По Европа с хор "Сияние"
При нашето пътешествие защитихме достойно славата на българските гласове
/ брой: 226
Турнето ни обхващаше няколко страни, което го правеше интересно, но впечатленията се преплитаха и общият поглед назад се затрудняваше. Трябваше заедно с част от хор "Планинарска песен" да представим по Европа славата на българските гласове.
След безсънно нощно пътуване на запад, Виена ни посрещна дружелюбно с блясъка на своето великолепие. Да се движиш по "Кертнерщрасе" до катедралата "Стефансдом" винаги е било забавно, но този път световното първенство по футбол бе допълнителен колоритен нюанс. Около големи телевизионни екрани тук се бяха струпали запалени любители на играта с различен цвят на кожата от цял свят. На площада пред катедралата няколко палячовци привличаха любопитството на минувачите с различни фокуси.
Във Виена скука не може да има. Достатъчно е само да се види смайването на туристите от къщата чудо в центъра, на покрива на която е разположен цял минипарк от дървета и цветя. Всяка столица - със своите уникалности.
В дома, където е живял до последния си дъх Моцарт, не можахме да влезем, но на следващия ден в Залцбург видяхме родния му дом.
Залцбург не би трябвало да носи наименованието на някаква си сол (залц), а да бъде Моцартбург. Като се започне от университета "Моцартеум", всичко наоколо лъха на музика и изкуство - дворците "Мирабел" и "Хелбрун", театърът на марионетките, площад "Моцарт", а крепостта "Хоензалцбург" на височината привлича окото със своята средновековна атрактивност. На главния мост над реката често се чува българска реч - наши студенти упражняват своето музикално призвание, за да се препитават.
Някога Елзас е бил ябълката на раздора между Германия и Франция. Сега неговият център Страсбург е олицетворение на тяхното сътрудничество, където е и Европейският парламент. Преминаваме през него на бегом и спираме в живописното градче Колмар. Но местният в. "ДНА" ни изненадва с новината: "Обрат във френско-германската двойка". Предстоеше срещата Меркел-Саркози в Берлин по мерките за икономическа координация и финансова регулация. Нещо се променяше в двустранния флирт. Тук се честваше 70-годишнината от апела на ген. Дьо Гол, който в Страсбург бе произнесъл през 1959 г. своята знаменита реч: "Да, това е Европа, от Атлантика до Урал, това е Европа, това е цяла Европа, която ще решава съдбата на света."
В Колмар предстоеше Международният фестивал на музиката в рамките на Годината Франция - Русия. Бе посветен на двамата композитори - Морис Равел и Сергей Рахманинов. В двореца "Холандсбург" се подготвяше джазов фестивал, на който щяха да звучат и цигански ритми от Балканите, и от Източна Европа. В Колмар започнаха изявите на хор "Сияние".
Първият етап по хотелската верига "Етап" бе в Серсей - селище край Париж, където почувствахме изненадите на веригата. Настаниха ни по трима души в стая с едно общо легло за двама и едно единично над него. Очевидно бяха предвидили легло за двама хетеросексуални или хомосексуални, а не за нормални мъже. При това - с две хавлии, две кърпи, два сапуна. Трябваше да се приспособим към битовите условия. Затова пък закуската бе обилна. В рекламната диплянка пише: "Закуска без ограничение". Някои от нас изтълкуваха тези думи като разрешително, запасявайки се за през целия ден!
Някога Бай Ганьо е ходел по Европа с дисаги и мускалчета с розово масло. Неговите потомци сега отиват със "сухоежбина" и каквото падне по пътя.
Да се пише за Париж подробно във вестник е невъзможно. Тридневният престой тук е така наситен, че един репортаж или пътепис не може да побере впечатленията. Повечето от забележителностите на този мегаполис - Айфеловата кула, Пантеонът, площад "Конкорд", Триумфалната арка, са широко популярни и въпреки това не може да ги прескочим при нашето пътешествие.
Лувърът: истински музей-лабиринт на три етажа, в който е разгърната в живопис и скулптура историята на изкуството от египетска древност през Гърция и Римската империя до ХХI в. Тук се съхраняват образци на изкуството от Африка, Азия, Океания, Америка и естествено - Европа. Влизайки през главния вход - преобърната стъклена пирамида, пред теб са трите крила - "Ришельо", "Данон" и "Сули", където се помещават колекции от различни школи. И господ да ти е на помощ, ако нямаш екскурзовод.
Нашият екскурзовод тук се озори, затова пък умело ни преведе в нощния Париж през площад "Пигал" до знаменитата "Мулен руж". Даваха някакъв американски шоуспектакъл, за който опашката за билети нямаше край. За някои от нашите любители на канкана и шоуто да проникнат вътре се оказа абсурд. После се разбра, че развлекателният салон "Лидо" бил по-интересен.
Да се посети френската столица и да не се отиде в Елисейския дворец е неоправдано. Удивляват невероятният разкош и суетност на вековните владетели. Огромно възхищение предизвиква и дворцовият парк с пищната фантазия на архитектите и с неговите езера и богата растителност.
Французите обичат своята история и пазят нейните материални белези. Те не правят разлика между Наполеон, кралските величия, Бастилията и Парижката комуна, а се гордеят с нейните емблематични ценности.
Неповторимо вълнение изпитваш, когато от Монмартър обгърнеш с поглед целия Париж. Тук, на самото възвишение, се издига базиликата "Сакре кьор", чието построяване започва на 16 юни 1875 г., завършва през 1914-а и тя е осветена през 1919 г. В този храм французите аплодираха гласовете на "Сияние", представящи музикалното богатство на страна от другия край на континента.
Париж съчетава сътвореното през различните епохи. Древните архитектурни творения, запазени в неговия център, се допълват с причудливите многоетажни великани от метал и стъкло на свръхмодерния квартал "Дефанс".
Броените дни изхвърчават, без да ги усетим. Нощният преход бързо ни отвежда в друга страна - Швейцария. Езерото Леман е истинско съзвездие от наредените по неговите брегове селища. Женева пленява не само със своя изглед и изумителна панорама с впечатляващия фонтан. Тя е предпочитан град за международни срещи и конференции. Наситена е с многовековни катедрали в романо-готически и неокласически стил. Но най-вече характеризира епохата на Реформацията. Затова тук е изграден и Международният музей на протестантството.
Материален израз на Реформацията е катедралата "Сан Пиер", където отново прозвучаха българските гласове.
На път за Монтрьо минаваме през Лозана, по стръмните хълмове около която са накацали лозя, чиято обработка смайва въображението ни. Дали пък от славянското "лоза" тя не носи своето наименование!
Същата запленяваща панорама ни посреща в Монтрьо. Тук на самия бряг е издигнат паметник на именития певец Фреди Меркюри, който редовно е изнасял свои концерти на организираните в града фестивали. В Монтрьо завършва своя земен път и знаменитият Чарли Чаплин.
Тръгваме на юг и се изправяме пред величието на Алпите. Трудно може да се опише криволичещият път между върховете, по които са накацали неподвижно бели облаци и тук-там някои малки селища. Неусетно нахълтваме в тунела "Сан Бернар". Той удивлява не само със своята дължина от 4500 м, но и плаши с тесния път, от едната страна на който е твърда скала, а от другата от време на време зее огромна пропаст.
След мрачната атмосфера на планинския здрач и тунела изведнъж ни посреща слънчева Италия. Температурата рязко се вдига. Насочваме се към Аоста, където трябва да пренощуваме, преди на другия ден да влезем в Милано.
Северната столица на Италия, разположена властно на река По, е важен промишлен, транспортен, търговско-финансов и културен център. Градът съчетава широки булеварди с тесни средновековни улички. Толкова е ограничено пространството в центъра, че за да забележим прочутата миланска "Скала", трябваше да се доближим до нея. Постоянно се озърташ, за да не "спънеш" някое транспортно средство. Но това не пречи на съществуващите университети, културни средища и грандиозни строежи като Събора и замъка "Сфорца". В манастира "Санта Мария де ла Грация" Леонардо да Винчи рисува своя шедьовър "Тайната вечеря" (1495-1497).
Последния ден, след дълъг път от север към югоизток, посещаваме Венеция. Тук времето ни изиграва лоша шега. Продължителният дъжд прекъсва километричните опашки от чуждестранни туристи пред катедралата "Сан Марко". Но той не помрачава неповторимото удоволствие да преминем на гондола Канале гранде.
Привечер потегляме към родината.