Времето пак зимни приказки ни заразказва

Сутрешните мъгли, кратките слънчеви проблясъци в късия ден ме връщат в зимите на село, където в чистите снежни преспи се е скрило моето детство. Не, не съм имала щастието да се родя и да расна в омаята на селската тишина, но гостуванията ни, на мене и на брат ми, при любимата ни леля Магдалина и калеко Михал, ни дадоха много от радостта на селските деца. И днес аз се чудя: сънувам ли с отворени очи или пред мене се върти филмовата лента на безгрижните ни дни в "шареното село" - така брат ми наричаше Дълго поле, защото къщите там бяха разноцветно боядисани. Той беше особено силно привързан към това село, защото беше негово родно място, а и леля и калеко си го имаха като свой роден син. Когато порасна, стана студент по медицина, но намираше време да отиде в селото, да си припомни детските дни. А когато колеха прасето, леля и калеко го канеха - да помага при разфасоването му. Нали ще става доктор, ще трябва да се учи да реже!
Как ми се иска и днес да полетя с малка шейна по заледените стръмнини на близкия до лелини баир! За нас, децата, там беше бялото ни царство! Спускахме се с малките дървени шейни, пищяхме от радост и душите ни летяха! А после - уморени, мокри, но щастливи, тичахме към къщи, където печките бумтяха, пръскаха благодатна топлина. Там ни чакаха големи порязаници хляб, намазани с масло и поръсени със сол и червен пипер. Пиехме топъл чай, заспивахме бързо и сънувахме ледени царства и снежни господарства.
Станала съм и аз вече баба, но не съм преставала да се гуша в топлите си детски спомени. Усещам тяхната топлина. Тя обгръща с нежност и мекота душата ми, припомня ми зимните вечери около зачервената печка. Помня как захласнато слушахме дългите приказки на мама, хрупахме от сладостите, които леля ни е поднесла: печени ябълки и дюли, варена царевица, орехови ядки, крехки пуканки.
Това бяха зимите на нашето доволство. С много обич, с много грижовност за светлината на детските ни души ни отглеждаха преди. Нямаше телевизия, нямаше компютри, но пък запомнихме близките си с тяхното веселие, с техните шеги, песни и приказки.
Млади майки и бащи, не лишавайте децата си от вашата топлота в общуването! Тези крехки сърчица чакат вие да им попеете, вие да им разкажете за своето детство, вие да играете с тях! Защото няма по-силно и по-здраво училище от семейното гнездо. А най-хубави, най-запомнящи са празниците сред близките, сред роднините.