Срещи
ИРИНА ПЪРВАНОВА-РАШИ: ИЗКУСТВОТО Е СПОДЕЛЯНЕ
Ако искаме да имаме по-добро бъдеще за България, трябва задържим младите хора и те да родят децата си тук, казва известната актриса и музикантка
/ брой: 68
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ИРИНА ПЪРВАНОВА е родена в София. Някои я помнят с псевдонима й Раши - като жизнерадостната водеща на веселото предаване "Без думи" по БТВ, други може би са я гледали на театралната сцена, трети са я слушали в камерни концерти или като арфистка във водещи български симфонични оркестри. Учениците й изпитват нейната строгост, но и вниманието и загрижеността, с които ги учи и възпитава. И може би само най-близките й хора знаят колко грижовна и всеотдайна майка е. А днес предстои среща на читателите на ДУМА с откровената и остроумна събеседничка Ирина Първанова.
- Най-новата Ви роля е в "Милионерът" от Йордан Йовков, чиято премиера се състоя на 23.03.23 г. в Сатиричния театър. Написана преди около 100 години, тази комедия никога няма да загуби своята актуалност, защото във всички времена има хора, на които е присъщ стремежът към власт и пари.
- Един творец, за да остане във времето, трябва да вълнува с теми, които са непреходни и валидни за всяко следващо поколение. Жаждата за пари и богатство, която е производна на жаждата за власт, е много присъща на човека и не един автор я е описал или вплел в произведенията си. В "Милионерът" се събрахме много пъстър екип от актьори - Силвия Лулчева, Константин Икономов, Добрина Гецова, Теодор Елмазов, Стефания Кочева, Димитър Баненкин и още няколко талантливи актьори от трупата на Сатиричния театър, ръководени от прекрасния Николай Урумов - тук в качеството си на режисьор. Спектакълът е нашият прочит на пиесата на Йовков, показваме как ние виждаме и разбираме персонажите от пиесата му. В основата е идеята, че ако има как, всеки би искал да стане милионер, всеки родител има желанието да уреди детето си по най-добрия начин и всеки опитва, кой както може, да е пред другите.
- Какви са посланията, които отправяте с днешния прочит на творбата?
- Че колкото и да се борим, и да искаме чрез парите да постигнем щастието, в крайна сметка то като че ли не е там.
- Как се работи с Николай Урумов?
- С него имам предишен опит като актьор и партньор на сцената в "Името", пак в Сатиричния театър, режисьор беше Здравко Митков, представлението взе "Икар 2017" за най-добър спектакъл.
Николай Урумов е изключително талантлив човек, чак те обхваща творческа завист как е толкова рефлективен, винаги органичен, интересен и неповторим. Разбира се, е голямо удоволствие да се работи с него и като актьор, и като режисьор. Когато иска нещо да направиш, става и го изиграва, в същото време дава свобода и оставя всеки актьор сам да намери и открие нещо свое. Надявам се животът пак да ме събере да работя с него и да правим театър заедно.
- Завършили сте Националната музикална академия и след това НАТФИЗ. Не можахте да изберете кое от двете изкуства желаете повече - затова ли?
- Често казват, че животът е пътуване, извървяваш един път и учиш различни уроци, явно моят урок е да се уча да се изразявам на сцената, независимо чрез кое изкуство. Първото ми изразно средство беше танцът - най-голяма ми любов, но така и не продължих към балетно училище, отказаха ме заради дюстабан. По това време вече свирех на пиано и тъй като всички учители казваха, че съм много музикална, някак плавно и естествено пътят ми на сцената премина от балета към музиката. Поради две последователни счупвания на лявата ми ръка, изпуснах изпитите за пиано, но по-късно ме приеха специалност "Арфа". С арфата бях много щастлива през всички ученически години, но след като завърших Музикалната академия, вече нямаше къде и на какво да свиря. Арфата е доста скъп музикален инструмент, а семейството ми нямаше възможност да закупи и така липсата на личен инструмент ме накара да помисля дали не бих могла да сменя изразното средство още веднъж.
Кандидатствах, приеха ме в НАТФИЗ, в класа на Снежина Танковска и така пътят ми на сцената от музика премина в театър. Това, което ме плени в театъра, е споделянето, екипността - във всяка пиеса си с различна група колеги, всеки път е ново изживяване, вдъхновяващо, зареждащо и обогатяващо. Учиш се от всеки колега, от всеки режисьор, от всеки текст и това никога не свършва.
- Театърът Ви завладява, а какво се случва с арфата през това време?
- Когато избрах да се занимавам с театър, спрях да свиря на арфа и не мислех, че някога отново ще се докосна до струни. Беше приключена тема за мен. Завърших НАТФИЗ, започнах да снимам телевизионното предаване "Без думи", дебютирах в "Госпожица Бон Шанс" в Сатирата, играех в "Римска баня", имах и други пътуващи представления в частни театри, пеех в църковен хор, водех радиопредаване по Радио Фреш и от толкова разнообразни ангажименти, да си призная, не ми е липсвала арфата.
Но, както при повечето артисти на свободна практика, периодите на ангажираност се редуват и с такива с по-слаба заетост, особено след период на майчинство. Така след раждането на първия ми син търсех начини отново да се върна в кипежа на творческия живот. Същинското ми връщане към музиката започна по време на майсторските класове по арфа на Сузана Клинчарова, която ги провеждаше в НБУ и НМУ "Л. Пипков". Случи се така, че получих покана да заместя заминала студентка в заключителния концерт, така да се каже, да спася положението, но всъщност Сузана Клинчарова и Кохар Андонян спасиха арфистката в мен, върнаха я след почти 10 години пауза и ето, тя свири и до днес, за което винаги ще съм им благодарна. Оттогава до ден днешен наистина не съм спирала да свиря, дори сбъднах една моя съкровена мечта - от около година си имам своя лична арфа.
- Споделяли сте, че с голяма радост свирите със Симфониета Видин.
- Да, така е. Един приятел твърдеше колко било полезно и развиващо, както казват и американците, да излизаш от зоната си на комфорт, а това, което беше най-страшно за мен, бе свиренето в оркестър. Винаги отказвах, в случай че от някой оркестър ме потърсят, до един ден, в който събрах смелост и казах "да". Казах го на Симфониета Видин, случайно или не, може пък точно те са ми били късметът. Приеха ме изключително топло, обичам да свиря с тях и там се чувствам като у дома си.
- Симфониета Видин е един от най-жизнените и активни творчески състави извън София. Как го постигат?
- Трябва да попитате директора Мирослав Кръстев. Оцеляването на тези състави никак не е лесно в днешни дни, но ето, че има как. Добрият пример е не само във Видин, в Симфониета Враца също много добре се развиват нещата - наскоро свирих и с тях. Имат немалка част попълнения с инструменталисти от целия свят, млади, усмихнати, талантливи. На репетициите се говори на английски език и някак почувствах, че свиря в някой световен оркестър, а не в оркестър от малък български град. Това, което ме изпълва с надежда, е, че щом чужденец е избрал да се развива в нашата страна, намира какво да му харесва тук, то и ние може да си заобичаме родината и да решим да останем и да я развиваме чрез труда си. Ако има как да си запазим младите хора да останат по родните места, и за две Симфониети ще има работа във Видин, не за една.
- С две деца под едната мишница и с няколко дини под другата - сигурно сте много организиран човек, за да успявате във всичко.
- За това мога да благодаря на музиката. Тя ме научи на дисциплина и на трудолюбие. Смятам, че е много полезно за всяко дете да се занимава с някое изкуство, особено с музика. Днес самата аз преподавам на деца арфа и пиано и ги уча, че както се справяш с трудностите в музикалното произведение чрез труд, така един ден ще се справяш и с трудностите в живота, ще бъдеш упорит, търпелив и няма да се отказваш лесно.
- А почивате ли понякога?
- Открих в годините, че най-много съм щастлива да мечтая за почивката. Дойде ли самата почивка, не й се наслаждавам, самата аз не се харесвам бездействена, не съм себе си, предпочитам да тичам, да бързам за някъде, да мисля за поредния си проект. Иначе, разбира се, отдъхвам и се презареждам в прекарано време с децата навън в разходки или у дома с игри.
- Пандемията как Ви се отрази?
- Благодарение на пандемията моят живот имаше и положителен оттенък - когато ни "затвориха" в къщи, аз също се озовах у дома. Така имах повече време за децата и възможност да обърна внимание на уроците им, най-вече на по-големия ми син. Занимавах се с него всекидневно в трудните за повечето деца пети и шести клас, стягах го малко повече, запълвах доколкото мога пропуските му в образованието и ето днес мога да кажа, че в седми клас е напълно самостоятелен ученик, подготвящ се сам за НВО, дори нямам представа какви домашни пише. Това беше ползата от вредата, както се казва.
- Като квалифициран музикален педагог преподавате на деца уроци по пиано и арфа. Как им влияе досегът с музиката?
- Най-голямата слабост на днешното поколение деца е, че са свикнали от телефони и таблети с едно натискане веднага да виждат резултат. Искам да ги науча, че в музиката и в живота не става всичко веднага, а трябва да полагаш всекидневен труд. Второто важно нещо е да не се предаваш при първата трудност. Някои деца бързо се отказват от занимания с музика, именно защото не виждат веднага резултата. Често се гневят, обезсърчават или просто разсейват. Тук на помощ ми идва актьорското майсторство. Към всяко дете имам различен подход и когато трябва - влизам в роли. И виждам, че има ефект, въвличам ги в процеса на работа, радвам се, че съм разбрана и преподаването придобива смисъл.
- Наскоро се състояха поредните избори - гласувате ли?
- По принцип - да, винаги гласувам. Всеки трябва да изрази своята гражданска позиция. Политиците ни не са особено вдъхновяващи, но това е, с което разполагаме, тези хора се канят да ни управляват и дано намерят общ език помежду си, за да върви държавата напред.
- Какво смятате, че трябва да се направи, например, за преодоляването на демографската криза, за която от години се говори?
- Мисля, че този демографски проблем е комплексен, не е само икономически. Първото, което често е пречка, е липсата на вярата в партньора, в семейството като институция, като че ли все повече хора предпочитат да се разделят, дори да са сами, отколкото да се борят да запазят отношенията си и да останат във връзка. Да се отглеждат деца не е лесно и са нужни немалко средства на едно семейство, за да покрие разходите си. Но не смятам, че само финансова стимулация е нужна, за да се раждат повече деца. Сигурно и вие виждате, че има много хора, които отлагат да станат родители, а не им липсват пари. Така че по-сериозният проблем за мен е кризата в отношенията в днешните връзки. Колкото по-лесно ни стана да се запознаваме с нови хора, чрез интернет и новите технологии, толкова по-неподготвени се оказахме да изграждаме отношения помежду си.
И, разбира се, за да преодолеем демографската криза, най-основното е да задържим в България младите хора и те да родят децата си тук, а не някъде по света. Главното е да повярват, че има смисъл да останат, че ако останат тук да работят, трудът им ще допринесе за развитието на България. А ролята на политиците е да създадат такива условия, че хората наистина да работят и живеят добре, да имат усещане, че има държава, която се грижи за благополучието на народа си.
- Вас кое Ви е съхранило?
- Не знам кое ме съхранило, може би любовта към публиката, да я гледам и усещам от сцената. Това ме държи, зарежда и съхранява като творец именно в България. Имала съм възможност да емигрирам в чужбина, имах предложение да свиря в арабска страна - всичко беше като в приказка. Но моето място е на сцената, там се усещам истински щастлива и нищо не може да замести това.
В трупата на Сатиричния театър съм, сред изключително талантливи и сърдечни колеги, работим с желание и любов към театъра и дай Боже да съм жива и здрава още дълги години, и заедно с тях да радвам публиката от сцената.
Каня всички, които проявяват интерес, да дойдат да гледат представленията на Сатиричния театър, уникални са. А мен могат да видят, освен в "Милионерът", още във "Влюбеният Шекспир", в "Сатирично кабаре", в "Криворазбраната цивилизация".
Любителите на музиката и любопитните към изкуството на арфата каня на 10 април в камерна зала "България" от 19 ч. на заключителния концерт на поредния, вече XII майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова - "Романтичната арфа", в който ще участвам заедно с нея, с Весела Тричкова, арфистката от Софийската филхармония, и най-изявените ученици от майсторския клас.
Заповядайте, не можем без Вас, нашата публика! Изкуството е споделяне!