Позиция
Изчезналата "Катюша"
Безценни исторически експонати липсват в Националния военноисторически музей
/ брой: 101
Преди празник хората се подготвят. Премитат дворовете, варосват дуварите, дигат чергите, застилат килимите... И колкото е по-голям празникът, толкова по-голяма е шетнята. А може би тръпката е повече в подготовката, в очакването... Празникът идва и отминава, остава стореното и споменът!
Познават българската душевност и в Националния ни военноисторически музей. Яко са се подготвили за 70-годишнината от Деня на победата над фашизма. Премели са просторния си двор до блясък. Е, малко особено изглеждат оръдейни дула без колела, оръдия без лафети... Но това са си нашенски мурафети. И няма начин погледите да не привлекат още от входа походните кухни - 300 литра, 500 литра, съвсем съвременни, родно производство. Да видят посетителите, че военната ни промишленост е жива. Нали и кухнята воюва. А баш в центъра се кокорчи едно "Торнадо". Да се вижда и знае, че сме в НАТО и Америка ни е приятел.
А ето и върха, черешката на тортата - тя е в северния ъгъл. Не се смущавайте, ако от пръв поглед ви се стори заблуждаващо. Точно в това е необикновеното. На това сега излъскано, затревено, белосано, варосано, избърсано от прах място до неотдавна бяха захвърлени като ненужни и неприятни... славните съветски реактивни гранатомети с легендарното и песенно име "Катюша". Беше си грозна гледка. Можеше да се очаква, че един ден, празничен ден, тези исторически бойни машини, белязали връх в световната военна техника, всявали ужас сред врага, да бъдат приведени в наистина музеен и приличен вид.
Уви. В милата ни България няма нещо, което нашего брата да не може да провали. Нали музеите по света за това се създават - да съхраняват, да показват на посетителите историята, развитието, успехите. Свои и чужди, приятелски и вражи, близки и презокеански... И няма никога да има пари, щом няма акъл за два гроша.
Сигурно уредниците са решили, че никой няма да забележи. Пък и да забележи - какво ще стори? Цяла държава, цяла армия бяха пропилени, та едни "катюши" ли ще се опрат някому? И все пак редно е да се знае кой изхвърли от музея десетките експонати. Там бяха двата вида реактивни системи за залпов огън - на релси и на тръби. Там бяха полевите радиоколи, подвижните агитационни пунктове... Все техника от войната, завършила преди 70 години. Никак не ми се ще да вярвам, че на везните за това решение угоднически е надделяло "съображението", че тази техника от най-страшната война е принадлежала на СССР - страната, която победи нацизма, но днес е, меко казано, недолюбвана от САЩ и ЕС. Зам.-директорката на музея твърди, че й искали милиони за ремонта. Аз пък мисля, че пет души дърводелци, пет кубика дървен материал, един тенекеджия и един бояджия щяха да измият, да спасят всички шефове от този позор. Така или иначе, едва ли ще научим истината и виновниците. Имам честта, господа!