Най-важното за войната от първо лице

Невероятен е този наивник почти на сто. Само след година, когато изцяло бежанското село Копривлен, Гоцеделчевско, ще отбележи своята стогодишнина, Петър Аврамов ще е чукнал 98-те. Ето как през целия си живот той върви само на две години след цяло село. И не спира. За да си имат копривленци своя жива история и почитана легенда. Петър Аврамов през 2009 г., когато е на 94, поднася на хората в селото и района своите "Спомени". На следващата година - "Селище на кръстопътно място", а след още една - "Преживяното от мен". И понечи ли по-млад или не съвсем любопитко да научи кога са съградени в селото черквата, училището, читалището, детският, здравният, младежкият дом..., кога е създадена ремсовата, партийната група, текезесето, кои са първите там, спокойно може да го намери в книгите на Петър Аврамов, които авторът сам разнася по къщите.
В различни времена той е кмет на Копривлен, председател на читалището, секретар на общинския съвет... В години и десетилетия, когато цяла една България не знае накъде да поеме, да надигнеш глас в защита на Съветския съюз, на Русия, та дори на един Сталин, си е чиста, меко казано, лудост. Но бай Петър има своите железни аргументи. "Победата на Съветския съюз над нацистка Германия бе спечелена благодарение на социалистическата икономика, съветския обществен строй, дружбата между съветските народи, ръководната роля на комунистическата партия и факта, че начело на партията и на държавата стоеше човек, превърнал се в символ на победата - Сталин. Зная, че в днешно време споменаването на това име предизвиква анатема, но нека не се правим по-умни от историческите факти!"
Книгата на Петър Аврамов "Втората световна война в моите спомени" може да се приеме и като не съвсем навременна. Или пък съвсем навременна. "Изтече толкова много време от онези дни - почти колкото един човешки живот. А аз не съм преставал да мисля и да се интересувам от този огромен военен конфликт...", споделя още в началото авторът.