзможност ли е или е трудно до се поправи и пусне в действие сега опакованият фонтан в средата но площада, който навремето беше опасен с това, че пускаше електрически ток?
Ще споделя и моето гледище за заслугите на бащата и сина Славейкови за българите. То е, че ако бащата е допринесъл много за осъзнаването на българите като народ и неговото културно ограмотяване, синът със своите модерни възгледи и поезия е дал на сънародниците си заслужено самочувствие на европейци.
Нещо повече - Пенчо Славейков е бил предложен за Нобелова награда и навярно щял е да я получи, но смъртта е попречила да се състезава за нея. Като младеж едно небрежно къпане в реката го оставя за цял живот трудно подвижен и му отрежда сравнително кратък живот.
Затова пък е написал доста, и то значими стихове и е бил един от изключително начетените български литератори по онова време. Ще изредя само заглавията на стихосбирките му, които до голяма степен показват и неговото развитие като поет. Те са: "Момини сълзи" (1888 година), в която са поместени младежките му творби, на които по-късно той гледа с ирония. Следват "Епически песни" - 1896 ("Неразделни" и други), "Блянове. Епически песни" - 1898, "Епически песни" - 1898, 1902, "Сън за щастие" - 1906 ("Докле е младост" и други), "На острова на блажените" - 1910 ("Сто и двайсет души", "Катунари" и други), "Кървава песен" - 1911, "Немски поети" - 1911, "Книга на песните"- 1917.
В своите книги и други произведения (публицистика) чрез философските си и естетически търсения Пенчо Славейков осъществява прелом в националния литературен процес. Превръщайки човешкия индивид в съсредоточие на художествената творба, поетът приобщава родното словесно изкуство към общоевропейското. Това е и голямата роля, която е изиграл Пенчо Славейков, не сам разбира се, а заедно с други класици на родната култура, за догонването и включването на българската литература в "екипа" на съвременната (тогава) европейска книжовност!
Той също като баща си и други по-стари творци е писал на теми, в които трайни следи е оставило народното творчество (цитираните по-горе заглавия като "Неразделни", "Катунари" и други), но това не му е пречело да отстоява и принципите на съвременната (тогава, а защо не и днес) литература.
Заедно с други трима именити наши литературни творци той участва в прочутия за онова време литературен кръг "Мисъл" и е пръв сътрудник на неговия орган - литературното списание "Мисъл". Този кръг се състои от Кръстьо Кръстев, Пею Яворов, Петко Тодоров и самия Пенчо Славейков. Близки негови приятели са били още Алеко Константинов, Стоян Михайловски и поетесата Мара Белчева. За нея би трябвало да се пише отделно и много, тъй като е изиграла голяма и важна роля в живота му. Освен интимна приятелка, тя е била негова първа читателка и редакторка. Да не говорим за всеотдайността й на човек до поета, способен да го огради с нежност и компетентно мнение...
Заслужената популярност на Пенчо Славейков кръщава на него много училища и библиотеки. Дори Първа софийска мъжка гимназия, в която започнах средното си образование, носи неговото име.
Нека горните редове, посветени на големия български поет, са израз на уважението ми към него и творчеството му!