Скокът на Девети
/ брой: 176
"9 септември е една от най-черните дати в историята на България", написа в свой пост зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов. Сетих се и за скорошно мнение на историка проф. Пламен Павлов пред родна медия, че 9 септември е "голямата национална катастрофа на ХХ век", че "българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата", чиито "злощастни последици са факт".
Ето обаче какво казват фактите. В края на 1946 г. населението ни е 7,029 000 души по данни на НСИ. От него 80-82% живеело по селата. През 1939 г. земеделският министър Иван Багрянов казва пред парламента: "Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък". "Картината на българската мизерия е страшна", това пък казва депутатът Серафим Георгиев пред парламента на 12 март 1940 г. и цитира данни за скотския живот в Берковско. В царска България 94,5% от износната й листа са били неиндустриални стоки. Според редица икономисти имали сме стопанство на примитивни фабрики и занаятчийски работилници.
На 10 ноември населението ни е вече 8 949 000 души. Всяко десетилетие след Девети българите сме се увеличавали с по около 500 000-600 000 души. През 1988 г. раждаемостта е била 13,0 промила (но пада до 9,2 през 2015 г.). През 70-те години коефициентът на смъртност у нас е бил около 9,0 промила, докато за цялата Европейска икономическа общност (ЕИО) той е бил 9,9 промила. ЕИО е предтечът на ЕС, значи със здравето сме били по-европейци отпреди Евросъюза.
И каква излиза тя? В мрака на най-черната дата и в условията на национална катастрофа сме били свободни да раждаме и отглеждаме повече деца. И да осигурим демографското си самовъзпроизвеждане - за разлика от сега. Значи или българинът е бил мазохист да отглежда деца в злощастни последици, или тези двамцата го изкарват такъв.
България се превърна от бедна аграрна в средно развита индустрално-аграрна държава с богата палитра от нови индустрии, забравила какво е мизерия, което си е цял цивилизационен скок. Излиза обаче, че за професора това е национална трагедия и българският народ е тежко поразен задето за пръв път в историята си едновременно бе и нахранен, и облечен, и ограмотен, и с професия в ръцете си, и с покрив над главата си. И цяло злощастие е, че през 1989 г. ООН ни класира на 27 място от 130 държави по своя индекс за развитие.
Да, не е имало демокрация, лукс и пътувания в чужбина, но който ги слага над демокрацията на стомаха, на него стрелката на ценностите му цъка обратно на ООН индекса.