Българите трябва да свикнат с по-екологичен начин на живот

Иво Делин е роден в София. На 30 години е. Работи в IT сектора и създава уеб страници. Член е на управителния съвет и оглавява сдружението "Велоеволюция" от 2010 г.

ЦИТАТИ
"И след 20 години колелото ще е част от живота ми"
"Велосипедът дава свобода, за мен колоезденето е начин на живот"

- Името на организацията, която оглавяваш, е "Велоеволюция". Защо точно еволюция?
- Организацията е създадена официално през 2007 г. Около година по-рано няколко млади хора решават, че е нужно да има сдружение, което да се занимава активно с проблемите на градското колоездене. Името възниква спонтанно. Идеята е да еволюираме до по-екологичен транспорт и да се върнем назад, оттам, откъдето сме тръгнали. Да видим, че си заслужава, че свободата на придвижване е важна в натоварена градска среда. В организацията активните хора са предимно млади - между 25 и 35 годишни. Но ни подкрепят хора от всички възрасти.
- Какви инициативи организирате?
- Основната ни постоянна кампания е да популяризираме велосипеда като транспорт. Има и мероприятия, които се повтарят всяка година - майското велошествие, което насърчава ходенето на работа с колело, и септемврийското шествие, което отбелязва европейската седмица на мобилността и деня без автомобили. Имаме и единични акции по актуални теми или се включваме в инициативи на други организации, които подкрепят велосипедизма като спорт и транспорт. 
- Какво ти дава придвижването с велосипед?
- Първо, това е свободата да отида, където, когато и както поискам. Не се влияя почти никак от задръстванията, които тормозят столичани. Дори от финансова гледна точка е доста по-изгодно, евтино е и е бързо. Велосипедизмът може да се разгледа и като полезен спортен режим, който спомага за по-активния начин на живот. Предотвратяват се сериозните за нашето време здравословни проблеми, идващи от затлъстяването например.
- А какви са ограниченията на този вид транспорт?
- За повечето хора това е по-некомфортен начин за придвижване. Да, когато е дъждовно, не е най-приятното нещо, но не е и невъзможно. Другото притеснение за хората е изпотяването, особено ако ходят с колело на работа. За мен това е пречка, която се преодолява с правилно темпо и ритъм на каране. През зимата е нужно само да си по-топло облечен. Направил съм си собствено проучване, което показва, че с каквито и обувки да съм, се пързалям много повече по тротоарите, отколкото с колелото.
- За теб това по-скоро хоби ли е или начин на живот?
- По-скоро е начин на живот. Свикнах с колелото, след като пробвах различни начини за стигане до работното ми място. Така свалих дойно и тройно времето за пътуване. Преди това поне два часа на ден ми минаваха в път. Отделно е изнервянето, топлината и неудобството в препълнения градски транспорт.
- Кога за първи път път се качи на колело?
- Като всяко друго момче от много малък започнах да се уча да карам велосипед. Помня, че в началото имах голям проблем с подкарването на две гуми, трудно се научих да пазя равновесие. Доста хора ми помагаха, но в един момент спрях да падам и досега съм така. След училището и след университета разбрах, че това може да стане начин на живот. Преди 10-12 години ми откраднаха колелото, започнах работа и един ден спонтанно си взех велосипед. Реших да видя дали мога успешно да отида до работното си място, което беше на около 10 километра. Като стигнах, разбрах, че това всъщност не е голямо разстояние за един велосипедист. Реално тези километри се изминават с 30 минути нормално каране, което съответства на усилията при половин часово ходене пеш. С течение на времето темпото се вдига, свиква се и с уличния трафик.
- Опитваш ли се да убеждаваш приятелите си да се качват на колело по-често?
- Да, доста хора съм убедил, доста не мога. За някои това е нещо непосилно и невъзможно, смятат, че повече от 2-3 километра каране е безумие. На тях постоянно им давам пример, че това може да се случи, стига да имат желание.
- Как може да се стимулират българите да станат по-зелени, по-екологични?
- Най-лесният мотив е финансовият. Когато ги ударят по джоба, българите стават по-смели. Това е универсално и за целия свят. Очаква се през следващите години екологичният начин на живот да се налага все повече. Цената на горивата и автомобилите принуждава всички да се насочат към алтернативни начини за придвижване. Освен това страната ни трябва да покрие норми пред Европейския съюз, които предвиждат до 10-тина години 50 на сто от придвижването в градовете да  стане по-екологично. Това значи българите да ползват електромобили, електромотопеди и велосипеди. В това отношение в момента сме на последно място в Евросъюза и ще ни донесе доста проблеми и в същото време ще ни накара бързо да свикнем с еко начина на живот.
- За много хора придвижването с велосипед особено в големите градове е екстремно преживявавене. Доколко безопасен е този транспорт?
- Не е най-безопасния транспорт, но повече хора и по-точно шофьори не осъзнават, че автомобилът е по-опасен от колелото. Колкото повече велосипедисти има на пътя, толкова по-малко ще са произшествията. Шофьорите ще свикнат с гледката от повече хора на колело на пътя и ще знаят как по-адекватно да реагират. Има меки и твърди мерки за безопасност на велосипедистите на пътя. Меките обхващат ограниченията на всички участници в трафика. Те включват намаляване на скоростта до 30 км в час за колите в участъци, за които се знае, че има много велосипедисти. Така се изравнява скоростта между двата вида транспорт и се намалява рискът за произшествия. По-сериозните мерки, които се налагат, са инфраструктурните промени като изграждане на велоалеи и реконструкции на градската среда.
- Какво отношение виждаш към велосипедистите от страна на хората, които не използват колела?
- При шофьорите то е силно негативно. Повечето от тях се дразнят, че ние сме на пътя, и смятат, че им пречим. А това не е вярно. Ако аз съм с голяма кола, ще им преча много повече в задръстването, отколкото като съм на колело и съм независим. Повечето шофьори не уважават предимството към велосипедистите, смятат, че нямаме никакви права на пътя и често това води до произшествия с наранявания най-вече за колоездачите. По българските пътища важат повече законите на джунглата и който е с по-тежко возило, е с по-голямо предимство. Има световно известни правила как да караме велосипед в градска среда и те важат за всяка държава.
- Това ли е начинът на придвижване на бъдещето?
- Силно се доближава до него. Не изцяло естествено, винаги ще има хора, които искат и имат нужда от друг вид превоз. Вижда се, че по света може да се случи, въпрос е на време и желание.
- След 10 години пак ли се виждаш на колело?
- Не знам накъде ще ме тласне животът, но със сигурност колелото ще е част от него. Надявам се, че и след 10 и след 20 години пак ще го използвам.