Мъдрост и размисли в едно непубликувано интервю

От три месеца не е между нас и генерал-полковник Христо Добрев. Отиде си в началото на март. Неочаквано, без да се е залежавал, внезапно. Такава вест най-боли. И отнесе със себе си грамада неоценима и невъзвратима национална история. Без да дочака съвсем скорошния си рожден ден. Денят на Ботев, 2 юни. Ден, с който сякаш историята го бе орисала. И в който щеше да стане на 90. А толкова искаше той да дойде. Да го посрещне заедно с близките си, вкъщи. Уви!
Толкова препълнена Ритуалната зала рядко е бивала. И вкупом толкова изтъкнати и заслужили люде рядко са се накамарвали. Натежали от мъдрост и мъки. Отрупани с любов и слава, с грехове и горест. И до главата на покойния застава най-достойният. Най-близкият боен другар, емблематичният генерал-полковник Атанас Семерджиев. За да закове най-точните слова: "По волята на съдбата, без да сме се познавали като младежи, по време на антифашистката борба с ген.-полк. Христо Добрев се озовахме на една и съща барикада. Барикадата, на която бяха застанали най-светлите умове на човечеството. Бяхме обладани от хилядолетната мечта за общество на свободата, социалната справедливост и солидарността. И тази мечта, естествено, ни превърна не само в поклонници, но и в твърди и последователни борци на великата антифашистка идея..."
Без точка. Защото казаното от най-дългогодишния началник на Генералния щаб и най-големия военен интелект, за най-дългогодишния командващ и създател на Сухопътните войски, зам.-министър на народната отбрана и зам.-главнокомандващ Обединените въоръжени сили на Варшавския договор генерал-полковник Христо Добрев може да се отнесе още поне за плеяда военачалници и

строители на Българската народна армия

Сред тях са армейски генерал Добри Джуров, генерал-полковник Велко Палин, генерал-полковник Цоцо Цоцов, генерал-полковник Борис Карамфилов... (вече преселили се в по-добрия свят), генерал-полковник Атанас Семерджиев, генерал-полковник Борис Тодоров (Царя), генерал-полковник Васил Зикулов... За да се види обкръжението, средата, атмосферата, в която безспорен номер три във всички ранглисти, след министъра и началника на Генералния щаб, е командващият Сухопътните войски в продължение на 15 години ген.-полк. Христо Добрев. Да не пропуснем авторитета му сред останалите военачалници поне в Европа. Ето без кого остана България!
Ужасно несправедливи сме към скромните. Дълги години наред възприемахме роденият в с. Драгана, Ловешко, Христо Добрев Стоянов само по военните му звания и длъжности. Без да знаем и ден от младостта му. И дори без да допускаме, че той е бил най-близкият съратник на ръководителя на антифашисткото движение в Ловешко-Троянския край Христо Кърпачев. Още 19-годишен първо преминава в нелегалност, сетне става партизанин, а на 20 вече е политкомисар на новосъздадения отряд от около 70 партизани. И пак генерал Семерджиев: "За титаничните усилия на Христо Добрев и другарите му през пролетта на 1944 г. за възстановяване на отряда и проведените множество акции може дълго да се говори. В тези тежки кървави дни и нощи рамо до рамо с него върви и любимата му Янка - бъдещата му съпруга..."
Укорявам себе си персонално. И като средностатистически кадър от народната армия. Нас ни учеха на всичко. Главно - с личен пример. С всеотдайност в работата, виртуозна теоретична и практическа подготвеност, принципност и безкористност... Пълно е с примери. Сам ген. Христо Добрев написва мемоарите си, за което са му нужни две години - 1993-1995. Сетне обаче те престояват в чекмеджето цели пет лета. Авторът търси т.нар. спонсори. А е бил народен представител цели пет и дори шест мандата. Паралелно с още куп най-висши длъжности. Не по за малко. Нека сравним с днес. Който поне за година се завърти във властта така "забърсва", че му държи влага цял живот. Който желае и сам може да съпоставя. Цяло богатство е тази негова твърде невзрачна на вид мемоарка

"Непокорна младост" и послеслова й

Поне за мен и поне според мен обаче, много, много късно. Тя трябваше да бъде настолната книга на младите, особено в армията. Така със сигурност щеше да е по-справедливо към командирите ни.
Далеч съм от ранга на ген.-полк. Христо Добрев. Но от него по-прям, по-откровен, по-земен, по-сърдечен не познавам. Около 85-годишнината му го потърсих за разговор. Исках мнението и съдействието му по написването на книга за генералите от Българската народна армия (БНА). Определи ми среща и час за следващия ден. Сетне се заредиха множество срещи между нас. Разговаряхме за какво ли не. Даде ми книгата си с автограф, интересуваше се от мнението ми... Докато един ден не ми позвъни по телефона:
- Какво правиш, можеш ли да дойдеш при мен?
- Само си изпивам кафето и тръгвам, другарю генерал.
- При мен, при мен ще си пиеш кафето, тръгвай.
Е, колцина могат да се похвалят с подобна взаимност? Беше си счупил кост при падане в банята, показа ми как се възстановява. Хареса статията ми за ген. Заимов във в. ДУМА, запозна ме с Райна Заимова. Как да не скърбя дълбоко, че почина твърде рано.
В книгата си "Ракетните войски на България" ген. Димитър Тодоров разяснява, че в стремежа БНА да има заблаговременно създадено и подготвено фронтово командване през 1963-1964 г. е формирано Главно управление за подготовка на войските, начело с ген. Иван Врачев. Посочени са и имената на останалите от управлението, както и задачите му. И тъкмо показва целесъобразността от съществуването му, на следващата година то е закрито. Никой не знае и не подозира причините. А ген. Добрев ми "светва":
- Връх в него взеха хората на Горуня!
И едва след почти 10 години, "през втората половина на 1973 г., след продължителни дискусии и въпреки възраженията на ГЩ", е решено да бъде създадено превърналото се сетне в

емблема на БНА

Командване на Сухопътните войски, оглавено от Христо Добрев. Това със сигурност е върхът. И за БНА, и за генерала. Тук се събира ново съзвездие от ярки военачалници - Тенчо Папазов, Станчо Митев, Цаньо Бакалов, Стойне Котев, Съйко Маринов, Симеон Симеонов... Под вещото ръководство на ген. Христо Добрев. След като вече е бил помощник-командир на дружина, политически инструктор в щаб на дивизия и армия, завършил е и най-престижните военни академии на Съветската армия - "Фрунзе" и "Ворошилов", и всеотдайно е участвал в изграждането на БНА като зам.-началник и началник на Оперативното управление на ГЩ и началник на щаба на Втора армия. От края на 1968 г. ген.-полк. Добрев вече е заместник-министър на народната отбрана и командващ войските на ПВО и ВВС. Трудно е дори само да се изреди. Ще го разберат ли лаиците, непосветените, недоверчивите, новоориентиращите се...
Каквото и да сторят, остава за тяхна сметка. Иска се интелект, не интуиция. Важното е, че генералът ги разбра. И не се съгласи. След като 15 години бе ръководил и утвърждавал Сухопътните войски, само за една година - 1990-а, става началник на ГЩ, но напуска по свое желание длъжността. И слага край на 45-годишната си бляскава военна кариера. Като остава в историята като най-утвърденият дяснофлангови. И още веднъж легендата ген. Семерджиев: "Ще добавя, че ген.-полк. Христо Добрев достойно извървя своя път на български патриот. И съхрани вярата си в социалната идея. Не търпеше лъжата, измамата и лицемерието. Наред с армейски ген. Добри Джуров, командващите видовете въоръжени сили и онези, които съградиха значителния военен потенциал на страната, ще остане като

Един от най-големите военачалници на България

Като генерала от пехотата Иван Фичев и ген.-полк. Хр. Добрев е известен и като военен теоретик. Още през 70-те години излиза книгата му "За съвременната война и бойната готовност". Но не парадираше. И въпреки всичко успях да го убедя за едно интервю. Пак бе около 85-годишнината му. По средата на пътя към редакцията обаче ми звънна. "Няма да го даваш." Защо, др. генерал, много е хубаво." "В нашия край казват: голям облак - малко дъжд!" И не го дадох. Изкушавам се тук да цитирам само няколко щриха:
"Не може едни и същи хора винаги да са начело на партията. Когато времената и политиката се променят, ще се сменят и кадрите... Нашето време отмина. И аз не бих искал сега да откривам фронт на моята партия. Ние своето дадохме и смятам, нелошо..."
"В създалата се ситуация след падането на Берлинската стена, след настъпилата дълбока промяна в СССР, Полша, Унгария... влизането ни в НАТО, като важно условие за приемането ни в ЕС, бе неизбежно. България не можеше да остане изолиран остров сред натовските държави."
"Професионалната армия има своите предимства. Но тя не дава възможност за развръщане на масова армия. Казармата бе школа за възмъжаване и патриотизъм. И този недъг ще се почувства в цялата му сила тепърва."
"Военните ни мисии показват нашата солидарност с антитероризма. Те не решават съдбата на Ирак, нито постигането на целите на САЩ."
Едно непубликувано интервю, толкова мъдрост и... размисли!