Как я караш, кмете?

Свят широк, кметове много. На Москва - Юрий Лужков, на Париж - Жак Ширак, на Ню Йорк - Блумбърг, на София - Бойко Борисов... На Копривлен - Тодор Илиев Гърнев. Действителен - от 1974 до 1987 г. И в запаса почетен, почитан и пожизнен - до ден-днешен. Де кого срещне, всеки бърза да го поздрави: "Добра среща, кмете", да полюбопитства: "Как я караш, кмете?", да го укори: "Не подминавай портата ми, кмете"... Все кметът им е в устата на копривленци.
А той скромно се мръщи, вътрешно се радва и загрижен подпитва: "Как е, върви ли?", или: "Ти коя беше?" "От Копривлен си, нали?", разпознава "пилците" си, дори когато е в Садово или Хаджидимово. Пръснали са се навсякъде, поотраснали са, поостарели са, променили са се. Като него. Ех, кмете, кмете! Защо копривленци днешния и вчерашния си кмет не знаят, а теб не те забравят? Пък и как да го знаят днешния. Като очите му не виждат. И какво ли добро за Копривлен са сторили! Освен общински имоти да разпродават. И по-далеч от Копривлен да се разкатават.
Само на 100 години е родното ми село Копривлен, кротнало се в скута на Пирин, в пазвата на Места, на пътя за Драма. Първите му обитатели, нашите бащи и дядовци, разпрягат воловете, свалят дисагите в опразнените от бягащите турци подобия на къщи след Междусъюзническата война през 1913 г. Само да са по-близо до родните места - Възем, Старчище, Горно и Долно Броди, Зърнево... От 17 селища бежанци се стичат в Копривлен. Учителят Иван Шиндов обяснява в изследванията си, че името Копривлен не идва от коприва, а от "коприк" - каменисто, обрасло с бурени място. И още от "коприв" - със значение на склон, дол, скат. Точно там, в местността между Усойката и Припека, в дола, са и първите следи от древното селище.

Училище за кметове няма, има ген

Безброй пъти съм питал и разпитвал какви са задълженията на един кмет, къде са записани. И свестен отговор не съм чувал. Ала не един и двама познавам и съм ги "сканирал". Та си имам своя скала за оценка. И убедено твърдя, че кметът на Копривлен в продължение на почти петнадесет години - Тодор Гърнев, е утвърдена, запазена, призната марка. Класика и образец! Имащият "само основно" Тодор Гърнев направи приятели на Копривлен такива видни и авторитетни военачалници като генерал Георги Ямаков и генерал Борис Карамфилов, цялото с. Мухово, родното място на загиналия в Копривлен командир на Пета парашутна чета Йордан Кискинов. Всеки приятел на кмета бе длъжен да помага на Копривлен. Мен ме намери зад дебелите колони на Военното издателство. И ме "строи" като старшина млад войник: "Ще направиш значка на Копривлен". И художници издирих, и Монетния двор намерих... Стана хубава значка. А Тодор Гърнев пак ме емна: "Ще направиш медальон за новородените, ще ги връчваме с кръщелното!"

Гърневиада

За своите 100 години Копривлен е имало 25 кметове. Сред тях Тодор Илиев Гърнев е 21-вият по ред. Почти четвърт век Тодор Гърнев е под стряхата на общината. И първият кмет след Девети е Гърнев, това е чичо му Симеон Гърнев, който за малко е кмет и през 1932 г. Ето как в Копривлен се оформя цяла "Гърневиада". И една стотна от стореното по времето на кмета Тодор Гърнев не ще можем тук дори да маркираме. Но е нужно, задължително е да се казва, да се разказва, да се знае, да се помни и да не се злоупотребява. Защото е дело на копривленци. През годините, отричани от вчерашни нагаждачи и днешни угодничари, може да е имало и грешки. Но нямаше експлоатация, нямаше безработица, нямаше гладни, нямаше дрога, нямаше неграмотност... Копривлен се преобрази. Село с асфалтирани улици, с мраморен площад, с водоснабдяване и канализация далеч преди много софийски села, със стадион, търговски дом, цех за УКВ-радиостанции с 350 работници, цех за обработка на мрамор... Най му е на сърцето на кмета обаче Младежкият дом, за който много съществена помощ оказва бъдещият голям гоцеделчевец Николай Добрев. А днес в центъра на Копривлен стои празна огромната сграда на Дома за пенсионери. Като напомня за едни други времена. И присъда за днешно безхаберие!

Земляческата среща на столетието

Не са малко и духовните върхове през кметуването на Тодор Гърнев. Върхът на духовността в онези трудови, напрегнати и плодовити години обаче безспорно е земляческата среща на копривленци през 1984 г. Поводът е 40 години от Девети. Причината - да дойдат и да видят пръсналите се по света родени и свързани с Копривлен подновеното си родно място. И дните 14, 15 и 16 септември стават новият Великден. Събират се отдавна разделени, напуснали, преместили се. Три дена на радост, на прегръдки, на спомени и дори сълзи и плач! И тази среща е с главната заслуга на кмета Тодор Гърнев. Последните двама негови колеги не можаха дори столетието от заселването на първите копривленци през есента на 1913 г. да отбележат както подобава. Бащите и дедите си да почетат. Могат да се позоват и на демократичните промени. Толкова по-зле. И въпреки това, сега трябваше кмет да е Тодор Гърнев. Защото датата заслужава паметник. А още може грешката да бъде поправена.
Честита 80-годишнина, кмете!