Камилски кервани, пясъчни далнини, хванати миражи... в арабески

Какво работят съпругите на българските дипломати? А те не са малко. Работят най-трудното. Нищо. Най-много да си убиват времето с пазаруване. Но го правят качествено. Нали имат много време. Май забравихме онази шеговита истина: "Нямам много време, за да ти напиша кратко писмо." Многословието ни залива. И става пустословие. При остър дефицит на време. Което никого не оправдава.
Авторката на тези "Арабески" (изд. "Пропелер"), която преди е била Лидия Вацева, се оказа само за мен непозната. А ето че тази загуба за двамата става победа, пак за двамата. За нея са изричали и писали ласкави думи мастити познавачи на писаното слово като Драгомир Шопов, Карол Николов, Петко Тотев, Велин Георгиев, Марин Кадиев... Не защото е майка на служебния министър-председател и дипломат от кариерата Марин Райков и съпруга на друг дългогодишен дипломат. А защото "пише божествено и книгите й са божествени". Това пък е определение на полк. Георги Георгиев, най-добрият познавач на българската проза, бивш началник на Военното издателство. И няма начин читателите да не се съгласят, само пет страници ако прочетат. Такава е мисията на книгата - да предизвиква наслада. Което пък го прави авторът. Както Лидия Николова в нейните "Арабески".
Вижте само: "С тъга си тръгнах от Арабия. Тя ме обгори със синия пламък на небето си. Обрули ме с пясъчните виелици на просторите си. Напои ме с лазура на кроткия си залив. Ще спра ли да копнея по мекия блясък на нейните бисери и по сатанинската хубост на отвесните й масиви?" Така, и още по-"мънистено" е нанизано по всичките над 300 страници. Преливаща хубост и доброта! Само душа да имаш, да я пълниш. А хубостта, добротата зове, както би казал поетът полк. Евстати Бурнаски.
Какво всъщност знаем ние за "Майка Арабия", както ласкаво я нарича Лидия Николова? Аз лично - почти нищо. Преди да взема в ръце тези "Арабески". А там още има многоженство. Много пясък, много слънчева жар, много петрол, много минало, още по-много бъдеще... Тук милиони мюсюлмани още бият път до Мека и стават хаджии, срещу добро възнаграждение мъже си отстъпват държанки... Невероятно е навлизането на авторката в душевността на бедуините, новите банкери, средните търговци, жените, обвити в своите абаи... За камилските кервани и за "хванатия мираж Кувейт" разказът й е толкова лек, сякаш става дума за нашето Шопско!
На това му се казва: "Случи се". Щастлива, полезна, великолепна случка. Защото е могло "Майка Арабия" и журналистката от София Лидия Николова просто да се разминат. От което щяха да са ощетени и читателите, и арабите. Откъде щяхме да знаем, че огромният Персийски залив е още "Долното море", а "Горното" е Средиземното. И да се наслаждаваме на великолепните есенца "Хванат мираж" (това е Кувейт - б.а.), "Домашни води" (това пък е за Персийския залив), "Родени от вятъра", "Вечност от секунди", "Ритъм на кози тъпани"... Все по две-три странички. И пълни с философски истини.
Със сърцето си е писала Лидия Николова. Ето пак: "Преживявам отново пътуванията си из Арабия... Отнасям я цялата в паметта си, заедно със случките и хората, за които, струва ми се, не ще се уморя да разказвам..." А ние с радост ще четем!