Македонци в Албания искат забрана на "Българска памет"
/ брой: 24
Нова Македония
Няколко македонски сдружения и организации от Албания изнесоха, че има силен натиск от български държавни институции и частни фондации, целящ македонците да се декларират като българи. В този контекст дейността на фондация "Българска памет" на Милен Врабевски сред македонците в Република Албания се оценява от македонските организации като опит за денационализация.
Македонският алианс за европейска интеграция (МАЕИ), представляващ македонците в Република Албания, отправи искане до албанския министър-председател Еди Рама, в което настоява: Албания да забрани фондация "Българска памет", защото
София асимилира македонците в Албания и създава несъществуваща българска общност
Фондация "Българска памет" и нейният председател Милен Врабевски, подпомагана от български структури, корумпират албански чиновници чрез дарения, за да асимилират македонците в Албания, четем в писмото на МАЕИ.
Самата фондация се хвали, че има основна заслуга за признаването на българското малцинство в Албания през 2017 г. През годините тази фондация създаде мрежа в Албания, прониквайки в различни институции, за да прокара своята програма за асимилация на македонската общност. Тази мрежа, финансирана от фондация "Българска памет", участва и в бизнеса с български паспорти в Албания.
Местните власти в няколко албански общини масово издават незаконни удостоверения за български произход за албански граждани, кандидатстващи за български паспорт, с една цел -
ползване на привилегии от ЕС
"Българска памет" повлия и на последното преброяване на населението в Албания, инсталирайки преброители в районите с македонско малцинство. Чрез натиск, заплахи и подкупи албански граждани се принуждават да се декларират като българи.
Васил Стерьовски, президент на MAEИ, заяви, че неговото писмо е адресирано до албанския президент, министерства, омбудсмана, Комисията за борба с дискриминацията и чуждите посолства в Тирана.
Коментар на ДУМА:
На 18 септември 2023 г. в Албания започна преброяване на населението и на жилищния фонд. То бе удължавано няколко пъти, защото Македонският алианс за европейска интеграция (партията на македонците в Албания, подкрепяна финансово и организационно от Скопие - бел. на ред.) не беше доволен от резултатите.
В албански медии на "македонски" език периодично се публикуват материали, фалшифициращи историческите факти и представящи българската общност в страната като "македонско малцинство".
След като и това не накара българите в Албания да се отрекат от своя произход, македонистката тактика се промени. В Тирана и Скопие започна медийна кампания срещу България, обвинена, че пряко се намесва във вътрешните работи на суверенна държава, притискайки албанските македонци да се самоопределят като българи.
В резултат на този натиск пътуващи към България албански българи избягват да минават през шосейната мрежа на Република Северна Македония и избират много по-дългия маршрут през Гърция. Причината за това е, че постоянно са тормозени от северномакедонските гранични власти, багажът им се контролира и не им се разрешава да пренасят книги на български език, въпреки че преминават транзитно.
Публикацията на скопския официоз "Нова Македония" срещу "Българска памет" е поредно свидетелство за антибългарската стратегия на Република Северна Македония, която се гради на три стълба - присвояване на българското културно-историческо наследство от Средновековието и Възраждането, отказ за вписване на българите в македонската конституция, македонизиране на българската общност в Албания.