Първият ефрейтор на България

Отминава едва седмата година, откакто България вече не зове своите млади синове в армейските редове. И като че всичко е забравено. А каква младост, какъв армейски фолклор бе! "Г-н генерал, дръж за малко баката, че да отдам чест на ефрейтора." Сиреч знайно е, че ефрейторският чин е по-голям и от генералския. Без нашивка влахът в отпуск не се връща. И по ефрейторите момите най се захласват. Че ефрейтор се става само и изключително по заслуги, за напетост. Ефрейторският чин бе най-голямата награда.
И щом се пише и знае за първите генерали, маршали, адмирали, следва да се знае и за първия ефрейтор в Българската армия. По-точно, още преди да я има и армията, и Земската войска - в Опълчението, край Плоещ. И най-важното, което на генерали най-често не се случва. Първият ефрейтор на България е повишен в звание лично от Царя-Освободител на България. Би трябвало да е записано с големи букви, издялани в камък.

Да се знае и помни

Дори във времена, когато не се веят бойни знамена.
Било е 26 май (сигурно стар стил - б.а.) 1877 г. Към Плоещ тръгват всички патриоти, чули, че там се събират доброволци, да се включат в опълченските дружини. В този ден при опълченците идва и руският цар. Да види събралите се, да ги почете, да ги насърчи, знамето да им даде. Друг път в Плоещ толкова българи никога не са се събирали. Пратеници от Русия са донесли на опълченците Самарското знаме, което сетне ще стане Светиня. Преди това обаче трябва да се освети. В Плоещ, където е главната квартира на руските войски, са дошли кметът на Самара, граф Алабин, генерал Столетов, синът на Царя, войводата дядо Цеко...
Домът, в който отсяда Цар-Освободителят се пази от караул от опълчението. И на Царя на Русия му прави впечатление стройната фигура и самоувереното поведение на младия опълченец. Спира се и от разговора с часовия разбира, че той е войник от по-малко от два месеца. Станал е

опълченец преди точно 50 дена

дошъл е от Бесарабия, родителите му са преселници от Ямболско. Зачислен е в 4-а дружина, в 1-ва рота, казва се Александър Николов, а негов командир е капитан Райчо Николов.
За да покаже голямото си задоволство от вида, поведението и разговора с младия и оперен българин, Цар-Освободителят тутакси поздравява опълченеца с чин "ефрейтор". Така демонстрира и одобрението си за всички опълченци, за тяхното войнишко държание. Символично, случайно и щастливо стечение на обстоятелствата, тази среща на Царя-Освободител с опълченеца-българин е и особено показателна. За взаимната близост, топлина, вяра, човещина... Да се чуди човек откъде се пръква русофобството у някои нашенци.
Опълченецът, ефрейтор Александър Николов участва във войната до края, става и "подофицер", а след Освобождението се заселва в Русе. Не забогатява, но има

богато на милост човешко сърце

Заедно с "добрата си жена, прибират и се грижат до смъртта му, известният в града Гаджал войвода, изоставен от близките си, почти 100-годишен заслужил старик". Минало, завърнало се време.
Такъв е този герой от Освободителната война "Царски ефрейтор на България". Типичен "средностатистически" българин и от старо, и от ново, и от всякакво време. Израснал при българския богаташ в Тулча Димитраки бей, запазва българския си горд дух. Когато турци се опитват да го оберат, ги праща при Аллах. Заловен е и е пратен в кауша. Откъдето успява да избяга. "Спасява се" в Опълчението. И тръгва да спасява България. Като хиляди други. Среща руския и български Цар-Освободител. И продължава. За да срещне историята. И забравата. Да беше само той!


Ефрейтор Николов


Посрещане на цар Александър ІІ в Плоещ